< 11 Февруари , 2015г. >
Три дни преди 14 Февруари - денят на влюбените.
Бързо минаха четири щастливи години. Четири и малко. Години, в които с нея преживяхме една страхотна връзка, и за щастие все още я преживяваме. Но за нас е традиция - трябва да превърнем всеки прекаран свети Валентин в запомнящ се в годините спомен. До тук имахме точно четири отпразнувани заедно. Но петият - очаквахме да е най-разтърстващ. Или просто така го усещахме. Денят на влюбените за нас двамата е онова, което чакаме повече от нова година. Аз съм Филип, на 24. Тя е Лора, на 23. И искаме да прекараме още един незабравим свети Валентин.
< 10:37 ; сутринта ; вкъщи >
Лора винаги ставаше преди мен. Мразех това. Винаги ме будеше щом станеше. Макар и да се стараеше да е тиха, будех се. И както всеки път - бе станала и с кафето в ръка седеше пред компютъра ми. Винаги и се чудех защо и бе нужно да стане и да включи компа ми с деветте му шумни като перка на хеликоптер вентилатора, вместо да си цъка тихичко на телефона, дори и без да става от леглото. Но тя всеки път ми отговаряше едно и също...
- Лораа... офф, човек... (отказвайки още да си отворя сънените очи) ..спри го тоя самолет.. Имаш телефон, голям, тих..
- ..На който дума от 10 букви пиша с 15 правописни грешки дори в последния и вариант...
- ..И аз точно затова стачкувам против това да дадеш 50 лева за ноктопластика, след което да не можеш да си включиш телефона, камо ли да пишеш на него...
- ..Да, и затова голямата ти клавиатура ми е по-удобна.. на ноктопластиката.. (подхилквайки ми се невинно и отпивайки кафе)
- Компютъра ми хаби близо двеста пъти повече ток от телефона ти..
- ..И точно затова аз... стачкувам против това, да дадеш хиляда и седемстотин лева за геймърския ти комп.. и всеки месец по още толкова на ЧЕЗ...
- Направи ми кафе.. (отказах се и смених темата рязко в моя полза буквално)
- ..Хаби ток и това.
- Дай ми твоето?? (пресягайки се към нея)
- ..Стига си спал.. (със строг и немигащ поглед, ставайки за да отиде да ми направи кафе)
- Офф... обичам те... (тихо, зад гърба и докато излиза)
Обичах я. Обичахме и да се дразним, понякога.. просто се лигавехме, нищо повече. Но винаги си угаждахме един на друг.. и се глезехме. След малко ми поднесе току що направеното кафе директно в леглото заговаряйки ме:
- Мило.. не заслужаваш да ти кажа, затова няма.
- Ммм.. аз ли съм глупав или току що сякаш ми каза нищо и половина..?
- Хах... със сигурност в теб е причината.
- Ееее кажи де, мразя така..
- Помниш ли играта на Виваком? (избърза да ме попита ме усмихната, щастливо)
- Ммм.. коя бе, оная с почивките, където в анкетата писахме простотии и се бъзикахме?
- Даа, точно... където, как беше... ох все го забравям...
- Мръшляк Долен...
- Да, Мръшляк Долен... как не те беше срам да си го напишеш за име.. (поглеждайки ме с жал и ирония)
- Е и? Стига бе, няк'ва простотия на Виваком, където всичко е нагласено още преди да...
- Спечелили сме и ние! (прекъсна ме)
- А?
- Каквото чу бебе! (мятайки се отгоре ми на леглото)
- Бе.. Ахахах... (стана ми смешно) ..ебаваш се нали?
- Не! Не мило... Ела, ето имейла... ела.. (придърпвайки ме към компа) ..но ти си олигофрен.. Ако не си бях написала аз поне сериозно анкетата, нямаше да спечелим.. Така, че благодарение на мен...
- (прекъсвайки я) ...брат верно... (гледайки в имейла от Виваком) ...човек т'ва сериозно ли...??
- Да, сляп ли си.. аз ти казах, че ще я спечелим.. (охилена до уши ме прегърна и стисна силно от радост)
- Бе... мале... Ахахаха... (вече го повярвах и ми стана дори смешно) ..бе как ние бе..
- Луд ли си, защо не ние..? Аз си знаех... Милооо! (извика) ..мило отиваме в Дубайииии!!!
- Мале никога не съм вярвал, че от пет екскурзии ние ще хванем една.. мале.. Йеееааа бейбее, къде си ве Дубайоо...!! (извиках като урод)
Петият ни свети Валентин наистина щеше да е различен. Най-разтърсващият и най-страхотен! Без да ни се вярва, бяхме спечелили една от петте шест дневни екскурзии до Дубай от Виваком.. А единственото, което бяхме направили бе да си попълним анкетата и да я постнем на фейсбук страницата си... Велико! А лично аз винаги съм си мислил, че всичките тия томболи и награди са пълен фейк, нагласени на 100% и на никой нищо не дават... И просто не ми се вярваше, че е истина! Такова чувство се изпитва веднъж в живота.. Късмет, който ми идеше да хвана с две ръце, да го разтърся и да му кажа - ЕВАЛА брат, мерси !
Това, което не ни се вярваше, вече го изживявахме. Сблъскахме се с онази щастлива реалност, която вече ни бе довела на летището. Бяхме вече в самолета. Седяхме, и чакахме да се вдигнем в облаците и да се отправим само след минути в посока Дубай. С Лора бяхме нещо като превъзбудени.. нямахме търпение да стигнем, да кацнем и... Да видят очите ни цялата прелест, атмосфера и красота на един от най-красивите градове на планетата ни. Дори се изнервяхме от чакането.. Но след няколко минути.. самолета се задвижи. Тръгнахме! А в този момент Лора, подтикната от световно известното и чувство за хумор, ме предупреди:
- Мило, ако ме нервираш докато стигнем.. ще се развикам, че си терорист.. така, че внимавай!
- О Лора... милата ми, погледни ме... виждаш ли голяма, издута и съмнително натъпкана чанта в мен, каквато имаш ти?
- Извинявай, но този път съм натъпкала бомбите в двата пакета дамски превръзки.. така, че съм ги скрила добре. А на теб най-вероятно ще ти бъркат в гъза, докато ги открият.. сори.
- Ммм... лошото е, че ако не я открият в чантата ти, то пак ще я търсят докато не я намерят и най-вероятно и при теб ще минат през дупето.. А още по-лошото е, че ти имаш повече дупки от мен, в които да.. търсят.. мило... (вече хилейки се ме скубеше)
- Обещавам ти, че до края на полета ще ти викам Бурат.. нека ти чуят името.. само в теб ще гледат всички и ще те следят.. Ахахах....
Простотиите ни с нея нямаха край. Ние имахме способността да се дразним десетки часове наред и то с кеф. Но ни очакваше дълъг полет.. И то доста дълъг. Имахме да прелетим 3500 километра и то с прекачване на друг самолет. Което взето заедно, щеше да ни коства едно масивно, масивно отегчение...
< 14 Февруари ; 01:28 ; летище "Ал Мактум" >
" Ебаси дългия полет батка.. Ебааси яката гледка имаше отгоре... Ебааааси голямото летище! " - повтарях едно след друго тия трите неща на Лора без да спирам, но с различна интонация...
И да, посред нощ най-после бяхме стъпили на Дубайска земя. Намирахме се на най-голямото летище в света. Беше наистина огромно, дори се чудех как човек е способен да създаде толкова мащабно нещо.. А полета.. просто ни скапа. От сутринта та до през нощта... Бяхме смазани.. Но пък слизайки от самолета, града сякаш ни вля нова енергия.
От летището ни взеха двама младежи, представители на хотела, в който трябваше да отседнем. Качиха ни в някаква много лъскава и голяма кола, за чиято марка така или иначе дори не бях чувал или виждал до момента.. поне в България. Хотела беше сравнително близко до летището, съдейки по времето за което стигнахме, така че не успяхме да видим много от нощен Дубай пътувайки до него. Страхотно бе, че момчетата говореха перфектен английски, а също и целия останал персонал на хотела, както се предполагаше. А когато ни докараха пред самия хотел, с Лора гледахме като индианци совалка...
Преведоха ни през входната арка на хотела, а по-нататък минахме през мраморна пътека, минаваща над мини езерце. Беше покъртителна красота.. Хотела беше така направен, че за да влезеш в него първо трябваше да преминеш през красотите му... Видяхме, че отстрани имаше няколко басейна светещи в синьо, беше пълно с хора.. Плуваха, пиеха, кипеше от народ посред нощ! Имаше дори някаква сватба пред хотела.. Думкаше музика, светлини, чудеса.. просто с лора само гледахме и дори не можехме да намерим думи за да коментираме. Само гледахме мълчейки... По-нататък влезнахме през огромния вход на хотела и в неговото фоайе.. Което беше като квадратура може би колкото четири етажната ми вила на село, но умножена по двайсет.
Девойката на рецепцията още отдалеч ни посрещна със широка усмивка. Приветства ни, поздрави ни.. Показахме си картата за настаняване, след което енергично ни подаде нещо като плоска флашка, с което се предполагаше, че трябва да си отворим вратата. Бяхме на дванайстия етаж, а с целия си багаж до там естествено използвахме асансьора..
..който беше толкова красив, че ни се искаше да си го ползваме него за стая. Но, това не беше всичко. Качвайки се горе и отваряйки си стаята... вече бяхме застреляни като от упор с помпа...
..Всиичко това беше за нас и само за нас.. Стая, в която всичко беше толкова скъпо, колкото хонорарите на Азис за целия му живот! За първи път с Лора стъпвахме в такъв лукс.. Дори въздуха в стаята беше предварително ароматизиран на парфюм струващ вероятно над 200 долара. Спалнята беше огромна като за петима, стаята беше огромна, може би на площ колкото целият ми апартамент в София, имаше скъпо LCD, луксозна мека мебел, дори самият под беше все едно ходехме по памук.. И какво ли още не! А самата стая като тип настаняване беше конкретно предназначена за двойки. Банята например беше с прозрачни стъклени витрини вместо врата, а вътре в нея имаше два душа един до друг. Незнайно защо имаше дори две дистанционни за телевизора и две за климатика.. И явно по случай това, че сме двойка празнуваща 14 февруари имахме и изненада... която вече тотално, ама изобщо не очаквахме... Върху скъпарската масичка при меката мебел имаше прилежно оставена луксозна кутийка.. презервативи, с нарисуван грейпфрут на нея.. на който вероятно имаха вкус и аромат. Съдейки по луксозната лъскава кутия, презервативите бяха някакви бутикови. Но това не беше всичко - до тях имаше оставени и три вида овлажнители за секс.. А подаръкът бе допълнен от няколко ароматни свещи, оставени да ги запалим в любимия момент.. Това бе върха на гостоприемството просто. Явно нямаше нещо, за което тези хора да не бяха помислили. А всъщност, ни очакваха и още много изненади от тяхна страна за които още не подозирахме.. С Лора се насочихме и към терасата, понеже забелязахме, че от прозореца се подаваше страхотна нощтна гледка. Отворихме вратата и излезнахме на балкона. А там.. просто ахнахме от видяното..
Нощен, красив Дубай.. Това определено беше една от най-красивите гледки, които очите ми някога щяха да видят. Съзерцавахме с Лора в продължение на повече от десет минути, цъкайки с уста.. А отгоре градат изглеждаше супер жив, нямаше никакво значение, че в момента е нощен час. Отгоре можеше да видим целият кипящ живот. В този момент, гледайки тази красота, казах на Лора:
- Мило.. От сега знам, че това ще е този 14-ти Февруари, за който ще си спомняме след 40 години..
- Ооо мило... (прегръщайки ме) ..нима аз ще съм глупачката, която ще е с теб след 40 години? О горката аз тогава.. (съркастично хилейки се)
- О мило... само как допълни романтиката.. Но иначе да, вероятно ти ще си преебаната.. бъди готова да си ти..
- Ох.. каква ми била съдбата значи... Мило обаче аз мисля.. че е крааайно време да отида и да си взема вече душ.. Варихме се 16 часа по самолетите, бързане и тичане като диваци.. Ще убия някой за един душ в момента...
- А ако този някой дойде с теб в банята пак ли ще го убиеш?
- Е, стига да си ти.. Да.. (смеейки се)
- Ооо.. Така лиии... (гушкайки я за да я ухапя по врата, тя пък си уви краката около кръста ми.. и така я вкарах вътре)
- Мисля.. да си вземем душ.. (докато я хапех и целувах все още по врата) ..и... познай... ?
- И след което да.. се изчукаме като диваци??
- О да... като диваци...
- Съгласен... (награбвайки я отново)
Поне за едно нещо бяхме видимо на едно мнение. И двамата се разсъблякохме и се отправихме към банята за да се изкъпем. След което, щяхме да полеем идването си със първия секс за празника. Иии общо взето от тук натам, следваше да посветим цялото си време, всичките тези шест дни, на удоволствие, емоции, страст и.. размазвация небивала. Мммм да.... Ние бяхме на ред!
След кратко въведително целуване преди да влезем да се къпем решихме, че е крайно време вече да влизаме в банята. Съблякохме се и с нетърпелива крачка се отправихме към нея. А тя беше луксозно изпипана.. Всичко вътре в нея бе дизайнерски издържано. А пък самата идея да се погледаме голи в банята с Лора преди секса, си беше перфектна за мен..
Обаче не можех да сваля поглед от перфектните и сапунисани гърди.. Заради което не се стърпях и и казах:
- Милоо.. Винаги ме дървиш с тия цици...
- Ауу.. Горкия.. искаш ли да ти дам да ги измиеш, цял ден са се потили и без това...
- Даваш ли..?
- И питаш.. ако знаеш колко ме мързи.. Толкова ми е изморено, че ти давам цялата да ме изкъпеш ако изкаш..
При което сложих ръцете си на гърдите и и започнах да и ги търкам и размесвам, както бяха насапунисани.. Беше толкова приятно.. Само, че тя забеляза нещо и ми каза:
- Ах милия ми.. Щом ги докоснеш и оная ти работа щръква веднага...
- Ами.. Ако не ти е проблем.. ще те оставя да ми я измиеш.. (подхилквайки се)
- Хммм... ще ти я измия.. само да излезем от банята и ще ти я измия.. с путката ми... (пускайки за секунда ръката си на клитора)
- Оле... чакам...
- А аз.. почти не мога да чакам вече... и предлагам да излизаме...
- Ебе ли ти се много наистина?
- Мале.. луд ли си.. нищо, че съм така изморена но умирам за един дивашки секс точно в момента.. Като за лека нощ.. утре ще спим до след обяд сигурно.. Хаха...
- Мале ще те скъсам.. Хайде да се изплакваме и да ходим да.. ти скъсам путката от чукане...
- Ауу.. какъв си ми тигър.. Обаче ако не ми я скъсаш... ще те накажа!
- О ще ти я скъсам... даже бих започнал още от тука...
- Нее.. искам на леглото.. искам да легна...
При което се изплакнахме набързо.. Избърсахме се с хавлиите и се отправихме направо към спалнята, както бяхме голи.. Стигайки до спалнята, тя буквално ме бутна да легна.. Легнах по гръб, а тя седна отгоре ми и.. започна да се занимава с пениса ми, опипвайки го с ръка.. и биейки ми чикии.. Но понеже ми се стори, че няма нужда да го прави, и казах:
- Мило.. надървих се още от банята... мятай се направо отгоре...
- А не може ли малко да му се порадвам...
- Аа ти затова ли..
- А ти как мислиш... Нали знаеш, че винаги обичам да му се наслаждавам..
Тя винаги беше толкова искрена и пряма спрямо желанията си.. Принципно беше момиче, което няма никакви задръжки към мен. Беше от онези жени, които си казват на момента, когато желаят секс, казват си всичко, на момента.. цапнати през устата - както се казва. Нищо не премълчаваше тя, не беше от онези свенливи и стиснати девойки, дето ги е срам да си кажат какво им е. Лора беше печена мацка. Но и много, ама наистина много ненаситна за секс. Секса за нея беше хоби.. Нещо, без което не може. В повечето пъти винаги, когато сме правили с нея секс, тя започваше първа. Не се сдържаше изобщо да си го поиска. А и си падаше леко перверзница.. и имаше фетиши, за които дори все още не знаех. След като започна да ми бие чикии и да се радва на пениса ми.. реши, че е време и да го опита с уста..
А смучейки и лижейки го енергично, дори ми сподели:
- Ахх ще го изям.. (през зъби дори) ..Как обичам да е твърд като.. Охх.. сладур... иде ми от сега да му изпия сокчето...
- Ах ти перверзнице...
- Ами такава съм.. мама и тати такава са ме направили...
- Браво на тях!
- О не мога повече.. искам вътре.. пъхай го... Обаче... само ме олижи първо...
При което легна тя на леглото и разтвори широко крачета в страни за да я олижа отдолу..
А тя откачи.. Aз буквално и изсмуках путката... и и я изядох, колкото можеше изобщо да и бъде изядена... Но накрая тя изстена:
- Ооо давай... мушкай го вътре вече... не мога..
Станах на леглото, разтворих и краката, придърпах я към мен.. Наместих си го във вагиналния и отвор и бавно започнах да натискам навътре.. А тя веднага изстена сладко.. и ме подкани гласно:
- Ах мило.. Ох вкарвай го.. вкарвай го навътре... да...
След това легнах отстрани на нея, вдигнах и крака.. много обичах тази поза.. Започнах да я чукам така заднешком..
Така продължихме около 15-на минути.. Но усетих, че няма да издържа и ще се изпразня.. Да, рано.. но не можех да се сдържа някак си.. А тя ме усети и ми каза:
- Не можеш ли да издържиш мило...? Изпразни се де, изхвърли спермата и да продължим.. хайде...
При което реших да я послушам. Добър вариант беше да си изпразня спермата веднъж за да можем да продължим със секса. Придърпах я към мен.. застанах между краката и.. Направих още 5-6 дълбоки тласъка в путката и за да предизвикам оргазма си... И когато усетих, че спермата ми тръгва, го изкарах от отвора и и започнах да се празня неволно в негова посока..
Всъщност си го изкарах съвсем накрая.. и то за няколко секунди.. Колкото да не излея спермата отвътре, излях я на сантиметър отвън срещу путката и.. опръсках я право в нея... Цялата ми сперма плискаше като от упор в клитора и и разтворените и срамни устни... Но това трая доста кратко.. Почти веднага след няколко тласъка изпразване, я придърпах накрая на леглото, разтворих и отново в страни краката и продължих да я чукам...
Тогава тя ме запита:
- Всичко ли изкара отвън.. много набързо ?
- Ми... повечето поне май да..
- Ах простак... (смеейки се) ..нямаше търпение да го вкараш обратно... ах какъв си..
- Ами познаваш ме.. (чукайки я диво в това време)
- Ама.. не стига, че кура ти се оцапа от спермата, не стига, че ме опръска точно в дупката отдолу, после си го вкара навътре още докато се празнеше май... Сега сто процента имам сперма и навътре.. Ти по-добре направо да си се беше изпразнил в мен... без да го вадиш.. то същото сега..
- Ами.. не ми каза.. иначе мислиш ли, че нямаше...
- Ти пък трябва да ти кажа ли... Така или иначе ме ебеш.. изпразвай се.. не се стискай.. После ще пия хапче и готово... Сто пъти съм те карала да се празниш в мен...
- Мм помня да..
- Ох много е хубаво особено като.. се изпразниш и продължиш още да ме чукаш.. без да спираш...
- Мале.. и те чукам в путката докато ти е пълна вътре със сперма... Кой знае колко навътре още ти я набивам така..
- Хаха.. сто процента... А помниш ли, когато бяхме в наще.. и те изпразних три пъти вътре в мен?
- Мале.. как беше подивяла тогава... (не спирах да я чукам докато си говорим)
- О да.. много ми се чукаше тогава.. Ама пък и ти като кон се празнеше баси...
- Ами.. ти като ме ебеш така диво.. как няма...
- Ох я легни... легни, че.. искам да си припомня.. (смеейки се)
Легнах аз на леглото, а тя ми се качи отгоре..
Седна ми на обратно.. Започна диво да се чука и същевременно да си стимулира и клитора.. Пъшкаше.. охкаше.. стенеше милата ми от екстаз.. След това се обърна към мен..
Така продължихме още известно време.. Докато дойде ред и на нейния оргазъм.. При нея идваше изведнъж, рязко.. Разбирах, че свършва щом изпискаше изведнъш.. а след това в продължение на поне 3-4 минути продължадаше да стене и охка гласно... Сигурен бях, че ни чуват всички съседи по стая.. Някак ми стана малко неудобно наистина от хората наоколо.. но какво пък, все пак се намирахме в стая предназначена за двойки.. Дори ни оставяха презервативи на масичката.. Явно всички трябваше да са наясно, че тук в тази стая ще има секс.. А още докато Лора свършваше, аз също не можах да издържа повече и.. щях да свърша за втори път. Но тя толкова диво се чукаше отгоре ми под влияние на оргазма си, че нямах време и възможност да си го извадя.. и този път изхвърлих спермата си направо в путката и.. както се мяташе отгоре ми.. А когато усети, че я пълня навътре.. ме подкани във стоновете си докато дивееше:
- О да.. Ох да... празни се.. празни се и ме чукай... пълни ме и ме чукай мило... О да...
А когато се успокоихме и двамата след още някоя минута... Тя се наведе към мен за да ме прегърне още пъшкайки.. Пениса ми излезе от путката и.. а аз усетих, как спермата и изтече от вътре.. стече се на оная ми работа.. Лора ставаше много широка отдолу особено по време на секс.. Отвора и по природа така или иначе си и беше по-широк от на останалите жени, а по време на секс ставаше буквално като дупчица.. И не можеше да задържи нищо в себе си.
Рано рано сутринта докато спим непробудно в сладкия си сън, някой бе решил, че е време да ставаме. Събудиха ни. Не кой да е, а съседите ни по стая. Още в съня си докато спяхме сладко, изморени и недоспали.. Започнахме да чуваме от съседната стая странни звуци. А когато малко се опомнихме и разбудихме осъзнахме, че звуците бяха не от друго, ами от секс. Да, чувахме как съседите ни правеха секс. Беше ни много неприятно, че не успяхме да си доспим, но от друга страна ни стана смешно.. И още както бяхме със затворени очи, Лора подхвана:
- Милоо.. (сънена) ..връщат ни го май комшиите.. за снощи...
- Ми... усетих.. (прегръщайки я в гръб, с желанието за още сън)
- Наспахме се май... пфф...
- Ем... стаи за двойки.. ако искаш.
- Ммда... то е ясно... (изсумтявайки сънено хвана ръката ми)
Така още лежейки сънливи, се заслушахме в сексуалните звуци на съседите ни.. и ни стана дори интересно. Имаше нещо странно в гласа на жената, която охкаше. Което я издаде, че тя всъщност не е жена, ами.. Съдейки по гласа и, тя беше малка, вероятно тийнейджърка. Това направи впечатление първо на Лора и затова ме попита:
- Абе.. чуваш ли я тая?
- Да.. кефи се много мацката, чувам...
- Не бе не.. заслушай се в гласа...
- Че е малка ли?
- Ми да, чуваш ли?
- Е.. по гласа и ако съдим... звучи като да е на 15 или там някъде.. Ама може просто гласа и да е такъв.
- Да бе, егати.. Тея ако са няк'ви араби.. те нали се женят малки.. Взимат малки момичета за жени..
- Мале... нищо чудно... Ама пък нали са някви стегнати и стриктни, мюсюлмани там.. Не правят такива неща.. А я виж мацката к'ъв секс удари.. На сто метра се чува.
- Да, странно..
Така слушайки ги, опитахме да доловим някакви думи или нещо от сорта, за да разпознаем какъв е езика им.. Но всичко, което можеше да се долови бе само бухане на спалнята, охкане и викане на девойката..
/клипни два пъти на файловете за да ги чуеш/
Това продължи поне около двайсетина минути.. Но ние вече бяхме станали и ги слушахме по между другото, докато се оправяме да излизаме. Нямахме търпение да излезем из големия град, да разгледаме и да направим стотици снимки.
Малко по-късно, когато се бяхме оправили вече, решихме като за начало да отидем първо да хапнем. Имахме включена закуска в пакета за обслужване, но решихме първия ден да закусим някъде навън, из града. И къде къде... в Мак Доналдса срещу хотела. На Лора и се ядеше там и решихме да отидем. А на излизане от стаята ни, когато тъкмо си затваряхме вратата вече, точно в този момент видяхме да излизат и нашите съседи. Те ни видяха също и дори се поздравихме. Честно казано в бързината не успях да огледам момичето за да преценя на колко е, но видях, че беше облечена в една от онези техни арабски традиционни одежди.. или може би беше индийска, не успях точно да преценя, но беше облечена в нещо такова дълго и жълтеникаво на цвят. Но пък мъжът и ми направи впечатление, че беше вероятно доста по-възрастен от нея. Може би беше някъде на около 31-33 години. По пътя към Мак Доналдс-а само тях обсъждахме с Лора, това си ни беше в кръвта, с нея сме големи саирджии. А той пък беше на няма и тристатина метра, точно срещу хотела.
Влизайки вътре видяхме, че има страшно много народ. Но той беше огромен за сметка на това и имаше свободни маси за всички.
Поръчахме си с нея по едно голямо меню и седнахме да ядем. И докато все още обсъждахме жлъчно нашите съседи, Лора точно тях забеляза през няколко маси напред. Явно те също бяха решили да закусят тук. То.. вероятно повечето гости на хотела посещаваха този Мак Доналдс, понеже така или иначе беше разположен точно пред него. В един момент, когато бяхме вече приключили с яденето, решихме един след друг с Лора да отидем до тоалетната за да се измием. Първа тя отиде, а аз след нея. Връщайки се от там, тя ме предупреди, че има голяма опашка отпред. Но така или иначе трябваше да отида, бях се омацал до лакти с бургера. Когато стигнах там, наредих се на опашката и зачаках. Имаше пред мен не много - 3-4 души чакащи за мъжката и около 5-6 жени чакащи за женската.
В този момент обаче докато чаках, неочаквано се появи до мен на опашката за женската не кой да е... А именно девойката, съседката ни по стая, която до преди малко с Лора жлъчно обсъждахме. Аз я погледнах, тя ме погледна.. поздравихме се отново.. На мен ми стана малко неудобно като я видях, понеже в главата ми веднага изникнаха онези нейни стенания, които все още звучаха в главата ми... Така стояхме почти един до друг дори, чакащи пред тоалетните.. в сконфузна ситуация, в която нито единия заговаряше другия, нито другия единия.. Но след минута-две, реших все пак нещо да кажа, хей така.. Просто колкото да не изглеждам като глупав глухоням тапун пред нея.. И реших да опитам на английски:
- Доста ще почакаме май.. за тоалетна..
А тя усмихнато ми отвърна на момента също на английски:
- Да.. но няма проблеми, просто тук има винаги много хора в този Мак Доналдс.
- Предполагам и вие като нас имахте включена закуска в хотела иначе?
- Да, имаме. Аз исках обаче да закусим тук и..
- Да, и ние точно така направихме.. (тук и двамата се усмихнахме) ..Между другото аз съм Филип, извинявай, че чак сега... (подавайки ръката си да се запознаем макар и късно)
- Аз съм Азарин, съпруга ми е Фазел.
- Моята.. приятелката ми се казва Лора..
- Вие.. не сте ли женени? Приятели ли сте?
- Не.. Тоест да, не сме женени.. Приятели сме, в смисъл... гаджета, нали разбираш..
- Оуу.. (поглеждайки ме много странно) ..Но как.. спите в една стая тогава? (попита ме с очуден поглед)
- Мм в смисъл... не те разбирам.. ? (опитах да се сетя какво ме пита, но не я разбрах изобщо какво и е)
- Ами... вие сте мъж и жена и.. спите в една стая, а... не сте женени... това.... (опитвайки се нещо да ми обясни)
- Ааа... ами... хех... Ние... емм... така е при нас, в смисъл... (вече разбирайки я какво иска да ми каже. Сетих се, за ценностите им на които ги учат)
- Вие.. от къде сте? (попита ме с интерес)
- От България.. а вие?
- Ааа... сега разбирам.. (засмивайки се) ..при вас е така да... вие сте свободни. При нас не може обаче така.. (поглеждайки свенливо в земята)
- Да, знам... иначе от къде сте вие? (попитах втори път)
- От Иран.
- Страхотно... (не знаех какво повече да и отвърна)
Моят ред обаче вече бе дошъл за тоалетната и се отправих да влизам. Тя имаше още двама да изчака докато влезе. Но в последния момент преди да влезна, реших да я попитам нещо, което през цялото време ме глождеше, но не знаех дали е редно да задам въпроса... Но в крайна сметка, точно влизайки в тоалетните вече, се реших да я попитам тъкмо накрая:
- Между другото.. на колко си? ..тоест, на колко години сте, ти и мъжа ти... (направих се на луд, сякаш се интересувам за двамата, а всъщност исках да узная самата тя на колко е)
- 15. Той е на 32. А вие?
- 24, приятелката ми е на 23.. (влизайки вече в тоалетната) ..Хайде приятно прекарване на теб и мъжа ти, ще се видим пак.. накъде...
- Чао... (усмихната ми помаха за довиждане)
Азарин беше усмихнато и лъчезарно дете. Доста контактна, разговорлива. На пук на онези схващания, че арабките са схванати, срамежливи и не говорят с никой и само мълчат, тя беше съвсем различна. Нямах си на идея дали и другите бяха като нея или само тя се открояваше по този начин.. Но това, че тя не носеше и фередже както останалите арабки, също беше яко. Като цяло ми беше доста странно, а и интересно да контактувам с нея.. Чувствах я сякаш бе от друга планета..
< 13:04ч. ; по улиците на Дубай >
С Лора изживявахме най-яката си ваканция. Обикаляхме безцелно, скитайки пеша из улици и булеварди на може би най-красивия град в света. Беше зашеметяващо. Огромни сгради, лъскави витрини, всичко от всякъде светеше и лукса се беше пропил дори във въздуха... Това беше град мечта...
Разбира се, не пропуснахме да посетим и едни от най-големите молове в света...
Всико обаче беше изключително скъпо.. Просто този град и всичките му магазини, молове и заведения явно бяха предназначени само за хора с много големи пачки. А ние съвсем не бяхме от тях. Имахме разчетени пари, които трябваха да ни стигнат до края на престоя ни и не можехме да си позволим да харчим много. Затова от мола, купихме на Лора единствено едно луксозно бельо струващо 40 долара, а за мен силиконов калъф за телефона ми обрисуван с дубайския Бурдж Халифа.. струващ 25 долара. Така за едното нищо, олекнахме бързо и лесно с близо над сто лева, обърнато в нашенска пара.
< 16:58ч. ; в хотелската стая >
Най-после с Лора се бяхме прибрали след няколко часовото скитане. На всичкото отгоре, накрая бяхме заплатили и 18 долара за такси за да ни докара, понеже в един момент се оказа, че не знаем къде сме и буквално се бяхме загубили в града. Но все тая.. Гладни и жадни бяхме слезли долу в ресторанта и бяхме решили този път да се възползваме от полагащия ни се обяд. А той беше толкова обилен, че дори не успяхме да изядем всичко. След което с надути тумбаци се качихме горе в стаята си, за да си вземем душ след разходката в адската жега на Дубай и все пак да починем за час два. А относно разговора ми с девойката Азарин, бях споделил всичко и на Лора.. За мъжа и, за годините им, за принципите им, за впечатлението ми от нея.. Те двамата си бяха доста интересна тема за нас. Но и още по-интересни неща щяхме да видим от тях....
С Лора бяхме на терасата и съзерцавахме гледката и всички хора долу, в басейните пред хотела. Говорехме си, докато тя пушеше цигара. По едно време забелязахме, че съседите ни също излязоха на терасата си. Самите тераси бяха разделени единствено от едно прозрачно стъкло, изпълняващо ролята на преграда. Което позволяваше всичките съседи по стаи на целия етаж, да можем да се виждаме излизайки на балконите си - от единия та до другия край по продължението на етажа. Просто нямаше как да излезеш на балкона си и да не се видиш със съседите ти по стая, ако и те са излезли. Първо видяхме, че излезе момичето. Явно току що бе излязла от банята, понеже беше боса, по хавлия и решеше с четка мократа си коса там на терасата. Когато и тя ни видя, махна ни с ръка и ни се усмихна. Малко след нея видяхме да излиза и съпруга и. Нещо я заговори, тя му отвърна.. Изобщо не разбирахме какво си говорят, но видяхме, че тя се усмихна на това, което той и каза. Само след малко обаче, видяхме как той я прегърна стоейки зад нея.. отметна леко мократа и коса и я целуна по вратлето отзад. Тя се обърна към него усмихвайкии му се и нещо му отвърна.. Той също и се усмихна и и нещо и каза.. Нещо се заговориха.. при което тя за секунда погледна притеснено към нас, но от срам веднага сви погледа си обратно.. При това той я хвана за ръка и я поведе навътре в стаята им. С Лора се спогледахме, сякаш знаехме какво ще последва. В този момент тя ми каза:
- 'Айдее... Мирише ми пак на секс...
- Мислиш ли? (попитах я въпреки, че и на мен така ми миришеше)
- О да.. то им личеше..
- Обаче не си затвориха вратата на терасата.. Виж, оставиха я отворена.. може и да не правят нищо май..
- А, то т'ва не пречи... може и на отворена тераса да си го правят...
- И да ги чуят чак долу?
- Ами... сутринта не помниш ли как се чуваха.. Явно не са от тия дето им пука.
- Малее егати хората.. Не, че ние бихме се съобразили ама...
- Остави ги, може да са на меден месец.. Не я ли пита?
- Не, де да знам на какво са... Нек'ви влюбени са там...
- Хах... ето чуваш ли? Ахахаха... почнаха, дали познах какво ще правят ми кажи... (тя първа чу някакви звуци идещи от незатворената им балконска врата)
- Какво? Какво чу? Аз пък нищо не чух...
- Слушай... тихо... (млъкнахме и двамата за да чуем)
- О да... Ахахаха... тия верно се почнаха... (чувайки вече леки и тихи пъшкания от нея)
- Абе сигурно още я целува бе, или я лиже.. Едва ли са почнали да се ебът още...
- Е да бе, още са в любовна игра сигурно...
Като ни виждали ни чули секс коментирахме съседите си.. Хилехме се подигравчийски на всеки техен стон, незнайно защо.. Беше ни ударила и нас съчмата и като истински саирджии, стояхме умишлено на терасата отвън и подслушвахме... Със сигурност обаче и те ни чуваха, че сме все още отвън. Явно още траеше някакъв вид любовна игра между тях, понеже девойката пъшкаше тихичко все още и то от време на време.. Но няколко минути след това, започнахме да чуваме ясно и други, по-сериозни звуци...
- Ооо тия почнаха... (изкоментира Лора първа)
- Да, ако съдиме по страстните стенания на мацката...
- Бе каква мацка бе човек, това е дете... Мацка вика... (иронично ме поправи)
- Бе много добре знам, че е дете.. Ама пък в момента чувам т'ва дете да прави доста страстен секс в момента... така че..
- Ти не си там, че да знаеш дали е страстен или не...
- Е не съм там, ама ушите ми все още чуват добре...
- Офф Филипе.. Остави момичето на мира... (каза ми го леко троснато, от женска ревност явно и измени физиономията си на момента)
- Еее какво ти стана на тебе нещо изведнъж?
- Нищо, просто те усещам на къде биеш...
- Мило на къде бия? До преди малко ги слушахме и им се подигравахме, сега започнахме да се караме...
- Не, не се караме, просто... Плюс т'ва нали се сещаш, че не ни е работа да ги слушаме хората к'во правят и к'во не правят.. т'ва си е тяхна работа.. (обърна тотално плочата изведнъж, без да знам какво и става)
- Аха.... до сега все едно не стоя и ти тука да ги слушаш и да им се смееш... И викаш т'ва си е дете а..? (попитах я със сърказъм, понеже с нейните нерви и мен изнерви)
- Е не е ли дете?! На 15 е Филипе? Ти какво си мислеше? (попита ме вече нервна) ..Няква малка курвичка баси.. да я слуша тука целия квартал как се ебе.. 'Баси курвите са тия, от малки...
- Аа сега ми стана ясно... защо се пенявиш.. Яд те е на малката...
- Ама, не че се пенява, просто е тъпо някво девойче дето още има мляко около устата да охка и да ми пъшка с глас така, все едно е най-голямата тигрица тя. Пък и ти я слушаш.. Да беше някоя зряла да, иди дойди... Ама т'ва... малко ми идва в повече вече... Би трябвало и на теб да ти е в повече... Аре да влизаме вътре... тоест по-скоро хайде да излизаме навън, няма да я слушам тая пикла как се дере...
- Ми... (почудих се дали да се съглася с нея) ...Мило... нещо прещрака ти... Изведнъж се сети, че ме ревнуваш от някакво дете, просто защото я чувам, познах ли?
- Ми може и да си познал. Спираме да говорим, точка.. Искам навън, хайде да ходим долу.. да пием по нещо при басейните.. не искам да стоя тук.
При което започнахме да се оправяме за да ходим надолу. Но през цялото време преди да излезем, наистина се наслушахме на стенанията на тая девойка. Това момиче охкаше и пъшкаше гласно сякаш.. беше в гората. И то на отворена тераса. Явно на тия хора хич не им пукаше от нищо... Това отново направи впечатление на Лора и тя пак не се стърпя:
- Погледни бе, т'ва нормално ли е според теб сега? (сочейки към стената към тях)
- Оф пак ли започваш..
- Ама виж бе човек, например до преди малко бяхме и ние и те на терасата отвън, нали? Видяхме се едни други, поздравихме се... И след една секунда влизат вътре и почват да се чукат и да охкат без да си затворят вратата дори, знаейки, че ние сме още там.. Егати безочието... Нямат ни срам ни... Да сме им свидетели и да си траем така ли....? И то на тая дрисла...
- Еее много хейт мило, ама много.. Стига де, нали каза "остави хората на мира", сега ти не ги оставяш...
- Ама дразня се, погледни ги.. Оффф.... (опитвайки се да се гримира изнервена пред огледалото)
- Стига, нали сега слизаме надолу, няма да ги чуваш там...
- Оф тая малката дано онемее, изобщо да не я чуя никога...
- Еее, е, е, не... Стига. Спри до тук.. прекали.
След като се приготвихме слезнахме долу. Около басейните имаше няколко бара, седнахме на един от тях, поръчахме си по един коктейл, изръсихме се 14 долара и за двата, а аз всякак се опитвах да сменя темата за съседите ни, за да успокоя Лора.
Но тя пък отказваше да се успокои и не спираше да ги плюе:
- ..не мило, защото просто не мога да приема дете на 15 да вика и да крещи така.. Супер грозно е, разбираш ли.. това е малко момиче просто... Не мога да го приема..
- Добре спри да го приемаш толкова навътре просто, нито ти е дъщеря нисто сестра.. Не схващам защо толкова се афектира изведнъж при положение, че до одеве нищо ти нямаше и в един момент.. Реши, че ги ненавиждаш и ще ги кълнеш до края на живота си??
- Защото ме дразнят... Тея са няк'ви психари бе човек, не виждаш ли.. Тоя ми е на трийсет и кусур години зрял мъж, по-голям от мен дори.. Тая е недоебана дрисла на 15... И си мислят, че цял Дубай им е длъжен да ги слуша...
- Ами след като са в стая за двойка нормално е всички да знаем, че там се прави секс.. не мисля, че освен на нас, са направили и на друг такова огромно впечатление.. Плюс това и ние правихме секс и ти вика и охка, нали така?
- Да, но аз съм жена над 20 години! А тя е пикла дето още не знае ебе ли и се или и се пикае....
- Ооо не, това наистина не е нормално... Остави ги бе мило, не са ти никакви, каквото и да правят, каквито и да са там.. Какво ни пука на нас лично? Тук сме да си изкараме яко и т'ва е... Нито са ни в стаята нито са ни някакви за да ни интересуват.. някакви си там..
- Да бе... само дето съм длъжна да слушам на дрислата превзетите и охкания...
- Ами да си охкат, ще охкаме и ние и така.....
- Ама точно така ще направим! Е така да видят колко е грозно... ще го направим и ние...
- О ужас... Ти си мръднала мило... пии тоя коктейл да ти вземем нещо по-алкохолно, да ти се успокоят нервите...
- О каква добра идея.. (отпивайки голяма глътка) ..Само дето ако дадем по още 14 долара, това означава, че влизаме в бюджета дето ни е за утре.. Баси, като просяци сме тука..
- Ами такъв им е стандарта бебе, тия не са като нас миризливите въшливи българи... Погледни на оная маса какво става от коктейли, е тва дето го виждаш цялото отгоре наслаганото е за поне 200 и кусур долара...
Така прекарахме остатъка от ранната вечер в дружен хейт, злословене, обсъждане и критикуване на всичко и всички около нас... Докато в един момент се почувствахме уморени от жегата и от цялото ни пътешествие през деня, а и леко замаяни от алкохолните коктейли, за които се бяхме изръсили още... Затова решихме, че макар и рано - в 20:52ч. ще се качим отново горе, малко да полегнем и да починем.. Пък в късната вечер, имахме планове ако имахме сили да излезем някъде отново. Качвайки се горе, Лора съблече тясната си къса рокля и метна нощничката отгоре, за да и е леко.. Аз също свалих дънките си и останах по фланелка и боксерки. Тя отвори терасата и излезе отвън за минута... При което се обърна към мен и тихо шепнейки ми каза:
- Тея са отвън...
- На терасата ли са пак? (попитах недоразбрал)
- Да.. седят...
- Ами нека седят хората... сега ще почнем да ги следим и кога излизат и кога влизат ли...?
- Нее.. луд ли си.. просто казвам.
Но някакво любопитство пак ме погложди и понеже вече се бяха превърнали в най-интересните ни персонажи от престоя ни, реших да отида и аз на терасата при Лора.. и да им хвърля и аз един поглед. А излизайки, тя ме скастри:
- Абе ти.. по боксерки ли бе човек??
- Е... какво толко, да не съм по пишка??
- Абе луд ли си я не се прави на... Да ти гледа момичето срамотите, влизай вътре, и аз идвам, влизай...
- А тогава защо даде идеята да правим шумен секс за тяхно назидание??
- Защото едно е да ги дразним с шум, друго е да ни гледат...
- Аха, значи няма ядове "малкото момиче" да слуша сексуалните ти стонове, но има проблем ако ми види боксерките...
- Ами да, позна... Плюс това аз съм жена, мен и да ме слуша... ние сме си жени. Пък ти си мъж и не е редно да ти вижда срамните части...
- О, аз си бях изкарал срамните части отвън, бях го надървил, размахвах си го и и виках "ела да го гнявиш", така ли?
- Простак........
- Ами?! Луда ли си, излезнах по едни тъпи боксерки просто, а оня там всъщност я сдира от чукане нея.. Кое е по-бруталното в случая?
- Оле май ти си по-бруталния...
- И така да е, съгласен съм.. ама съм прав, нали...
- До някъде, но не се възгордявай... и идвай при мен.. (мятайки се по гръб на леглото е стаята, хвана ръката ми и ме дръпна към нея)
- А така... хайде да покажем на малката ти приятелка какво е секс.. (казах бъзикайки я)
- Тъпанар... може да е малка, но не ми е приятелка.... тая пикла... (смеейки се)
С Лора започнахме с любовната си игра на спалнята.. Махнах нощничката и, започнах да целувам цялото и тяло... Беше толкова сладка когато беше гола.. целувах я цялата със страст от главата до крачетата и обратно.. След което започнахме да правим секс.. който прерастна в бурен. Тя нямаше как да не стене и да не охка.. Беше ясно, че съседите ни оттатък също ни чуват.. Но в този момент нито на нея и пукаше, нито на мен.. А особено в оргазмите си, Лора викаше като на заколение.. И бяхме сигурни, че оттатък ни чуват ясно. А след секса, уморени станахме с нея, метнахме си халатите и излезнахме отвън на терасата да пушим по цигара, докато обсъдим къде да излезем. Но излизайки там забелязахме, че Азарин и Фазел също бяха на терасата си. Малко стреснати, че до преди малко са ни чули целия секс и викания, все пак ги поздравихме с усмивка.. . а те нас. Те поседяха малко, но сякаш им беше леко сконфузно нещо.. и след малко си влезнаха вътре. В този момент с Лора се спогледахме и леко изчервени.. се разсмяхме от срам... След като допушихме цигарите си, решихме да се оправим и да отидем за някой час на диско. Имахме за цел да тръгнем из булеварда и да влезем в първия клуб, който видят очите ни. Така и направихме.. Все пак беше вечерта на 14 Февруари.. трябваше да го запомним подобаващо!
С Лора се напихме като казаци.. прекарахме диво и страхотно.. сменихме цели три дискотеки.. и се прибрахме чак в 5:20 сутринта..
А когато се прибрахме на сутринта, помня, че макар и почти мъртво пияни, правихме отново секс... Но никакви други подробности около това не мога да си спомня, просто ми беше петно този момент.
< 09:42ч. ; сутринта на 15 Февруари >
Изключително изморени с Лора.. и жадни за сън, пак бяхме събудени. Пак по класическия и добре познат вече начин - от нашите съседи. Девойката рано рано беше отпуснала гърло. С Лора нямаше как да не се разбудим.. А тя, още сънена изсумтя ядовито нещо през зъби по техен адрес.. дори не я разбрах. Полежахме малко кълнейки ги в просъница.. но след като вече бяхме събудени, след малко станахме. Сън вече нямаше. Станахме, взехме по един душ, оправихме се и слезнахме долу на бара да пием по едно кафе и да си подредим програмата за деня. В крайна сметка решението ни беше отново да скитаме цял ден из улиците и моловете на града и да се снимаме на всяко възможно място. Така и направихме. Излезнахме да обикаляме в жегата, но хич не ни пукаше... Запълних си паметта на телефона от снимки и клипове! Накрая снимахме с нейния, макар да му е малко по-зле камерата. Нямаше как да пропуснем тези мигове и да не ги снимаме. Прибрахме се чак вечерта в 20:40ч. Бяхме капнали от ходене в адската жега, но бяхме издържали и бяхме доволни. Искахме да вземем колкото се може повече от града докато сме там, затова не се пестяхме. Когато се прибрахме от скитането си обаче видяхме, че стаята ни е изчистена и подредена. Явно имаше много сериозна поддръжка в хотела. Но това не беше всичко - на масичката ни бяха оставени нов набор от луксозни презервативи и овлажнители.. Тези хора направо се престараваха! Страхотно обгрижване даваха.. А След като починахме малко, по-късно вечерта отново отидохме на диско. Този път избрахме някакъв друг клуб, в който отново си прекарахме супер, та до сутринта... По същия начин кажи речи ни премина и следващият ден.
Така за тези три дни, които бяхме преполовили от ваканцията си, бяхме станали вече официални слушатели на съседите си. Дори вече не ни правеха впечатление, бяхме им свикнали на сексуалните изблици. Но пък и те на нашите.. Бяхме си станали приятели дори - говорехме си от време на време през терасите.
И така, до вечерта на третия ден от престоя ни....
Беше малко след 8 часа вечерта, когато телефона на Лора звънна. А на екрана му, бе изписан български номер. Лора естествено вдигна, попита кой е.. и от там нататъка започна да води разговор, в който личеше по лицето и притеснение, яд и още нещо. По разговора и разбрах, че и звъни явно някой от работата и, вероятно менъджера и или някой друг.. Усетих, че става въпрос за някой, който е уволнен или нещо такова, но не можех да схвана точно.. Говореха и за някакви дати... След като приключи разговора си, Лора затвори ядовито.. седна оцъклена на леглото, без да казва нищо и въздъхна видимо притеснена... Веднага я попитах:
- Мило какво, да не те уволняват?
- Офф... нееее.... (лягайки назад на леглото отчаяно, хвана лицето си мислейки)
- Е какво? Кой беше? Какво искат тия, не могат ли да те оставят на мира за 6 дни поне баси... Трябваше да си изключиш телефона още както дойдохме...
- Нее.. не ми е проблем... Просто.. малко тъпо се получи...
- Какво, кое??
- Ами... Уволняват мениджъра...
- Е и? Ми жив и здрав... Това какво те грее тебе?
- Ами той ми звънна... Казали са му да ми се обади и да ме попита дали не искам да заема поста му...
- Ахаааа... амиии.. т'ва е супер... Приеми и т'ва е, ще взимаш над два бона заплата.. баси якото... какво си се притеснила толко.. ?
- Не, нее.. Тоест да, прав си.. Въпроса е друг... Той напуска от днес...
- Е ии? (притеснен, усещайки на къде отиват нещата)
- Еми... и! (поглеждайки ядовито в мен) ...сети се.
- Искат да отидеш??!... честно ли???? (попитах с висок тон шокиран)
- Оффф..... ми нещо такова.. Тоя ми вика ако дойдеш сега на работа ти оставаш мениджър.. Вика потвърди ми, че ще дойдеш иначе ще трябва да питам Изабела защото на поста трябва да има човек незабавно...
- Ооооо милоо.. Това реално ли е, ти...?! наред ли си?! Ние сме в Дубай сестро, на хиляди километри от кирливата ти работа?! Това е несериозно.. т'ва не е като да сме в Перник при ваще... Мале шега ли е т'ва.... (хващайки се за главата)
- Абе човек защо на мен ми крещиш?! Ето ти телефона обади му се и му крещи на него аз виновна ли съм!! (развика се и хвърли телефона си от нерви към мен)
- Не бе не, че на теб ти викам.. (вдигайки телефона и от земята) ...Ама т'ва е.. Т'ва е невероятно, аз.. Не мога да го повярвам даже... Ма ние имаме още три дни тук.. които са ни подарък дори ?!
- Да знам!! (троснато) ..Ма мога и да не отида бе... дреме ми.. Мислиш ли, че ми се ходи на работа точно сега... Просто тъпото е, че... Оффф мамка мууу.... Дейби шибаните... оф дай ми цигарите от там... и запалката.. дай, че... (разпсува се изчервена от нерви вече)
- Тъпото е, че те викат за много пари... ама точно сега ли... ?!
- Оф даа... Офф не знам... не.. Ма като се сетя, че в момента работя за скапаните 600 лева... а тоя скапаняк дето ме вика да ходя на негово място взима над два бона, и с далаверките му даже повече... Кажи ми к'во да правя сега, хайде кажи... ?! (погледна нервно в мене, палейки цигарата)
- Офффффф..... (въздъхнах издразнен) ...Е т'ва е глупост вече... т'ва вече не го очаквах...
- Ем.. ето... съдба...
(последваха няколко секунди, в които не знаехме какво да кажем дори)
- (Аз) Е не знам мило... Ако мислиш, че... не искаш да си изпуснеш възможността.. Кажи и.. ставаме и си тръгваме и т'ва е, то еби му майката....
- Не знам... иска ми се да си изкараме почивката много ясно, но... Принципно не ми се изпуска и такава заплата... а като се замислиш.. баси то аз ще взимам повече от колкото двамата сега взимаме взети заедно... сещаш ли се..
- Да знам...
- Оле какво да правя мило? (обърна се към мен сериозно)
- Ама не знам... не знам... То... Виж, ти си го реши. Каквото решиш... в крайна сметка т'ва е... (обмисляйки по-важните приоритети вече) ...Иначе от друга страна пак прекарахме некви три дни тука.. Не е като да не сме видели Дубай.. Де да знам..
- Викаш... видяхме го вече...
- Еми да, от една страна... Де да знам... не че и аз искам да си ходим в София ама.. Шибаното е, че точно сега ти звънна тоя... Иначе тия пари.. кога ще ги вземеш после... Офф... (вече опитвайки се да погледна по-трезво на нещата)
- Оф така е... Аз за т'ва.... де да знам... може би по-скоро... да взема да ходя мило.. (поглеждайки искрено в мен) ..Оффф... баси... Щот' сега ако не отида, тоя ще сложи оная дрисла... аз си оставам на 600 лева....
- Баси.. ми... мило както кажеш.. То, билета за връщане знаеш, че ни е с отворена дата.. Така че...
- Да знам...
( омълчахме се пак за малко мислейки, след което и казах: )
- Но виж сега, ако решаваш нещо такова, решавай го сега, защото нали знаеш ако утре сутринта тръгнем чак кога ще стигнем в София.
- Офффф... да знам...
- Ами.. казвай, защото т'ва не е майтап. Много време пътуване е, нали видя? Реши го сега, защото ако искаш да си тръгваме трябва от сега да започнем да се оправяме.. Имаме багаж, това онова.. Да проверим в колко има самолети сутринта, таксита трябва да хващаме и така нататък.. Нали видя цялата процедура...
- Да знам... Оле чудя се... не знам...
- Мило то.. и да се чудиш.. Така като помисля и аз май.... то се е видяло..
- (прекъсна ме) ..че е по-добре да не изпускам възможността нали.. За още три дни почивка, дето ей сега ще минат..
- Ами.. да.. Не, че искам да си ходиме ама..
- Оф мило... (прегръщайки ме) ..ама ако искаш... ти остани бебе.. нали билетите са ни отделни, ти можеш да си тръгнеш на 19-ти..
- Е ти сериозно ли го каза... ?? (поглеждайки учудено в нея) ..И к'во да правя сам тука, като кукувица...?
- Ще се разхождаш из Дубай, ще слушаш съседите.... (галейки ме по главата сякаш съм детенце)
- О да, даже мисля да пропусна разходката и само да слушам съседите...
- Не бе сериозно.... ако искаш остани, то в случая не е казано, че и двамата трябва да се приберем... Остани, какво толко, изкарай почивката докрай поне ти.. Ще си пишем, ще си звъним, изкарай си бе човек, виж колко си тъп..?! Защо да изпускаме още три дни дето са ни платени... (вече сериозно ми го предложи)
- Бе мило...?? Нали ще откача сам.. (сякаш замисляйки се)
- Е какво ще откачиш.. стой си тук, почивай си, яж си пии си, всичко ти е за без пари баси... Защо да го изпускаме..? И след три дни си идваш... Почини си, защо да си тръгваш като имаш възможност да останеш... К'во като си без мен, ще си почиваш...
- Мале... баси не си го представях така... ама изобщо...
- Еми какво толко.. Аз бих стояла сама, знаеш ли как ще си почина.. мале..
- Абе тъпо е сам, ще изкукам... луда ли си....?
- Е мило.. какво да ти кажа.. Да бяхме по-на близо към България щяхме да звъннем на някой да дойде да ти прави компания.. Да закачи и той малко аванта на мойто място...
- Да и на кой ли щяхме да звъннем и така да беше, като всичките са зомбирани от работа...
- Еми например поне брачедка ти щеше да дойде, тя е ваканция, чуди се по цял ден какво да прави и без това.. Тъкмо щеше да види милата и тя малко свят...
- Михаела досадата? Мале ти сериозно ли ми го говориш това и то на мен...?!
- Ооо ти си много по-досаден от нея ако става на въпрос повярвай ми... Момичето си е много свестно, защо да не дойде малко да види свят и тя?
- Не моля те спри с простотиите вече.. как ли ти дойде на акъла.. Ти как го мислиш да стане, да и платиме билетите за самолета с кои пари, с тия дето имаме ли?! (попитах иронично и нервно)
- Ми да ти кажа защо пък да не и го платим, аз сега си тръгвам, ти оставаш с доста пари тука.. А като ме няма нито ще ходиш по дискотеки, нито ще ръсиш пари по молове... Те ти остават много.. за един билет за нея сто процента ще имаш.. Ако направя сега една сметка набързо ще видиш, че има за билет... (и взе да смята дните, разходите ми и тн.т., а след като сметна, продължи) ...Даже ти остават още пари... Защо не го викнеш момичето наистина, защо я мразиш толкова? Хем ще ти е приятелче, няма да си сам...
- Ама ти наистина си сериозна.. Виж, не че ми пречи нещо да и платиме верно билета и утре да е тука, ама... От друга страна виж, т'ва е стая за двойки, тука си е за.... На т'ва легло ли да спиме и двамата с нея според тебе?
- Малее, ти луд ли си Филипе?? На това легло се събират тъкмо пет души.. Тебе от братовчедка ти ли те е срам? Мале колко си зле... Ще спите ако трябва тя натам ти насам.. Нека дойде бе човек, нека разгледа, знаеш ли колко ще се зарадва момичето...
- Ти... ти не си наред... (лягайки назад на леглото отчаян)
- Абе викни я бе човек, какво ти пречи... викни момичето.. защо да не се възползва да дойде на мойто място..? Ще си бъдете другарчета, няма да си сам поне...
- Оф мило знаеш' к'во... виж, все ми е тая... То се видя вече, че ни се провали почивката.. Е ти телефона звъни и ако искаш, прави каквото искаш... на мен ми е все тая вече и без това... (отчаян и изнервен, палейки си цигара)
- Ооо много си зле, я аз... Ако те слушам тебе... (взимайки телефона ми)
Лора взе решително телефона ми и набра Михаела. А още щом и предложи уникалната възможност да я викнем в Дубай при мен... Чух Миха как продра от викове направо слушалката на телефона ми... Откачи от радост! Проведоха над 20 минутен разговор... Лора и обясни цялата процедура по идването. Обясни и какво да си вземе, какви дрехи, обясни и, че тази вечер ще и пратим парите по картата и куп други подробности... Изясниха всичко. А Михаела така се развълнува, че след разговора по телефона веднага провери разписанията на самолетите и реши, че ще тръгне още тази нощ. Лудница, просто лудница...... Изведнъж в рамките на половин час нещата се обърнаха сякаш магически на 180 градуса, просто хей така.... провал на цялата ни почивка случил се в един миг....!
Михаела извади много голям късмет. Съдбата така и се усмихна, че за отрицателно време някакви щастливи за нея стечения на обстоятелствата и помогнаха да се озове изведнъж от София в Дубай. Полета, парите, всичко и бяхме организирали още на предната вечер.. За нея остана само да си стегне багажа, да хване самолета в 11 вечерта и да дойде.. Искаше ми се аз да бях такъв късметлия. И тъкмо я чаках да слезе от самолета. Стоях на летището и вече повече от половин час я чаках там на изхода. А Лора ми липсваше... сутринта рано рано пък я бях изпратил нея на самолета. Бях останал сам и ми беше доста криво честно казано.. Но пък си виках "няма страшно, нали идва Михаела досадата", ще има кой да ми провали още повече почивката... Дори чакайки я там на изхода, се замислих дали по-добрия вариант не ми беше да си стоя сам... Понеже Михаела беше едно изключително досадно момиче, което за мое нещастие ми се пада братовчедка. И беше тъкмо в онази проблемна възраст - на 15. Бях сигурен какво ме чака с нея.. Бях се подготвил вече психически да съм детегледачка със терапевтични способности за да устоя на тийнейджърските и дисбалансирани предстоящи ексцесии. И дори все още опитвах психически се подготвя за това. Лора много ме прекара, ама много..! Тя беше виновна.. тя я викна. Идеше ми да и звънна по телефона и да си го изкарам на нея.. А пък и тъпото беше, че с Михаела за последните три години почти не се бяхме виждали. За последно с нея контактувахме и се виждахме покрай роднинските събирания на наще, още докато си беше дете тя на 11-12. И още имам пресни спомени как ми досаждаше и как съм я пляскал затова.. След това единствено си бяхме писали по Фейсбук на няколко пъти и това беше. А Лора пък много уважаваше Михаела, двете си бяха големи дружки, почти нон стоп си пишеха. Дори се учудвах как Лора може да се кефи толкова много на това досадно дете.. А тя наистина си беше изключително досадна и много, ама много разглезена като по-малка. Единственото, за което се надявах беше сега, след като е поне малко пораснала, да не е чак толкова лигава каквато я помнех за последно.
В 16:03ч. Михаела най-накрая се зададе от изхода... Видях най-после същата и лигава и усмихнато-смахната физиономия.. за съжаление. Е, беше пораснала малко, поне на външен вид. Затича се към мене щом ме видя и ме прегърна, кикотейки се лигаво, издавайки звуци като от пияно свинче..
- Ах ти каква късметлийка си... (посрещнах я директно не толкова възторжено)
- Е аз ако не съм кой... (хилейки се диво)
- Офф... ще ми досаждаш ли кажи ми го от сега.. Ама.. багажа къде ти е бе ало, отвеяната?? (попитах я веднага щом видях)
- А, т'ва е дълга история... Щи разправям по пътя, кажи на къде сме.. ?
- Абе Михаела спри се, успокой се за малко... Кажи ми къде ти е багажа?? Така ли дойде от София, без багаж по рокля с портмоне и телефон в ръцете?? (гледайки я тъпо)
- Не бе човек... Давай, ще ти разправям по пътя... няма го... Хайде да тръгваме, кажи на къде сме...
- Я я спри спри.... (хващайки я за ръката да се спре и да се успокои от еуфорията) ..Успокой се и ми кажи къде ти е багажа?
- Еми загубиха ми го бе човек! Няма го.. два куфара взех от нас с дрехи и с... Няма к'во да направиш вече.. Аре все тая, свърши... (припряна)
- Абе ти ебаваш ли се...??? Мале от сега се почна..... (хващайки се за главата) ..Миха спри се за малко моля те.. Обясни ми подробно какво става, кой и къде ти е взел багажа? Стегни се и ми обясни като човек??
- Оф човек виж.. Като слезнах от първия самолет багажа ми изчезна. Просто никой не ми го качи във втория. Сега ясно ли ти стана.. Забрави, казах ти, че няма к'во да направиш.. И мен ме хвана яд, че си затрих толкова много дрехи ама няма к'во да направя, нито пък ти.. Даже ревах в самолета..... и за к'во? Все тая.. Аз ги прежалих вече така или иначе.... дреме ми.. Важното е, че съм тука..
- Не не не... Това не ми се случва на мен... Михаела, ти си малоумна, казвам ти го сериозно... Кой мислиш, че е трябвало да ти пренесе багажа???? Защото ти си принцесата на Дубай и си чакала някой да ти пренесе багажа специално на тебе ли?? (нервиран)
- Бе човек от къде да знам какво... аз.. Офф аре моля те не почвай от сега... В настроение съм така, че не ми го разваляй... Голяма работа.. аз нали съм тук цяла..
- Абе ей детенце, настроението ти.... абе ти осъзнаваш ли, че т'ва са два куфара с багаж?! Сега като ми звънне майка ти да ме пита пристигнала ли си какво да и кажа, къде са ти куфарите?!
- Абе аз ще се оправя бе... офф ще ми я дадеш на мен...
- ...в смисъл на тебе май не ти пука много, че два куфара багаж ти ги няма и си ми цъфнала на три хиляди километра от България тука по една рокличка и с един телефон в ръката... така ли?? (не можех да повярвам какво става)
- И с портмонето ми.. вътре са ми документите...
- О колко яко! Ооо.. о сега съм толкова по-спокоен... ти имаш... портмоне...
- Оф стига млъкни...
- Не ти... Ти си.. ти..... (нямах речник вече)
- Каквато и да съм млъкни и... т'ва е.. К'вото станало станало.. не ми дреме, дошла съм да си изкарам яко и точка...
- Ще изкараш да ти кажа ли какви шамари обаче...... (много ядовит)
- Моля!? Що ти ли ще ме спреш да си изкарам яко? (троснато)
- Оо, а ти пък ако си мислиш, че си дошла тука та да ми се качиш на главата много мощно си се излъгала.... дрисла..
- Баси тапака си честно.. Какъвто си беше такъв си си пак.. оф за к'во ли дойдох при олигофрен като тебе да седя като те знам к'ъв си....
- О а ти па си станала по-различна... Същата досадна дрисла само дето циците са ти пораснали, само че акъла ти е още като на врабче... даже вече ти е като на гнида, честно....
- Поне нещо ми се е променило, за сметка на теб... Дето си същия тапак... Искаш ли да си ходя, е сега ще звънна на мама и се връщам, билета ми е двупосочен..?? Тапак такъв..... (уж ме заплашва)
- Ама то можеш да си ходиш и без да и звъннеш даже.... Не знам какво чакаш...
- Еми няма, по-скоро оставам да ти тровя живота.. ако искам.... става ли?? (отяждане здраво)
- Абе какво ми говориш бе момиче, ти само се погледни бе, виж се.. Виж се, погледни.. (сочейки я от горе до долу) ..Дошла ми с неква къса рокличка на три хиляди километра като... Абе толко ли ти е акъла, погледни се.. Кажи ми какво ще си облечеш сега като нямаш багаж? С тая рокличка ли ще ходиш три дни а?? Или може би ще си облечеш портмонето а?
- Ако искам и него ще си го облека... това си е мой проблем не е твой...
- ..и си без сутиен даже погледни се.... Дошла ми гола като няква... айде да не ти казвам каква..... Бе ти си урод, ти си просто.... думи нямам за тебе....
- Абе ти може ли да си такъв боклук...!? Тая рокля със сутиен ли се носи бе сельо?! Ахахах... (смеейки се подигравателно) ..Аз да не съм няк'ва селянка, ти луд ли си...?! Имаш ли си на идея как ще стои със сутиен точно такава рокля?!.. оф к'во ти обяснявам на тебе... ти...
- Малоумна си просто, не си селянка... Как може да тръгнеш като пет за четри бе момиче, ти къде отиваш, до Перник ли.. Олеле мале колко си проста.. о не мога да повярвам дори....
- ..№Ц $€Б§€ № %%§€%!!!. . .. ...
Михаела си беше още същата дрислива досадна и заядлива дрисла... Същата, както си я помнех от преди. Но пък за сметка на това, сега бе по-проста. От простотия се беше озовала на 3000 километра от вкъщи по една къса рокличка, с един телефон и едно портмоне в ръка... Това не вярвах, че може дори най-големия дебил да го направи.. но ето, тя успя!!! Поради нейния малоумен акъл просто нямаше как да не се сядем още отначало.. Направо жал ми беше за това момиче, че беше толкова ударена в акъла. Като малка такава, сега пак такава.. На идея си нямах как ще изкарам цели три дни с нея. Това щеше да ми се отрази твърде зле... щом дори се замислих по пътя към хотела дали да не мина през някоя аптека да си взема успокоителни. И щях да го направя, наистина, но просто не ми се даваха пари.. така или иначе с твърде малко пари бях останал след като и платихме билета на дрислата.
< 16:31 ; в хотелската стая >
Поне я прибрах в стаята най-накрая, да не гледат хората колко е проста. Бях вече говорил с леля по телефона, за да и кажа колко умна щерка има.. Жената остана като потресена още щом разбра, че Михаела си е загубила целия багаж и е цъфнала тука по една рокличка. Помоли ме с отчаян тон да излезем да и купим нещо, поне някаква евтина връхна дреха и поне един чифт бельо, за тия три дни да има с какво да се смени.. Просто малоумно момиче, крайно маолумно! Иначе пък.. от друга страна абсолютно никой от служителите на хотела дори и не забеляза, че това е друго момиче, а не Лора. На никой не му пукаше. Така или иначе всичко им беше платено предварително, хич не им дремеше какво се случва.. А на Михаела доста и хареса и града, и хотела.. и стаята.. всичко. Само ахкаше. Горката никога не беше виждала подобни красоти. Не, че аз преди бях. Како влезе в стаята опули се една такава, извайка щастливо.. И нямаше и пет секунди и се тръшна със скок на дивана.. детска история. Щеше да го счупи за малко дивата селянка. Повъртя се, разгледа.. и на всичкото отгоре видя и презервативите и всичките овлажнители, дето камериерите ни бяха оставили на масата.. А аз тапака не се бях сетил да ги прибера някъде да не ги гледа.. Като ги видя се изсмя... Започна да се подиграва по наш адрес с Лора.. Идеше ми да и зашлевя една плесница, ама и се размина.. Награбих и презервативи и овлажнители и ги набутах в шкафчето от нерви.. С това момиче трудно щях да изкарам. След като огледа къде се намира, реши да излезе да види и терасата.. Отвори я, излезе.. Погледна отгоре гледката, изпъна ръце щастливо въздишайки... Еха, кой беше като нея! Да те доведат на готово, на аванта.. ти само да се кефиш. А пък любопитните ни комшии естествено бяха на терасата, видяха я.. Стана ми малко криво, понеже се досетих какво си мислят, виждайки съвсем друго момиче дошло.. А пък и малка някаква.. Какво ли си мислеха. Но понеже ми стана малко криво като видях как ни гледат, реших да ги заговоря, докато още бяха на терасата.. Викнах ги и ги запознах с Михаела. Разбира се първото нещо, което казах естествено беше "запознайте се с братовчедка ми". В този момент видях как се усмихнаха, сякаш ги успокоих с това.. Запознаха се, усмихнаха и се.. Може би остана да се чудят защо като ми е братовчедка сме в стая за двойка, но това вече не възнамерявах да им го обяснявам.. Да се оправят. Аз бях отчаян, дремеше ми вече. Депресиран. Сърдит.
< 16:58ч. ; в хотелската стая >
Михаела вече се бе запознала както със стаята, така и със съседите ни. Налюбува се на целия лукс наоколо, провери навсякъде къде какво има по шкафчетата, почти успя да счупи леглото от скачане и още няколко присъщи за психясало 5-годишно дете неща.. Изтърпях я стоически. Просто гледах сега.. и си представях за напред. И както приляга на всяка дама след такъв дълъг път, нужно бе да влезе да си вземе душ. Поне за това и стигна акъла да се сети да направи.
- (Тя) Е много е яко.. Мале аз не бих си тръгнала от тука изобщо...
- Ама ще ти се наложи...
- О само не ми го натяквай... обаче аз тр'е да да се изкъпя вече.. Я покажи банята, къде е.. искам да я видя и нея.. Яка ли е?
- Ми яка е, как да не е.. Ела да видиш. (водейки я натам)
- Ехааа, тая баня струва колкото целия ни апартамент сигурно.. (опули се като я видя)
- Та и нашия, двата заедно..
- Много е яко човек честно... Оле веднага влизам вътре да се къпя... (с ентусиазъм)
- ..викаш с кеф човек да се къпе в такава баня..
- Е луд ли си.. яка е. Само, че тия стъклени витрини.. малко ще е неудобно май.. Не знам как ще се къпеме... Единия като влиза да се къпе другия не трябва да излиза от стаята..
- Еми Миха, то тука е предвидено да е за двойки.. Не за братовчеди. Така, че...
- Бе все тая, ще се оправиме.. Дай ми хавлия няк'ва.. кака к'ва хавлия ползваше?
- Ето я пред очите ти, на закачалката.. (посочвйки и закачалката пред банята)
- О добре.. мале к'ва е пухкава.. Оф аз влизам направо.. (събувайки сандалките си закрачи боса да влезе в банята)
- Ма ти с роклята ли..?? (попитах без да помисля първоначало)
- Филипе изчезни..! Отивай в стаята... (вече влязла в банята, обърна се с гръб към мен и тръгна да съблича роклята)
- А ясно... сори... (на момента влезнах в стаята)
Малко сконфузно щеше да ние.. или поне може би докато свикнем. В случая тя нямаше как да се съблече в стаята и предпочете директно в банята. Там да се съблича и там да се облича. Вероятно и аз щях да правя същото от тук нататък при къпане.
След около 20-на минути Михаела се бе вече изкъпала. Беше надянала още от банята отново роклята си и бършеше мократа си коса с хавлията, с която до вчера Лора се бе бърсала.
А аз още както я видях, че е готова и казах:
- Миха готова ли си.. Хайде оправи се и да излезем нещо да видим да ти вземем..
- Какво да ми вземеш? (бършейки се)
- Ами нали чу майка ти. Дай да ходим да видим докато е рано, да ти избереме някаква дрешка, с тая къса рокличка постоянно няма как да се разкарваш. А и бельо някакво да имаш, поне още един чифт.
- Еми... Ей ся да се оправя и...
След като се оправи за излизане, бяхме готови вече да тръгнем. Щяхме да съчетаем полезното с приятното - хем тя щеше да поразгледа из града и моловете, хем щяхме нещо да напазаруваме за нея. Хич не ми беше приятно, че заради слабия и акъл сега трябваше да давам излишни пари за нея, ама все тая, налагаше се. Само, че нещата почти не се развиха както си ги представяхме. Влизайки в по-близкия до хотела мол, забелязахме нещо много странно - почти всички магазини в мола прибираха стоката си и затваряха. Имаше известен смут в целия мол, но не можехме да разберем какво се случва. За момента не се усещаше да има нещо опасно, но все пак с Миха бяхме на щрек. Така или иначе успяхме да обходим няколко магазина, които все още работеха, за да разгледа тя и да си избере. Тя обаче си хареса една рокличка, която пак беше къса почти колкото нейната. Да, действително доста красива беше, дори на мен ми хареса, но беше и доста скъпичка - почти 80 долара без малко. Михаела много я хареса, в един момент започна постоянно да дудня за нея. На няколко пъти и казах, че в момента не и трябва рокля, а бельо и някаква по-нормална дреха за носене, но тя в един момент абсолютно отказа да ме слуша.. И дори започнахме да се разправяме, пак... ходейки из мола:
- (Тя) ...защото е много яка бе човек, разбираш ли.. Аз няма да си тръгна от тука без тая рокля.. Хайде докато не са затворили, хайде бе Филипе, моля те... Хайде докато не са затворили моля те, моля те.... (молеше ми се жално)
- Михаела затова ли дойдохме? За още една къса рокля да ти купиме? Ти не чу ли майка ти какво каза - някаква връхна дрешка и бельо! Защо ме нервираш кажи ми... Тая рокля верно, че е хубава, ама е 80 долара, като вземеме и някаква дрешка за 50-на долара още и бельо за още поне 20, аз от къде да ги взема тия пари?? Десет пъти ти казах, че в момента имам в мене всичко на всичко сто долара, които дори не мога да позволя да ги изхарчим всичките... Знаеш много добре с колко пари разполагаме до 19-ти.
- Бе човек моля те, моля те... Погледни, че затварят, искам я разбираш ли.. В България никога няма да намеря същата... Купи ми я и ще си я нося нея и тази моята, ще си ги сменям... Мога да изкарам и с т'ва бельо, ще си го пера ако трябва всеки ден и... Моля те, моляте де... Ако не ми я купиш докато сме тука няма да ти проговоря, това ти го обещавам, честно... Едно нещо да искам от тебе баси и...
- Ама ти чуваш ли се?? Ще си сменяш двете къси роклички и така ще се разкарваш навсякъде?? ОК, като излеземе някъде разбирам да сложиш късо, ама за постоянно няма как да си с къса рокличка навсякъде... Няма ли да ти е малко неудобно на теб самата? Е много си ударена в акъла, просто няма на къде повече... Ти за теб си не можеш да разсъдиш камо ли...
- Абе аре бе човек, защо ми мислиш как аз да се обличам.. Аз си знам..! Щом съм преценила, преценила съм за себе си.. Ти си преценявай за теб си...
- Виж какво, виждаш, че магазините затварят.. Не знам какво се случва в момента но затварят всички.. Погледни, че тия на долния етаж едните с бельото вече затвориха.. Бавим се и накрая ни бельо ни нищо.... Давай да ходим и да ти взимаме това, което е нужно, накрая нищо няма да ти вземеме и ще останеш най-недоволна май...
- Не аз ти казах... Аз ти казах какво искам.. Така или иначе ще дадеш почти всичките пари за мен, приготвил си ги... Поне ми купи това, което искам.. Не.. аз няма да си тръгна от тука без роклята казах ти...
- Честно ти казвам, ако беше в момента на 11-12 като преди... Десет пъти да съм ти навъртял шамарите.. че и повече.. Да се благодариш, че малко си пораснала та...
- Да удари ме, удариме и ще видиш какво...
- ..ама писва ми от тебе разбираш ли!!! Аз не мога да те търпя честно! Ти не си човек.. Ти от както си слязла от самолета не си спряла да ме дразниш и да ме нервираш! (избухнах вече и дори викнах. Хората се обърнаха да ни гледат)
- Ами защото ти си дебил! И винаги си бил! Какъв братовчед си ми ебаси скапаняка си... По-добре да не ми беше никаква рода.. изобщо да не се познавахме даже... Някъв дебил ебаси....
При което замълчах. Малко криво дори ми стана след това последното, което каза. Замислих се - чак пък такова чудовище ли бях в нейните очи.. И ми стана още по-криво. Щеше да ме намрази, мамка му.. Тя беше вече пораснала, колкото и да е.. Не беше онова детенце. Преди се сърдеше като я набия и след малко идваше пак при мен, ама сега вече беше по-голяма, виждах я, че се обижда, сърди се.. И се замислих, че не е добре да си развалиме отношенията до толкова, че да не можем да се гледаме. А точно натам вървяха нещата. И... Колкото и да не исках да и угодя на прищявката, при положение, че нито бельо нито дреха бяхме взели още... Реших да и дам парите и да ходи на майната си... да прави каквото иска. После тя щеше да се оправдава пред майка си, аз нямаше да се занимавам изобщо вече. Реших, че тя не е малко дете вече, да върши каквото иска. Аз не съм и родител все пак. Затова, след като размислих мълчейки, и казах:
- Миха... Знаеш ли какво....
- ..разкарай се, тапак.... (бутна ме, след като опитах да я хвана за ръката) ..не ме докосвай, нищо не искам, просто нищо не искам от тебе вече... Едно нещо.. едно единствено нещо да искам от теб и.... (чак леко и се насълзиха очите от яд)
- Ееее, е.... Чакай, чакай малко.. Айде де какво толкова стана... Е дейба и скапаната му рокля... Ето ти, на... Отивай и си купувай каквото искаш. Аз вече спирам да се разправям с теб, прави каквото искаш... (давайки и парите)
А тя ме погледна, взе парите... пак ме погледна... Изтри още непотеклите сълзи с едната ръка... След което ме прегърна, ама за секунда... набързо... Целуна ме щастлива и в същия момент направо изтича обратно към магазина с бясна скорост... Помислих си: "Ах ти каква актриса си..." Какво можех да направя...? Това си беше дете дебилче, аз нямах такива сили, нито способности да се справя с нея.. Закрачих и аз към магазина, да я изчакам отпред поне. Само, че чаках към 20-на минути.. А тя докато пробва кой размер и е най-подходящ, аз пуснах корени направо отпред.. Но това не беше проблема.. Проблема беше, че почти всички останали магазини вече бяха затворили. Нещо се случваше, все още беше рано.. но всички затваряха, нещо ставаше. Когато Миха излезе най-после от магазина, закупила роклята и усмихната до уши, и казах:
- Миха много се забавихме с роклята ти.. Погледни какво става, всичко живо затваря...
- Ама какво става?? Да няма няк'ви атентати.. аз почвам да се плаша чак...
- Не бе едва ли, просто.. де да знам. Въпроса е, че едно бельо поне трябваше да ти вземем... Давай да слизаме надолу, останаха ни няк'ви 20-на долара, и ти имаш 10 в теб... Давай да тичаме да изберем набързо нещо...
При което стремглаво се спуснахме към долния етаж, с надеждата да успеем да хванем някой незатворен магазин за бельо.. Но уви, всичко нявсякъде беше спуснало щорите вече... Нещо ставаше, нещо се случваше.. Имаше някаква суматоха... Аз дори се притесних и затова реших да попитам на английски един от магазинерите, който тъкмо заключваше магазина си:
- Извинявайте... Какво става, защо всички затваряте?? Да не се случва нещо?
- Няма да работим.. До 20-ти няма да работим... (отвърна ми набързо през гръб арабина, дори без да ми обърне внимание, някак сърдито)
- Аха.. но защо, в смисъл.. Какво имате предвид? (продължих по-нахално)
- Няма.. няма да се работи! Отиваме си! Ирак, Ливан, Сирия, всички се прибираме.. Тука не седим... Дубай - бай бай... Няма да отваряме, няма да плащаме.. Отиваме си.. Не гледахте ли телевизията? (нервно с тон ми отвърна, сякаш аз му бях виновен за нещо)
- Нне... ние.. Не мога да схвана..
При което ме заряза, тръгна си.. Без изобщо да ми обясни.. Навика ми се, изкара си яда.. А аз дори изобщо не разбрах какво му е. С Михаела останахме като стреснати. А вече всички магазини може би без един-два най-много бяха затворили в целия мол. Не знаехме какво става. Михаела се притесни дори. Поиска да се махаме от там.. Така и направихме.
Навън обаче всичко си беше спокойно, което до някъде ни успокои. Абе имахме си едно на ум с тия араби и техните дивотии.. Но тръгнахме из улиците по магазините. Искахме да намерим магазин за бельо и да и купим един чифт някакви гащи, докато все още беше по-рано. Но търсейки магазини, се натъкнахме на същата история - всичко живо затваряше. Така забелязахме, че всички магазини освен тези за хранителни стоки - затваряха. Всички магазини из цял Дубай.. Нещо се случваше.. Обходихме с нея цели 12 магазина за бельо и за дрехи.. навсякъде беше затворено... Което ни наведе на мисълта, че няма смисъл да ходим в друг мол, нито още да обикаляме.. Просто всичко навсякъде затваряше. Реших обаче да попитам още някой от магазинерите какво се случва. Влезнах в един все още незатворен магазин, някакъв за дрехи на една от улиците.. Двете продавачки събираха стоката бързешком.. И въпреки всичко попитах и тях:
- Извинявайте, какво става? Защо навсякъде затваряте? (стоейки на прага)
- Няма да се работи до 20-ти... (пак без да ми обръщат внимание и сърдито)
- Да да.. Казаха ми го това, но защо, какво се случва?
А едната ме погледна опулено, с нервен поглед и ми отвърна:
- Не гледате ли телевизия?
- Не аз.. Ние сме в хотел и.. не сме...
- Ами гледайте... Всички затваряме, отиваме си.. Дубай ни изгони, ние не сме виновни...
- Някакъв протест ли правите, не разбирам..?
- Да, всички.. Всички затваряме. Те вдигат данъците - ние не работим. Гледайте телевизия и ще видите.. моля ви излезте.. Излезте, затваряме... (гонейки ни)
На мен ми стана смешно дори.. Гонеха ни чак. То нямаше от къде да купим нищо повече. Не успяхме да и вземем някакво бельо.. А много неудобно щеше да е за която и да е жена, да кара три дни и три нощи с едно бельо.. Но в случая нямаше какво да направя за да и помогна.. Чудех се от къде и как да и изнамерим някакви гащички още, но просто нямаше от къде освен от магазин. А от хотела нямаше как да искам да и намерят, това щеше да е глупаво.. А и никой не и беше виновен, че си е затрила цели два кувафа с дрехи, в които е имала поне десет чифта бельо. Когато се прибрахме в стаята в хотела, не се стърпях и пак я скастрих, понеже тя си беше виновна:
- Хайде сега ще те видя как ще караш с едни гащи три дена... Понеже много знаеш и от това твое знаене, си останала без една дреха.. Ходи сега си намери куфарите...
- Ооо аре млъквай.. Стига си ми пилил на главата...
- Ама не.. на мен не ми пука, ти ще стоиш без гащи.. аз си имам.
- Еми какво тогава.. затваряй си устата и спри да коментираш просто..
- И добре, че е влизала камериерката да зачисти и да ни подреди тука, че ти и това си некадърна да направиш...
- Да бе, затова ли ми се вижда някво толко подредено... (смеейки се)
- А тя горката даже и не забелязва.. Абе мърда си си ти, к'во да ти кажа...
- Поне не съм дебил... (отивайки към банята)
И докато аз си преобличах късите панталонки, Михаела се застоя в банята нещо омълчана около близо 5-6 минути.. Зачудих се какво прави толкова там и я попитах от стаята:
- Какво правиш сега, пак ли ще се къпеш?
- Не бе.. търся си нещо ама.. май ми го няма..
- Какво търсиш? Ти си цар по губенето на неща бе момиче... (цъкайки)
- Не бе.. Не съм ги загубила, просто... Ето тука ги бях сложила.. офф майка му.... (нервирайки се нещо там)
- Бе какво става, кое си загубила? (отивайки към нея да видя какво търси)
- Бе прашките ми бе човек, ето тука ги бях сложила да съхнат.. (сочейки ми към кошчето в банята)
- Отгоре на капака на кошчето за боклук.. тука ли? (оглеждайки и аз с нея)
- Да бе, ето тук бе човек.. Абе мамка му къде са ми шибаните прашки... Оф не ще полудея....
- Ама Миха то няма къде да са, ако тука си ги оставила тука трябва да са ти.. Това е баня, не е килер да ги търсиш.. Ето то се вижда, няма ги в банята както виждаш.. Нещо някъде.. по стаята да си ги оставяла, на терасата?? (отивайки към терасата да огледам)
- Не бе Филипе, не... Ето тук, одеве като се къпах си ги изпрах и ги оставих ето тук, ето тук... (тропайки по кошчето нервно)
- Еми няма ги... Нито са ти на терасата нито в банята.. Помисли хубаво... на теб акъла ти е като на врабче нали знаеш...
- Оф престани да ме дразниш и ти!! Сто пъти ти казах, че ето тук си ги оставих!! Няма ги! Баси някой ми е откраднал прашките ли, не знам к'во става...?!
След кратка пауза мислене.. Аз загрях. Осъзнах какво може да е станало и и казах:
- Малее.. Ти знаеш ли, че се сетих какво е станало май..
- Ми то май и аз се сещам.. Щом вътре ни е влизала камериерката и е оправяла.. Сигурно е чистила и тука в банята..
- ..ммда... И ти както си ги оставила върху капака на кошчето, тя е помислила, че са са хвърляне...
- Оф дай ми пистолет за да се гръмна... Може ли такъв карък бе може ли... (плескайки се два пъти по челото)
- Ама Михаела, 'айде кажи ми батиното кой ти е пак виновен.. Хайде помисли малко и кажи... От къде тоя акъл да се сетиш да ги оставиш върху капака на кошчето.. Няма ли тераса, няма ли... В стаята ги остави ако трябва... Може ли отгоре на кошчето... Е не... Не просто ти си... До тебе постоянно трябва да има някой дето да ти казва това така, това не така, това еди как си.... (развиках и се пак)
- Абе ти луд ли си?? ....където и да съм ги оставила тя нама право да ми пипа личните вещи! Не вижда ли, че са мокри, че са изпрани?! Тая малоумна ли е?! Там ми беше най-близкото място там ги оставих, точно до мивката е баси... От къде да знам, че... Оле тая ако не го е направила нарочно пък на....
- Да, да, да.. Влизат камериерките и нарочно ни изхвърлят гащите, представи си...
- Ами защо тогава.... ?!!?(крещейки)
- ..защото ги е сметнала за боклук жената! Защото там си ги оставила! Нейната работа е да влезе и да почисти.. И тя не е виновна... Ти си си малоумна, кой ти е виновен.. (викайки и аз)
- И сега? Сега от къде ще си купя? Ония шибаните араби навсякъде затварят... Сега и тия дето имах тая мърла ми ги е хвърлила.. Оле ще полудея вече... офф за к'во изобщо дойдох.... (сядайки нервно на леглото в стаята, държейки се от нерви за главата)
- Еми сега... не знам... (замисляйки се) ..Аз такъв тип ситуация не съм си представял да ти кажа... Ник'ви идеи нямам... Даже ми иде да се изхиля ама... 'айде няма, че ще избеснееш още...
- Ма то си е и смешно... баси... (леко подсмивайки се и тя дори)
Омълчахме се за малко, обмисляйки сконфузната ситуация. Но след като разсъдих малко какво всъщност се е случило, я попитах:
- Ама сега... Ти всъщност сега навънка без бельо ли беше.. така ли?
- Ами мокри ли трябваше да си ги обуя...?!
- А леле майко... ех Мише еми затова.. Ако вместо роклята ти бяхме взели навреме бельо, нямаше да е така.. 'Щото тъкмо докато се разправяхме там с тебе, магазините още бяха отворени... Сега вместо гащи ще си носиш роклите...
- Еми имам ли избор..?! (троснато)
- Ами нямаш.. Сега.. не знам. Оправяй се.
- Еми ще се оправям..
- Какво да ти кажа.. това ти е все от акъла. Не знам... Като сме навън ще внимаваш как сядаш, как се навеждаш.. Дърпай си тия рокли надолу, че... И без това са къси като на... Сутиени нямаш, бельо нямаш... дошла ми тука като от някой дом за социално слаби... абе просто си.... Ама добре ти е бе, сега си пати от акъла...
- Бе човек остави ме най-накрая на мира! Виновна ли съм, че тая ми ги е хвърлила?! Исках ли така да стане?!
- Оправяй се..... (отвърнах игнорирайки я вече)
< 20:12ч. ; в хотелската стая >
Малко се бяхме поуспокоили след цялата суматоха от всичката ни сполетяла каръщина. Михаела стоеше в банята пробвайки новата рокля и оглеждайки се в голямото огледало. След малко се появи с новата си премяна при мене на терасата и ме попита:
- Ето виж ме... Как е? (въртейки се фръцливо да я видя отсам и от там)
- Да да.. Супер си. (игнорирайки я)
- Абе виж ме де, кажи как съм..?
- Оф Михаела.. добре ти е.. ама то... абе ти гащи нямаш на роклята се кефиш... Акъла никога няма да ти дойде.
- Важното е да съм готина беее.. (влизайки навътре в стаята)
А аз тъкмо обмислях къде да излезем привечер да се поразходим. Но не ми се харчеха пари, много малко ни бяха останали за харчене, а имахме още дни да стоим. И докато тъкмо се чудех къде да ходим, пушейки на терасата... Чух нещо, за което вече бях забравил дори.. Вратата на терасата на пикантните ни съседи беше отворена. И докато стоях отвън, подучух нещо да започва, на което изобщо не ми се искаше Михаела да стане свидетел.. Чух мацката Азарин да издава пак някакви нечленоразделни звуци.. Все още беше сравнително по-тихо, обаче знаех само след малко какво ще последва.. Притесних се. Не за друго, а за това как ще го приеме Миха. Влезнах бързо в стаята и затворих терасата. А Михаела ме видя какво правя и ме попита:
- Е за к'во затваряш, остави да влиза въздух.. (гримирайки се пред огледалото)
- Не аз.. заради друго затворих...
- За к'во? (обръщайки се към мен)
- Мии.. чакай да видя как да ти го кажа сега.. Значи.. нали се сещаш, че около нас навсякъде са стаи за двойки, каквато е и нашата..
- Е и? (недоумяваше изобщо все още)
- Е и... комшиите до нас, момичето и тоя арабина.. Нали ги видя?
- Да.. е и?
- Еми... след малко ще започнеш да чуваш нещо малко по-странно от тяхната стая... Забравих да те предупредя одеве... (смеейки се неловко, опитвайки се да смекча шока от новината)
- Ахахахахах.... Оле... Защо секс ли ще правят?? (изсмя се подигравателно)
- Амии, позна.. Те.. тука откакто сме дошли, само т'ва правят.. Та мисълта ми беше да... си подготвена.. 'Щото честичко ще ги чуваш...
- Олее.. И викат ли, някви шумни ли са даже?!
- Абе какво да ти кажа.. олигофрени няк'ви.. Викат... тя тая малката особено...
- Е к'во малка, тя е колкото мен.. нали е на 15?
- Да, всъщност.. вие верно, че сте наборки с нея.. колкото и странно да звучи в случая....
- Ахахаха... мале ужас... Е ти как разбра, че след малко ще ги чуя?
- Ами защото току що ги чух на балкона.. То се чува още като започват... и после става... не ме питай..
- Охохахахаха.... ебаси якото... ужас.. (смееше се като идиот)
- Така, че хайде спретвай се набързо и да ходиме навънка.. Че след малко ще стане страшно тука...
- Олее толкова ли е зле... Ми чакай да се нагримирам де.. ей сега, не бързай толкова... Ама да си правят каквото искат бе, на нас какво ни пречат.. ти пък..
При което нетърпеливо започнах да чакам Михаела да се нагримира. От една страна ми беше притеснено, не исках да слуша такива работи.. но от друга пък осъзнавах, че вече не е толкова малка, разбира нещата. А това, че прие случващото се с насмешка по-скоро ме успокои. Аз дори си представях, че ще се смути като и го кажа... но за щастие го прие с ОК. Обаче тия пък си се отпуснаха.. Нямаше и 5 минути откакто бяха започнали и тая малката започна да цвичи оттатък.. Михаела само се смееше... Учудващо, но и беше и смешно.. поне за сега. Радвах се, че по-скоро така го приема, а не друго яче. А онова девойче след още малко започна да стене още по-гласно.. При което Михаела не се стърпя и изкоментира:
- Ехее... тая вече откачи горката...
- Аз.. без коментар.. (тактично отвърнах)
- Тя пък много еблива бе, 'баси момичето.. Как се отпуска...
- 'Айде ти много не коментирай и не се заслушвай... рано ти е още да обръщаш внимание на такива работи...
- ...бе човек тя е колкото мен? Каква е разликата...
При което млъкнах. Михаела дори и да не се беше доизказала, я разбрах. Те двете наистина всъщност бяха на едни години, на една и съща възраст.. Само, че съдейки за Михаела ми се виждаше да и е доста рано да и правят впечатление такива неща.. Докато за онова момиче оттатък, ми се струваше по-нормално, че го прави... Явно всичко идеше от там, че ги приемах двете по различен начин - едната по един начин, а другата по друг.. И дори ми мина през акъла, че всъщност на каквото е способна Азарин, то вероятно на същото би била способна и Михаела.. Ужас! Само като се замислих за това и нещо като силна роднинска ревност ми трепна отвътре... дори ми стана гадно. И повлиян от това, дадох пак зор на Миха да излизаме:
- Михаела хайде... Хайде ставай да се махаме.. Аре, че тея започват да ме дразнят..... едвам ги търпя.
- Бе успокой се бе човек, полудя ли..? Ей сега минута само.. Така ли да тръгна - нагримирана на половина?
- Ама хайде активизирай се малко... Не искам да стоя тука и да я слушам тая как.... квичи!
- Е голяма работа, мале какъв си.. Правят си хората секс, остави ги на мира.. Всички правят секс.. Не съм малка за да не знам. Вие с кака Лора също сте правили секс като беше тука тя, така, че....
- ..Това не ти влиза в работата... Гледай си грима и... оправяй се по-бързо...
Много грозна картинка беше т'ва. Братовчедка ми дето е още дете, стои в стаята и от другата страна някакви се съдират от секс и квичат. Аз как да се чувствам в такава ситуация?? Просто едвам устоях да не я хвана и да я изкарам насила навън, че да спре да го слуша това. Вътрешно просто ми кипна на момента! Идеше ми или пък да отида и на оная малка пикла да и завря един парцал в устата, че да млъкне.. То пък бива отпускане, ама чак пък толкова... И на всичкото отгоре чак се чуваше как я блъска тоя шибайки я...
/клипни два пъти на файла за да го чуеш/
Доста сконфузно. Да бях с Лора, дреме ми.. Лора е голяма, а пък и ми е гадже. То на мен самия ми идеше да потъна в земята. Михаела пък едвам едвам се гримираше.. Като цяла вечност ми се стори нейното гримиране! Все едно, че не и пукаше от всичките викове на оная... А аз едвам я дочаках. И когато се изнагримира най-накрая.. Станахме и набързо излезнахме.. Слезнахме долу.. и си отдъхнах..
- (Аз) ..Е не днеска.. днеска просто ми дойде в повече всичко... (излизайки тъкмо от входа на хотела)
- Е то и на мен..
- А и тия сега накрая.. просто като за капак..
- Абе остави ги бе.. на мен пък не ми пука... не ми пречат.. даже ми е смешно.
- На теб не ти пука ама... оф няма значение.. Дай да... дай ако искаш е така малко да се разкараме натам към парковете, да се разходим.. Малко да ми се развее главата, че...
- Ама някъде да седнем и да пием нещо?
- Да бе.. там има къде...
Запътихме се към парковете, които бяха недалеч от хотела. Искаше ми се да направим една спокойна вечерна разходка, да се отърсим от всичките нерви от през деня. Да седнем някъде нещо да пийнеме и да се приберем. Искрено се надявах, поне до края на деня да нямам повече главоболия, ядове, притеснения и подобни...
< 21:52ч. ; в близкия парк до хотела >
Много добре ми дойде лично на мен разходката. Доста релаксиращо. Парка беше толкова красив, тих, красиви палми, прекрасни езерца.. Имаше доста хора, които както нас отмаряха вечерта там на това красиво местенце. Бяхме се разходили вече из него, а и бяхме пили по енда напитка на едно от кафенетата в парка.. И тъкмо преди да се ориентираме вече леко по леко да си тръгваме, Михаела ме помоли:
- Оле забравихме да се снимаме бе човек.. Още нямам нито една снимка.. Покрай твойте викания и крясъци... Хайде снимай ме поне сега.. Искам да пратя на мама снимка...
- Хах, покрай мойте крясъци вика.. Покрай твоя акъл по-скоро.. Хайде давай.. Къде да те снимам?
- Е тука.. ама гледай да хванеш парка назад...
- На пейката ли, седнала?
- Ми де да знам.. Давай, все тая.. ето така.. (намествайки се на пейката ми подаде телефона си за да я снимам с него)
При което тя седна... усмихна се към камерата на телефона готова за снимка... Аз нагодих обектива към нея, цъкнах за да фокусирам.. и като видях така малко по-ясно.. Само като видях в дисплея какво снимам... Шок и ток ме гръмнаха на куп...! За малко щях да и изпусна телефона... И на момента и викнах:
- Абе Михаела бе оправи се бе!!! Абе ти толкова ли си зле бе момиче?! Погледни... погледни се..! Вземи дръпни я тая рокля малко.. видя ти се карантията направо... Е не, много си зле честно.. точно като децата си... Ти никакво чувство нямаш за нищо бе....!!
- Еее добре добре хубавоо.. аре стига викал и дуднял... Ето оправих се... аре снимай... (придърпвайки си роклята)
- ..Ама още одеве ти казах - ОК, нямаш бельо ама.. поне внимавай как заставаш, как сядаш.. Имай няк'во чувство като жена баси... Не като дете.. не си на 5... Сред хора сме както виждаш, деца има.. Не е длъжен някой да ти гледа и путката тука.... Вземи се стегни малко, че наистина ме нервираш! Всеки час и всяка минута ли съм длъжен да ти правя забележки..???
- Олее побърка ме бе престании!... Добре успокой се, разбрах те...!! Млъкни просто... Снимай ме и толкоз....! Нали никой друг не ме е видял... (развика се и тя пак придърпвайки роклята огеждайки се)
Много зле беше това момиче... Тя капка чувство нямаше изобщо как да се държи, как да стои на обществени места... В много голяма степен акъла си и беше още детски. Ужас някакъв! За какво ли ми беше да идва, аз не съм детегледачка! И добре, че навреме я видях преди да стане за резил пред народа там.. И едва когато се уверих, че вече нищо не и се вижда изпод роклята и.. чак тогава я снимах. Но ми омръзна! На момента я хванах и си тръгнахме.. Писна ми просто. Много ме дразнеше вече.. Не заради друго, просто заради тъпия и акъл.. Верно, никой не я видя от хората, казах и на време да се оправи.. Но дразнеше ме самия и акъл, простоватия и детски акъл.. Капка мозък нямаше това момиче...
Вече бяхме хапнали полагащата ни се вечеря долу в ресторанта и си се бяхме качили горе. Много напрегнат ден! Бях се излегнал на леглото и щраках каналите с дистанционното. Михаела тъкмо беше влязла в банята да си вземе душ. В тази Дубайска жега честичко се налагаше да се къпем. Затова я чаках да излезе, за да отида и аз да се изкъпя преди лягане. А след няколко минути, както си лежах и отпочивах, я чух да ме вика от банята:
- Филипе.. ?? (викна гласно)
- Дааа... (отвърнах недоволен, че ме обезпокоява)
- Вземи моля те хавлията от терасата и ми я дай.. че я оставих одеве да съхне там...
- Оооо честно ли.. (ставайки мързеливо) ..не ти стигна акъл да се сетиш предварително, че ще ти трябва нали... (подвикнах и от стаята)
- Дааа... точно така.. (отвърна ми от там нагло)
- Оффф... 'що ли не си седя у вас ти.. (отвърнах без да ме чуе)
А отивайки вече към банята за да и я подам пак я запитах заядливо:
- Сега как да ти я дам като си гола и през стъклата всичко се вижда..?! Хайде ти понеже си по-умна кажи...
- Абе... ето подай ми я.. ела аз съм с гръб...
- А ти си с гръб, супер... (отивайки към нея)
- Еми не съм я правила аз банята със стъкла...
- Оф не философствай моля те... (подадох и хавлията докато беше отворила леко стъклената врата, стоейки с гръб към мене, след което нямаше как да не я избъзикам: ) ...И само да ти кажа, че гъза ти е пораснал и то мноооого.. Представи си го нещо като плажна топка.. (оттегляйки се вече от там с подигравателен хилеж)
- Тапанар.. да ми ядеш гъза тогава... изчезни...
- Ахохахоахаха... (изсмях и се подигравателно пак)
Някак си... Първоначално отивайки да и подам хавлията не се замислих. Понеже колкото и да се джанкахме с Миха, когато беше по-малка и наще често ни събираха, много бяхме свикнали един с друг с нея.. И отивайки да и я дам сега... ама хич не се замислих.. Просто защото си я знаех от едно време.. Например всяка година по-преди ни водеха наще заедно на море, били сме с цели седмици дори.. Слагали са ни да спим на едно легло.. Нея специално съм я виждал всякак докато беше на 10-11-12.. и именно затова не се замислих хич докато отивах да и подам хавлията, но... В първия момент, в който я видях в гръб сега.. Нещо.. сякаш почувствах притеснение.. Имаше нещо променено вече в нея, специално в гръб хич не изглеждаше като преди детски.. Вътрешно като че ли очаквах да я видя пак същата както я помня от преди.. затова и толкова лекомислено отидох.. Но забелязах.. имаше вече промяна в нея, тялото и се бе превърнало в женствено.. Едно време дупето и беше едно смешно, мъничко.. Дори си спомням, че на няколко пъти съм я виждал как ака.. Толкова и се подигравах, тя пък се разплакваше от подигравките ми.. Но сега.. дупето и беше съвсем различно, а и цялото и тяло.. просто не очаквах.. просто не се замислих тоест.. Сякаш видях съвсем друго момиче.. сякаш видях.. жена? Видях я макар и в гръб, че тя не е дете вече, променена е, друга е.. За някакви си три години беше станала много по-различна.. Помнех я последно на 12, сега бе вече на 15. Дори ми беше чудно как за едни три години може до толкова да се промени... Явно вече трябваше да се съобразявам малко с възрастта и от сега нататък.. Иначе рискувах да попадна в сконфузни и тъпи ситуации, а никак не ми се искаше.
Михаела вече бе излязла от банята, и облякла хавлията на Лора тъкмо влизаше в стаята. Беше мой ред да вляза да се къпя, колкото и да ме мързеше, както бях изморен.. Станах, съблякох се седнал мързеливо на леглото.. след което отидох по слипове до банята. Там естествено ги свалих и веднага щом направих това, не пропуснах да предупредя провиквайки се към Миха:
- Мишее... ако излезеш от стаята докато се къпя нали знаеш, че ще те обезглавя...
- О даа Мише... бъди спокоен.. след малко ще изляза щом искаш... (бъзикайки се с мен)
- Лайнарка.. (отвърнах и смеейки се)
Така къпейки се спокойно.. чувах от стаята как Михаела прещраква каналите на телевизора. На няколко пъти увеличи някакви индийски музикални канали.. И ме накара да се развикам от банята за да намали. Имаше ефект, но за малко. След няма и минута увеличи друг някакъв музикален канал.. Пак се развиках.. уж пак намали.. Просто вече достойно си се превръщахме в цирка на хотела.. Чуваха ни сигурно на първия етаж долу! И както си щракаше каналите и увеличаваше звука просто за да ме дразни и за да викам.. По едно време щракайки попадна естествено и на един от многото секс канали.. то се чу, нямаше как да не го разпозная. А тя олигофренката задържа на него и на всичкото отгоре увеличи пак.. Развиках се така, че да опитам да надвикам телевизора.. и стоновете.. идещи от порно канала.. Хич не ми беше лесно. Обаче единственото, което получих в отговор беше олигофренското хилене на Михаела, а в смесицата и от олигофрения даже и улових словосъчетанието "..не те чувам, викни по-силно.." Побеснях! Какво ли си мислеха хората наоколо при всичкото това... А олигофренката отказваше да смени канала, просто и правеше кеф да крещя от банята... В един момент млъкнах вече, аз си продрах гърлото, а тя грам не ме отразява! Виках си: "аз само да излезна след малко ще те смачкам.." Тя пък взе, че леко поне намали след малко.. И то понеже спрях да викам, вече не и беше интересно явно.. Изплакнах се набързо, избърсах се, наденах си на задника боксерките и с бойна крачка се отправих към стаята...
- (Аз) Абе ти полудя ли? Абе ти изобщо... нормална ли си к'ва си?? (креснах гледайки я с кръвнишки поглед)
- Ахахаха.. ама не те чувах тука... викаш чак от банята, как да те чуя... (продължавайки да ми се смее и да се ебава моля ти се)
- Михаела ще ти прасна един шамар само още нещо кажи!! (изфирясах и грабнах дистанционното от ръката и за да сменя канала)
- Аххахахах.. мале колко си зъл.. За к'во ми смени канала бе, тапак.. Тъкмо интересното стана... (хилейки се като малоумна)
- Ти си олигофренка! Не се ли виждаш, че.. ти си някво психо бе! (опитвайки се в нервите си да си намеря късите панталонки)
- Дай ми дистанционното и ще ти кажа къде са ти панталонките... (като видя, че ги търся)
- Няма да ти го дам! Лайнарка...
- Аре бе тапак, тъкмо интересното стана... аре, че ще то свърши докато ми дадеш....
- Лигня проста... (хвърляйки злобно дистанционното към нея)
- Мале щеше да ме удариш и знаеш ли... (изсумтя през зъби докато си търси същия канал)
- ..к'во щеше да ме набиеш ли? Кажи ми къде са ми панталонките, скри ли ги олигофренке? И намали т'ва порно ти казах!!
- Намалено е!! Ето там са ти тъпчо, под дрехите ти... сляп ли си? Ахахах леле колко си зле...
- Еми аз от тебе всичко очаквам вече.. 'що да не ги изхвърлиш пък през балкона долу...
- Оле каква добра идея ми даде...
- ..И сега т'ва ли намери да гледаш точно..? Аре пусни нещо по-нормално...
- Бе чакай само да... глей' я тая как крещи, не ти ли напомня на някой...?
- На някой дето е на твойта възраст ли... ?
- Нее.. по-скоро на теб... по-крещящ човек от теб няма наоколо... (смеейки се)
- Но пък и по-ударен в акъла от тебе няма..
- ..Абе тия според теб... дали им става хубаво докат' ги снимат? Много съм се чудила... (попита ме заглеждайки се в телевизора)
- Пф.. знам ли.. питай ги.. Абе на тебе леля дава ли ти да гледаш сексове та т'ва гледаш в момента?? (реших да я попитам)
- От де да знам.. да не мислиш, че съм гледала пред нея.. ахахах... Мале, а помниш ли като гледахме преди в баба един път.. Като бяхме аз ти и Яна..
- Хах.. помня, верно.. тия бяха яки времена.. А помниш ли на морето като гледахме.. мале цялата нощ до сутринта до светло... Майка ти накрая влиза няква рано рано в стаята... Ние се мятаме по леглата, гасиме телевизора.... Егати шока беше... (смеейки се докато си спомням)
- Абе тя разбра тогава...
- Ахахах.. сериозно ли?
- Да бе.. Не помня к'во ми каза точно, то колко отдавна беше.. Ама помня, че на другия ден ми каза нещо от сорта, че ще каже да ни вземат телевизора ако пак така правиме...
- Ахахах... кажи честно.. Ти за т'ва ли после не искаше да гледаме в стаята ви вече?
- Е да.. то ме хвана срам от нея.. Аз малка няква.. много гадно ми стана тогава...
- Ц-ц-ц-ц... мале к'ви преживявания сме имали преди като се замисля.. Абе детството си е детство...
- О мани... и аз помня.. А помниш ли като ме преби с колата ви?
- Малееее, да да... Мале т'ва мога ли да го забравя... Баща ти какви шамари ми натресе тогава...
- Даже малко ти бяха... Аз ревах цял ден бе човек, ти знаеш к'ва болка... Ти така ме натисна с тая кола, че...
- Ми не беше нарочно.. Помня, че нещо се лигавех вътре и натиснах съединителя без да искам.. мале тя като тръгна напред... И ти пък точно при стената си играеше тогава... Някъв ластик ли връзваше, к'во правеше...
- Да, ластика, искахме да скачаме с Лили...
- Баси случая.... Ма хайде спри го вече т'ва порно де тъпо е.. говорим си..
Така до някое време с Михаела прекарахме в спомени от близките отминали години. За времената, в които наще постоянно ни събираха и ни водеха насам натам.. Славни времена си бяха, спокойни, безгрижни.. За нея всъщност още си бяха безгрижни, тя още си бе дете.. Само дето аз бях малко по-пораснал вече. Но накрая и ни се доспа.. Тя още стоеше с хавлията.. излегнала се на леглото. И преди да решим да гасим телевизора и лампите, тя се зачуди:
- Абе сега как да спя аз.. С роклите няма да спя..
- Ми.. поне с тая хавлия ще можеш ли?
- Еми.. ще опитам.. (опитвайки се да си я завърже хубаво) ..оф тя к'ва е разпарцальосана от всякъде...
- Ами то това е за бърсане, не е за нощница..
- Мале две нощнички си бях приготвила...
- Нищо.. другия път три си приготви и пак ги загуби....
- Не ми напомняй, че.. знаеш как ме е яд? Имах вътре една рокля от леля.. Оная дето с нея съм на профилната във фейса, сети ли се?
- Няква червеникава май?
- Да, много е яка.. тоест беше яка..
- Оф Мише аре да спиме.. стига дудняла... (ставайки да гася лампата) ..Гаси го и ти тоя телевизор..
Легнахме най-накрая и се усмирихме. За щастие спалнята беше толкова огромна, че бях сигурен, че при толкова място Михаела няма да ми досажда докато спя. А тя по начало много лошо спеше.. Много пъти сме спали на едно легло преди, та помня добре.. Но все пак тъкмо завивайки се вече, реших да я предупредя, за всеки случай:
- И ако мислиш сега и при толкова място, да се катериш като преди пак по мене.. Ще те бутна да спиш на земята...
- Оле не знам аз кой се катери..
- Ми аз знам ако ти не знаеш...
- Ти гледай да не ти изхвръкне пишката от гащите ти, че ще те пребия.. Стой далеч от мен..
- Тапанарка.. ако искаш да си сложа и панталонките върху слиповете заради тебе в тая жега, а??
- Имаме климатик в стаята, ако не помниш.. (обръщайки се на другата страна и намествайки се да спи)
- Като има климатик сложи си гащи на оная работа... и стой по-далеч от мен. (затапих я, докато и аз се намествах да спя)
- ОК, купи ми от магазините и ще си сложа... (опита тя да ме затапи)
- Заспивай... много си хитра.. за простотии и спорене те бива, ама... Хайде спи, че и утре ще те търпя, стига ми за днес...
Така се свърши днешния ден. Първият от трите, които имах да прекарам с родата. Нужни ми бяха железни нерви, че да издържа до последния ден с нея обаче.. Или поне така аз си го представях. Всъщност обаче, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Идеха да се случат неща странни, нетипични, шокиращи дори.. Неща дето ако от сега знаех, че ще се случат, щях още тази нощ да стана и да си тръгна за София. Тепърва започваше едно голямо и срамно, скандално, но реално шоу...
Спяхме толкова сладко.. и толкова не пробудно. Но явно някой бе решил, че ни е достатъчно. За мое огромно съжаление, по някое си време през нощта, както си спяхме тихо и мирно.. Ония оттатък.. пак нададоха глас. На тея хора не им стигна секс бе! Още докато бяхме в просъница с Михаела, започнахме да долавяме стонове, които нямаше как да не ни разбудят. И този път дори и тя се издразни:
- Еее верно ли беее... (изсумтя тя в просъница, полуразбудена вече)
- Офф... думи нямам... (изсъсках и аз разбуден почти)
Мина се близо минута, в която някак си се опитвахме пак да заспим.. ама не ставаше, просто нямаше как. Те тия оттатък вместо да утихваха те засилваха. Ужасно беше.. При което Миха пак каза:
- Оо няма да има спане значи... тая по-силно започна да вика чак..
- Ма няма ли кой да и завре един парцал в устата бе...? (нервно изръмжах)
- Има, но не и завира парцал май... (разхили се)
- Да и това го знам... Офф... Е няма събудиха си ни, край...
- То пък всичко се чува бе, егати тънките стени..
- Ми те и дебели да са това са си чисти крясъци.. пак ще се чуе.
- Аре поне.. да ги подслушваме ебаси, на аванта.. (смеейки се)
- Да бе, аз четвърти ден ги слушам вече.. то ми се гади вече от тях..
- На мен пък ми е интересно.. (повдигайки се даже на леглото за да чува по-добре)
На Миха даже интересно и беше. Повдигна се на леглото и насочи слуха си към стената.. Обаче тъкмо обръщайки се към нея, за да и направя забележка да не се занимава с глупости, а да ляга да спи... Както се обърнах към нея видях, че хавлията и се беше разгърдила отпред.. И въпреки, че беше тъмно, нямаше как да не видя.. И и казах:
- Вземи стегни тая хавлия де.. Не се ли усещаш?
- Абе човек страшна жега ми е луд ли си?! Искаш ли да ти я дам на тебе да спиш ти с нея.. Пипни ме да видиш аз цялата съм вир вода...
- Еми знам, че е кофти ама.. (осъзнавайки как се спи с хавлия в такава жега)
- Даже мисля да стана да пусна тоя климатик вече... Къде му е дистанционното? (ставайки от леглото)
- Там на масичката виж.. Или на шкафчето там при телевизора.
- Ето го.. (намери го и започна да се опитва да пусне климатика) ..Оф т'ва са к'во ми показва.. градусите как да ги настроя? (голямо мъчение май беше да се пусне климатика)
- То си е настроено бе Миха, просто го включи... Ти го разбъзика вече май.. Дай да погледна к'во направи..
Тя дойде към мен да ми подаде дистанционното. Минавайки от нейната страна на леглото се надвеси над него за да ми го подаде.. Обаче надвевсвайки се и протягайки се към мен... Гърдите и буквално виснаха надолу от разтворената и отпред хавлия.. Въпреки, че беше тъмничко, то се видя... И и казах:
- Еее хайде вземи легни най-накрая... щи паднат циците някъде вече..!
- Добре, много ме дразниш бе човек... Това е памучна дебела хавлия, искаш ли да ти я дам на теб и ще те накарам в тая жега да се увиеш ти ама хубаво в нея! Аз се чудя братче к'во да направя да ми влезе малко въздух той... Ето пипни ме да видиш цялата съм мокра, тапак! (лягайки обратно на леглото)
- Махни се, махни се... Ето сега нали пусна климатика.. радвай се.
- ... много си зле понякога честно.. И винаги нарочно ме дразниш...
- Оф не е нарочно Михаела... Оф както и да е, не ща да се караме и през нощта... Дай сега и ние да се развикаме.. и тия оттатък викат... и...
- Ми... Супер топло ми е.. потя се кат' прасе.. ти.. (разтваряйки още хавлията си отпред и духайки с уста гърдите и тялото си) ..А тоя климатик скоро ли ще заработи..?
- Еми надявам се.. Той докато загрее сега, както е бил изключен цял ден...
- Ужас.. Оле, а тея.. чуваш ли ги?
- Е не, не ги...
- Мале виж как я блъска бе.. чак тук се чува..
- Не знам, то т'ва техния секс си е зверски, к'во да ти кажа.. Тия са като нек'ви животни просто...
- Абсолютно.. То все едно секс от някой секс канал съм пуснала, от телевизията, същото е.. само дето само чуваме, без да гледаме...
- Има нещо вярно...
- Ма те по-добре... да ходят да ги снимат в порното баси.. Тъкмо тогава и ще ги гледаме поне! (смеейки се)
- Да, да... Не ми стига да ги слушам, пък да взема и да ги гледам... е мерси.
- Ахаха... Бе аз бих ги гледала, ще ми е интересно...
- Абе ти си Гана любопитната, за тебе знаеме... То на теб ако не ти е интересно... Ама я кажи верно.. ако ти дадат да ги гледаш ще ходиш ли? (попитах я от любопитство)
- Малее... не знам, честно.. (смеейки се) .. То виж к'во шоу е баси... за изпускане ли е..?
- Ахаха.. мале ти не си наред... По-луда си станала от преди май.
- Ми виж.. как я блъска бе, тоя... Тя направо... Аз не знам как не е свършила още..
- Ти пък как разбра, че не е...
- Еми знам.. Жена съм все пак..
- Офф... и ти си една жена та...
- ..Мале.. представяш ли си някой мен така да ме... аз си го представих.. Ахахаха... ужас... (смеейки се)
- Ооо не.. ..това беше гнусно вече...
- Ахахах нали... ама мен така ако ме блъска някой да съм свършила поне пет пъти вече... а тая само охка..
- Абе ти... (замислих се сериозно) ..Ти прави ли секс вече?? Я кажи? (обръщайки се към нея да видя какво ще ми каже)
- Хах... емиии...
- ..Кажи бе пикло..?
- Мии правих ама.. Не беше точно секс..
- Я ти да видиш.. И кога т'ва?
- Еми сега на тая нова година..
- Яааа... Изпуснал съм аз значи..
- Еми да то ние не сме се виждали та да ти кажа..
- И к'во? С кой? Познавам ли го?
- Не не.. с един.. ти не го знаеш. Ходех за малко с него тогава.
- И к'во де, къде, к'во, що? (стана ми интересно да ми издаде)
- Е к'во... то не беше нищо бе.. Бяхме в едни там, да празнуваме уж.. И с тоя по едно време почнахме да се целуваме такова.. Имаше една стая на долния етаж, то беше къща, сещаш ли се.. Слезнахме и... Така.
- Аха.. Брейии тая Миха...
- Не бе, ти пък.. То почти нищо не беше нали ти викам... То... тъпа работа.
- В смисъл.. защо?
- Еми 'щото нищо не беше. То 4-5 минути баси..
- Ахахах... (изсмях се) ..е вие к'во сте направили на 5 минути?? Нищо.
- Да бе това ти казвам..
- Ама той изобщо отвори ли те тоя? (зачудих се)
- Ми.. така мисля...
- Мале много си зле.. Бе как така мислиш? То.. е много ясно дали те е отворил или не...
- Ми де да знам.. Нали ти викам, че то беше няк'во тъпо...
- Абе... вкара ли ти го навътре ме интересува..? ..в смисъл до края..? То по това се разбира...
- Еми.. да.. май да.
- Еми, значи си отворена.. Честито.
- Тапак... (удари ме с възглавницата смеейки се)
- Ма то за 4-5 минути ти изобщо нищо не си разбрала всъщност..
- Еми да, това ти казвам... То... Ние почти нищо не правихме... Той... някъв некадърник баси..
- Да разбирам... сещам се.
- Бе кажи го, че не съм правила секс все още и... така.
- Ама то си е така...
- Ми.. аз като ги слушам тея как го правят... С т'ва дето аз правих разликата е голяма.
- Е то ти кажи речи нищо не си правила...
- Точно де.. То според мен ето това е секс, дето те го правят..
- Амиии.. по принцип да.. от тая гледна точка да.
- Мале аз си мечтая за такъв секс честно... ахахах... (смеейки се от срам)
- Малее... ти от както с тоя.. не си правила нищо от тогава така ли?
- Ми с кой...? Не съм много ясно.
- И ти си един карък...
- ..Обаче като дойде момента да го правя.. искам е така да е.. (сочейки към съседите)
- Както тия го правят?
- Да.. (смеейки се, духна в тялото си отпред при гърдите с уста отново)
- 'Айдее.. Ти да не се разгорещи? (изсмях се гласно)
- Ахахах.... не бе, топло ми е бе човек... Офф.. ...е сори ама ще ме изтърпиш малко... не мога.. (повдигна се и изхлузи горната част на тялото си от хавлията) .. не мога, ще получа топлинен удар вече.. (веейки си с ръка) ..Потна съм като свиня, като че ли току що съм излязла из под душа... Искам малко въздух... Тоя климатик още не е започнал да работи.. То ще ми прилошее вече...
- Малее като ти плесна една...
- Ма не мога бе човек с тая дебела скапана хавлия в тая жега! Ти па все едно не си ми виждал циците баси... какъв ти е проблема?!
- Е преди ти бяха по-малки... (почудих се как да продължа това, което исках да кажа)
- Е то пък оставаше и да са ми като преди баси... (смеейки се) ..Мале сетих се.. Помниш ли като бяхме на Ахтопол с наще, като ми хвръкна горнището във водата..
- Да, дето се правих на водолаз два часа да ти го търся...
- Ахахах да... Еми аз 5-6 дни нали няк'ва малка и.. си ходя без горнище, дреме ми.. И мама последния ден да ми каже да си го сложа.. и то хръкна от вълните... Дажи и пет минути не стоях с него...
- Да, и цицките ти бяха като малки мандаринки.. Беше толко смешна...
- Тапанар.. и ти като си бил на 11 пишката ти е била като маслинка ама...
- Еее прекалихме, край.. стоп..! (смеейки се)
- Ми ти започна.. Оо ама така се живее без хавлията... (веейки си с ръка)
- ..Дръж си я на гъза поне да ти седи... че тогава вече ще те плесна.
- Абе тея колко време се ебът вече... 'баси хората? (смеейки се)
- О те... към един час изкарват...
- Ихаа... (отвърна очудена)
- Аз даже се чудех.. на т'ва дете как му издържа путката братче на такова блъскане толкова време...
- Е ти пък.. издържа си.. То на 15 не ни е вече като... на дете баш... има разлика.
- Чакай, че все изпускам момента, че сте на едни години...
- Хаха.. еми... то колкото нейната издържа толкова и мойта... (смеейки се)
- Ее брутална ставаш..! (скастрих я)
- Ох чакай, че май стана интересно... Чакай да чуем...
Тия оттатък захванаха да стенат друго яче - с една идея по-активно. Плясъците от телата им така се чуваха.. че вече се замислях каква ще е тая поза, дето практикуват в момента... Така постояхме близо 5-6 минути слушайки с любопитство.. Чак на мен ми стана интересно..
И след като любопитно ги подслушвахме мълчейки, в продължение на едно 5-6 минути, Миха отново изкоментира:
- Малеее... Е скъса я тоя.. представям си какво и е... блазе и..
- Да ти кажа аз пък си представих на него какво му е... Чак се питам тая като порасне какво ще е с нея...
- Е какво като порасне.. то виж, че тя и сега.. не чуваш ли какво става?
- Да бе чувам... тя тая девойка си се такова като зряла жена все едно...
- Абе човек на 15 не сме деца... стига развъждавал така... Сега и ти да отидеш да я ебеш... ще видиш, че не е така както мислиш... Същото е все едно ебеш жена.. разлика няма да откриеш..
- Ти пък от къде знаеш? Много пък разбираш и ти..
- Еми.. Добре ти мислиш ли, че има разлика между.. путката на една жена и путката на едно момиче на 15.. така да го кажа? Еми няма! То е... едно и също.. Щом ти го казвам... значи... Все пак и аз го имам същото долу.. знам какво говоря.
- И какво.. искаш да ми кажеш, че и чувството за един мъж ще е.. едно и също, така ли..? Разлика няма да намери? (замисляйки се по въпроса, понеже на мен самия ми беше странно)
- Еми.. нали това ти обяснявам... Няма да откриеш разлика...
- То тоя.. явно затова толкова и се кефи.. То му хубаво на пича та....
- А пък на нея не и е все едно... Аз ако бях на нейно място след толкова секс.. триста пъти да бях свършила.. А тя и ненаситна бе 'баси, продължава, глей я...
- Ми тя малка е ама.. бая страстна.. И то на него му се ослажда.. не му се ще да я остави...
- Абе... хубав секс прави тоя.. то се чува.. За да вика тя така.. Някой ден ако имам и аз такъв късмет да го правя с такъв като него ехее...
- Споко бе ще имаш.. Не са всички задръстеняци като тоя дето си била с него...
- Бе моля ти се, то с него нищо не правихме.. Аз нищо не разбрах.. Само дето малко ме заболя като натисна да ме отвори и.. Тъпотия ебаси. А глей' хората как го правят...
- Споко има време и за тебе...
- Да има.. момичето е колкото мен и се скъсва, аз...
- 'Айде сега садни се... престани де. Момчета колкото искаш, не са се свършили..
- ..Абе тоя май свършва.. чуваш ли.. Чуваш ли го?? (повдигайки се на леглото за да чуе)
- Хаха... май.. май да..
- Ее браво на тях.. към половин час, че и повече го правиха някъде...
- Друг път и по един го правят...
- Е и толко си е достатъчно.. според мен..
- За една 15 годишна викаш и толкова ще и стигне...
- Аа... може и повече да и стигне.. (смеейки се)
- Ти ще станеш май като е тая.. наборката ти.. като те гледам...
- Еее... чак толкова разпусната едва ли... Не бих си позволила...
- Ха дано.. Тия приключиха, утихнаха май вече...
- Да, тоя свърши и... мале чу ли го как извика..?
- Еми... животни, к'во да ги правиш...
- Ужас... мани мани... оле аре да спим... че ще откъртиме май утре до 12...
- Оф 'айде... и си наметни нагоре хавлията ако ти стане студено, че както виждаш климатика работи вече..
- Да бе спок...
Така премина една неловка, но донякъде и забавна нощ. С Михаела ако не друго, поне винаги беше интересно да си говориме простотии. За олигофрения много я биваше, ама за друго... не.
< 10:53ч. сутринта ; в хотелската стая >
Събудих се от звука на телевизора. Явно Миха се бе събудила преди мен. И след като се поразсъних малко.. надигнах леко глава от възглавницата и и казах сънливо:
- Е трябваше ли и телевизора да пускаш чак...
- Е то е късно вече и без това.. почти 11 е. Ставай, стига спал...
- Ти с какво се наливаш бе..? (забелязвайки я, че пие нещо от някакво шише)
- Де да знам.. в хладилника беше.. Нещо като Съмърсби е.. ма е яко.. освежаващо, точно като за след ставане..
- Аха.... а още има ли?
- Да бе, няколко шишенца са.. ходи си вземи...
- Е сега.. само да се осъзная... ооффф... (прозявайки се) ..На тебе още ли ти е жега бе... Вземи се облечи вече.. (виждайки, че лежи още с хавлията и то завита до кръста)
- Е сега.. Аз и без това ще ходя в банята сега.. цялата лепкам. Мале така никога не съм се потила нощно време както тука...
- Еми то в тая жега.. и с тая хавлия... (леко подсмивайки се)
- Ааахаа, ще дойдеш на мойто ти..! Аз какво ти обяснявам сто пъти... (подбутвайки ме по главата с ръка) ..ма трябваше ти да спиш с нея...
- Оф хайде ходи да се къпеш... стига стояла по цици пък ти, засрами се малко ебаси...
- Аре млъквай... и ти като майка ми почна... Сега отивам в банята и без това..
- Ма хайде ходи, че.. и аз ще вляза.. То и аз лепкам целия.. Не е зле тая камериерката да ни смени чаршафите май..
- Ами да, ако я видим.. да и кажеме.. (ставайки, за да ходи към банята)
- Ако я мернеме някъде ще и кажем...
А тъкмо като ставаше на леглото, хавлията и се отвърза от кръста и тя тъкмо да стане така.. С едната ръка си я придърпа отпред..
След което стана, но понеже си я държеше отпред пред тялото, отзад целия и задник лъсна докато ходеше вече към вратата... И не пропуснах да я избъзикам:
- Мале тоя огромен гъз не ти ли тежи...
- ... (показа ми само среден пръст зад гърба си)
Изхилих се подигравчийската. На мен също ми харесваше да я дразня. А след около няма и петнайсетина минути, я чух да спира водата в банята, при което в същия момент ме викна от там:
- Филипе..?
- Кажии.. (отвърнах с отегчение)
- Абе я виж.. я виж няма ли някъде клечки за уши.. не са ли ни оставили??
- Миии.. някъде имаше май.. ама... чакай май в едно от тия шкафета... (ставайки да потърся)
Намерих кутийката и я попитах от стаята:
- Намерих..
- Е дай ми де...
- Еее... да има само кой да ти прислугва на тебе... (отивайки да и ги дам)
Тя стоеше още в банята вътре и си оправяше косата нещо.. Отворих вратата и и подадох клечките.. Тя извади една и започна да си чисти ушите, при което ме заговори още докато не си бях тръгнал от там:
- Сега ще слеземе да ядеме първо нали? Че съм гладна..
А аз като видях.. Това, което видях.. Не се стърпях и без да обърна внимание на въпроса и и казах:
- Абе погледни... виж си храста ма селянко...! Вземи го покрии да не ти го гледам поне като не го бръснеш... Ебаси гнусарката си...
- Абе.. държа си хавлията с краката така.. ти пък не ми гледай храста, мой си е.... Кажи ще ходим ли да ядем сега??
- Да ще ходим.. Ти вземи си обръсни путката.. и тя секс тръгнала да прави с нея.. Само като те види някой и.. ще повърне преди да те е докоснал горкия...
- Ама к'во да направя много бързо ми растат... През два дни се бръсна.. а тука с к'во да се избръсна като нямам самобръсначка умнико?! (повдигна тон)
- Ами да беше казала, щяхме да ти купиме вчера.. Хайде после като излезем подсети ме да ти купим..
- Ем дано се сетя.. че и аз не се търпя така...
Влезнах си обратно в стаята, а след малко след като си изчисти ушите дойде и тя.. И бършейки си косата с другата кърпа, увила хавлията до кръста, ме попита:
- ..То по принцип има ли значение тука в колко часа ще слезем за закуската? В смисъл има ли точен час или...?
- Оф няма Михаела.. В колкото слезем в толкова.. това ни се полага. Аре ти се обличай най-накрая, че ме дразниш.. Вземи се съобразявай вече малко! (викнах и с тон вече)
- Абе стига ми давал зор бе! Аз давам ли ти на теб... (оглеждайки си новата рокля преди да я облече)
- Ма хайде.. надявай я тая рокля най-накрая.. писна ми да ти гледам циците, съобразявай се малко.. не си сама в стаята..
- Оле каза го най-съобразителния човек на света... (при което се обърна с гръб към мен, махна си хавлията, лъсна и пак дупето.. И си надяна отгоре надолу роклята.. след което се обърна към мен и продължи) ..Хайде готова съм, слизаме ли? Че съм умряла от глад вече...
- Е така ли ще ходиш, с мокра коса?
- Да, карай.. тя ще ми изсъхне до после.. То е жега и без това...
Слезнахме най-накрая долу да закусваме. Наядохме се добре. След което дойде момента, в който да плануваме какво ще правим през деня..
Така, след обилната закуска, решихме да отидем отново до някой от хранителните супермаркети, които единствени бяха отворени, за да потърсим за пореден път бельо за нея. И най-малкото - да и купим самобръсначка, понеже и беше нужна. И на пук на 40 градусовата жега, обиколихме цели 7 супер маркета из града, да търсим блеьо. Само, че нямаше в нито един. Техните хранителни супер маркети бяха доста по-различни от нашите, в които се продава не само храна но и всичко останало. В техните се продаваше предимно само храна, а за останалите неща си имаха молове и други магазини. Поне успяхме да и вземем самобръсначка обаче. И беше вече към 14:30ч., а ние бяхме капнали от умора и жега с това обикаляне. Целите изпотени, някак успяхме да се доберем обратно в хотела.. просто нямаше как да се издържи повече навън.
( 14:58 ; в хотелската стая )
-...Мале цялата съм в пот... (тъкмо влизайки през вратата)
- То и аз.. направо пускай климатика на 6.
- Ми той работи май.. чакай да видя не може ли по-силно.. (взимайки дистанционното му от масата)
- Ти ли ще влизаш в банята първа или аз?
- Ами влез ти първи, че аз ще се забавя..
- А да, забравих, че си имаш самобръсначка вече.. (събличайки се, за да влизам към банята)
Влезнах набързо, взех си един хладен душ.. Отрази ми се много добре. След който си надянах отново боксерките и излезнах от банята. Но ми беше все още толкова жега, че реших да остана така, по тях. А тя, след като ме видя, как се пльоснах мързеливо по боксерки на леглото, каза:
- Оле да имах поне едни гащи и аз щях да стоя е така... блазе ти..
- Хах.. блазе ми, че си имам гащи ли? Ами то и ти можеше да имаш, ама сега си имаш рокличка вместо гащи, носи си я...
- Дразни ме ти... ще ти я дам на тебе да я носиш да видиш колко е неудобно, особено без бельо както съм постоянно...
- Хахаха.. (изсмях и се) ..Ти забрави ли, че ти си я избра тая съдба..?
- Ми... не съжалявам 'щото е яка роклята поне... Бе все тая свърши вече.
А докато ми казваше това, се бе обърнала с гръб към мен, докато изхлузваше рокличката от тялото си. След което гола, с гръб към мен.. тръгна към банята..
Но точно преди да излезе от вратата се обърна, за да се върне.. единствено хващайки се отдолу между краката, за да си я прикрие..
- Забравих си самобръсначката.. (хилейки се докато се протяга да си я вземе от торбата на шкафчето)
- ..Аре бе Миха отивай да се къпеш най-накрая, ебаси безсрамието ебаси чудото...
- Абе аре духай... (отвърна ми притичвайки към банята)
- Ще ти кажа аз на тебе духай.. Един шамар през устата и знаеш ли как ще издухаш ти!! (нервира ме, че ми говори така)
А тя и думичка не каза повече. Само я чух да пуска водата... Забави се близо половин час в банята. На излизане естествено бе с увита хавлия само около кръста. Влезе в стаята разресвайки косата си.. И ми каза:
- Сори, че така ти казах...
- О, тя дори помни какво е била казала... Какво, да не би съвестта ти да се е съживила..?
- Стига де, аз ти се извинявам ти...
- Добре.. хубаво ама внимавай как ми говориш друг път.. Просто не забравяй, че не съм ти на годините, ок?
- Да бе.. спок... изпуснах се просто... не исках.
- А така. Така те искам..
- Ц-ц-ц... (изгледа ме с несериозен поглед) ..Офф, и сега к'во..? (запита със пропит със скука тон)
- Сега.. де да знам.. малко почивка.
- ..Оф ама искам и аз да се пльосна на леглото като тебе.. Само не знам к'во да облека сега... Тая тясна рокля не ща да я нося и тука... като в кафандер съм с нея...
- Еми стой си с хавлията, какво да ти кажа... Никой не ти е виновен.
- Ама верно с нея ще стоя.. Тия рокли... само за навън ще ги слагам май..
- Не знам какво да ти кажа просто.. То т'ва твойто е нек'ъв цирк.. нито думи нито мнение имам... Два куфара с дрехи, два... (припомних отново)
- Оф стига ми напомнял... (пльосвайки се на леглото до мен с хавлията на кръста)
- И са к'во, острига ли храсталака... (изсмях се подигравайки я)
- Тапанар... (изгледа ме кръвнишки) ..Избръснах го да, навсякъде се избръснах даже.. Вече не съм като маймунка... (вдигайки си ръцете нагоре, за да видя под мишниците и) ..сега и отдолу съм гладичка.. направо като бебенце.. ама май се порязах малко... нещо ме щипе.. (каза смъквайки хавлията си по-надолу, там до където и е окосмения триъгълник отпред, за да погледне порязаното) ..Офф как нямам кремче.. сега това ще ме щипе.. (гледайки се там)
- Ееее.... аре скрии си путката де, нужно ли е ми кажи...
- Абе тапак путката ли си показвам?! Путката ми е отдолу, не отпред, това ми е просто кожата... Гледам как съм се порязала, не може ли..?
- Добре поне, че клитора не си си отрязала ..
- Еми той си ми е ценен! ..Егати тапака си ..Ако зависи от тебе сигурно няма да ми дадеш и да дишам...
- Така е, пречиш ми като дишаш на криво. (издразних я яко)
- Оле колко си зле.. Знаеш к'во, прото на моменти си толкова долен, че ми иде да стана и да си хвана пътя...
- Ама аз не знам как толкова много си изчакала....
- И това ще дойде... (хващайки дистанционното да пусне телевизора)
Така след поредното сдърпване се омълчахме. Аз дори задрямах, докато тя нещо си гледаше по телевизията. По едно време обаче осъзнах в просъница, че тя е пуснала порно... отново. Разбудих се.. обърнах се към нея и сънливо казах:
- Е ти сериозно ли.. пак..?
- Аре спи там.. нали спиш. (отвърна ми пренебрежително)
- Оффф.. не мога вече.. (казах на себе си, обърнах си се отново на другата страна и някак се опитах отново да заспя, но не можах. Звуците идващи от порното не ми даваха тази възможност) ..Оф аре спри му звука поне де... (измолих отчаяно)
- Е даа... то без звук нищо не им се разбира..
- Не те издържам вече честно ти казвам.. (обръщайки се по гръб, вече видимо разсънен)
- Ще свикнеш... (нагло)
- Не ти ли писна т'ва порно вече...?
- О аз си обичам... интересно е.. (хилейки се)
- ..И сега намери да го пуснеш точно като съм по гащи ли...
- Ахахах... о не знам, не е мой проблем...
- ..Абе тоя не свърши ли веднъж вече..? (заглеждайки се по навик и аз)
- Да изпразни се и то два пъти... Ти не гледаш... изпусна..
- И к'во, сега за третия път ли действа..?
- Мда.. путката и на тая навътре е пълна.. със сперма.. и двата пъти и свърши там.. и продължава...
- Дефакто и третия път май там ще и свърши...
- Не знам, точно т'ва ми е интересно и на мен да видя... Малее, гледай как и изтича отвън като и го ръга... ахахах...
- Хах.. мале ужас... Тоя добре я е напълнил...
- Да, ти не видя... Напълни и коремчето с бебенца... (смеейки се)
Така докато гледахме и коментирахме.. мъжката ми природа в мен се обади.. и се наложи да си метна едната възглавница отпред върху гащите... При което тя се изхили:
- Оле горкия... щръкна ли ти.. (смеейки се)
- Гледай си там.. телевизията.. не се занимавай с мен.. (отвърнах пренебрежително)
- Оле много си ми смешен и сладък.. и смотан... (смеейки се ми придърпа грубянски главата към нея и ме целуна по бузата)
- Ауу.. гнус.. сега с какво да се измия... (дразнейки я)
- С киселина...
- Даже и тя няма да помогне.. те лигите ти са киселинни...
- ..Оле тая ще го изпразни според мен.. Егати язденето му направи...
- Тя от пет минути не е спирала върху него бе, евала егати мацката...
- Да, как не се измори не знам...
- Да, как не се измори не знам... (изкоментира и тя, при което някак инстинктивно сви към себе си краката си и няколко пъти помаха с бедра в страни разтваряйки ги)
- Какво стана, да не ти се затопли между краката.. та проветряваш така..? (смеейки се)
- Ахахаха... то на моменти имам чувството, че.. тоя мене ме... (смеейки се)
- Да не намокриш чаршафа само, че после ще спиме на него...
- Еее ти пък чак пък толко.... (проверявайки с ръка между краката си) ..Много си гаден...
- Сухо ли е още...? (бъзикайки я)
- Ахахах да... Аз за т'ва стоя така, да е проветрено... (махайки отново в страни с бедра) ..Оле ето... свършва и пак вътре.. Ахахах, аз ти казах, че пак там...
- Мале тоя е егати шампиона...
Изгледахме финала на порното.. И точно когато свърши, тя се изпъна на леглото както лежеше по гръб, изпъна назад ръцете си... И изсумтя казвайки:
- Ухх... сладури... браво на тях... (при което от изпъването и, хавлията и се смъкна надолу, тъкмо до пубиса и)
- Миха... стига си се чепатила... Аре да излизаме навън някъде... (ставайки отидох към терасата за да отворя вратата и, да влезе малко въздух, държейки се отпред за да си прикривам щръкналия под гащите ми пенис )
- Оф аре верно...
При което тя ставайки от леглото, остави хавлията на него.. Единствено сложи ръка отпред между краката си за да се прикрие.. Направи няколко крачки така до канапето, на което си бе оставила роклята.. Обърна се с гръб към мен, навлече си я отгоре надолу.. придърпа я отсам оттам.. Обърна се към мен и каза:
- Готова съм... само да се нареша...
Облякох се и аз. Оправихме се за излизане.. И точно, когато отворихме вратата да излезем, един от икономите на хотела ни посрещна на нея и ни заговори на английски точно на излизане:
- Здравейте, тъкмо идвах при вас..
- Здравейте, какво има? (очуден защо ни търси)
- Искам да ви помоля за услуга, много голяма услуга.. Ако е възможно. (учтиво и притеснен ни замоли)
- Да, кажете? (заключвайки вратата)
- Просто бих искал да ви помоля, ако... Ако сте съгласни естествено.. Понеже имаме голям проблем в хотела.. технически голям проблем.. Отказа почти 50% от водоснабдяването на хотела.. Викнали сме фирма, която в момента работи по отстраняването на проблема... И понеже по вашият щранг има вода, бих искал да ви помоля.. Ако не ви притеснява, да пренасочим вашите съседи да ползват.. при нужда.. вашата баня.. За съжаление те попадат в тази част в която няма вода.. Скоро ще бъде отстранен проблема, просто... Бих ви помолил да проявите разбиране.. Естествено няма да ви останем длъжни, хотела в знак на благодарност ще ви върне половината сума от цената за нощувките ви.. Ако сте съгласни...
- Ами... (почудих се как да отвърна на подобно запитване) ..Вижте... то.. Принципно не е проблем, стига... Де да знам.. Всъщност между другото се пада ако се съгласим да.. да ни се върнат близо 400 евро, така ли? Мисълта ми е, че... То по принцип не сме ги платили ние, не знам дали знаете.. Всъщност тук сме заради една награда.. Ние не сме плащали нищо и..
- Да, да.. Известно ми е, уведомен съм. Разбира се, че след като вие ни правите услугата, жеста ще е за вас.. (гледайки в мен в очакване да се съглася)
А аз се замислих, че ако се съглася, всъщност ще ни се върнат едни 400 евро, които ние дори не сме давали.. Пари отгоре, подарък! Сума, която ние не сме платили, всъщност щяха да ни изплатят на нас. И много ясно, че нямаше как да откажа. И отвърнах:
- Ами.. Бих се съгласил, да.. (не исках да прозвуча така, сякаш го правя заради парите) ..Да, нека да.. нека да ползват нашата баня.. Става въпрос за тези комшии от тази страна ли? (сочейки към стаята на нашите "приятели")
- Да, за тях.. Вие сте се запознали вече може би?
- Да, да, запознахме се.. Ами... Как ще стане обаче, в смисъл...?
- Не се притеснявайте, ще говоря и с тях, ще ги уведомя.. Нито те ще притесняват вас нито вие тях. Ползването на банята ще бъде балансирано между вас и тях, поне до колкото може.. Преди да ви притеснят, ще ви уведомят поне двайсетина минути преди това.. И ако нямате проблем, ще им разрешите и те ще дойдат да я ползват.. Просто нужно е.. проявете вие разбиране, ще помоля и те да проявят..
- Да да, разбира се.. Няма проблеми, оправете се с тях, ние.. Бяхме тръгнали надолу, ако има нещо.. След около час-два предполагам ще сме се прибрали...
- Да, благодаря ви.. (правейки лек поклон, в снак на уважение)
А слизайки по стълбите, Михаела веднага ме сдърпа през зъби:
- Абе ти луд ли си?! За к'во ще идват тия араби гадни да ми се къпят в банята??
- Еее стига де, не са гадни.. Видя ги хората, не са от ония гадните....
- Да хубаво, видях, печени са некви ама... Ебаси не можеше ли в на някой друг банята да ходят?? Защо точно в нашата??
- Еее аре стига... Ако бяха дали на друг тия 400 евро по-доволна ли щеше да си..?
- Ми... На мен не ми пука за тия пари, така или иначе не са мои, ваши са си, на теб и кака...
- Аре дишай бе момиче, ще ти метна едни 50 евро и на тебе, да се радваш там... И без това са ми подарък, една стотинка не сме давали ние за тука... (хилейки се)
- Ееее, ти сериозно ли? Бъзикаш ли се пак или...?
- Не бе.. ще ти дам ама, само ако не ме дразниш... Ако ме дразниш ще си помисля дали ще ти дам...
- Олее 'бичкам те... (метна ми се на врата и ме стисна с две ръце целувайки ме звучно по лицето)
- Ах колко си хитра тии.. актрисо... (отвърнах и, понеже я познавах)
Отидохме в парка отново. Взехме си нещо за пиене, разходихме се.. Имаше една гондола там, на която този път се качихме. Предния път тя много искаше да се качим, но на мен винаги ми прилошава на годнолите.. И затова и бях отказал, но сега незнайно защо, съгласих се.. Позабавлявахме се, пихме някакви странни коктейли от един павилион.. При което тя поиска да отидем до един външен бар на един ресторант, който беше от другата страна на парка. Аз се съгласих, така или иначе имахме много време до довечера. А за да стигнем до там, се наложи да минем през подлеза на шосето. Там имаше един възрастен човечец, който продаваше някакви дрънкулки на земята, върху една щайга. Миха се загледа в тях, а когато вече го наближихме, тя реши да се спре и да ги разгледа. На мен ми стана едно тъжно като го видях човечеца и я изчаках да си избере нещо, за да купим от него.. Тя клекна долу и започна да разглежда. Но понеже е жена, това и отне доста време.. Двуумеше се между една гривничка и едно медальонче.. затова погледна нагоре към мен и ме попита:
- Я виж, т'ва или т'ва?
А аз за да ги видя, клекнах и аз долу.. взех да ги разглеждам, с мисълта да си избера даже нещо и за мен.. когато... Когато клякайки долу до нея... Изведнъж станах свидетел отново на ефекта от поразяващата простотия на Михаела... Както беше клекнала, горката всичко отдолу и се виждаше както бе без бельо....
И на момента и изсумтях през зъби, злобно... Така, че да не станем за резил пред хората:
- Михаела....!!!! Свии си краката, че ще те пребия накрая...!!! Ясно ли ти е!
- А... Оле... (сви си ги веднага, придърпвайки роклята си надолу) ..бе не се усетих, сори...
- Ще ни помислят за некви откачени заради тебе ей момиче! Съобразявай се, че накрая...
- Стига де, аре не пред човека поне... (поглеждайки срамежливо към него)
- Той не разбира български! Говоря ти на теб!!!
- Добре млъкни.. разбрах те, спри... Ще станем още повече за резил заради избухванията ти... (опитвайки се да ми шепне)
- Избирай тия буклуци вече, че... Като ти шибна една ще... (изправяйки се, нервен)
- Оф аре е т'ва... къде съм тръгнала и аз с тебе не знам....
Ех не падаше по гръб дрислата и с дрисла! Понякога наистина, ако нямаше хора наоколо, такава плесница ми идеше да и шибна, че да се опикае. Платих на човека дрънкулката и станахме и продължихме. От нерви думичка не и продумах. Ако бях продължил да и пиля още, щях да се нервирам още повече и.. накрая и да я шибна верно. Затова просто млъкнах, докато ми отмине. Тя на няколко пъти ме попита защо съм се надул. Хич нищо не и отвръщах. Накрая стигнахме при открития бар, към който се бяхме запътили... Седнахме.. Въздъхнах, опитвайки да се успокоя.. взех менюто и започнах да разглеждам. Тя ме видя, че съм доста ядовит и в един момент не смееше да продума каквото и да е горката. През цялото време докато си избирах не смееше да гъкне. Погледнах я за момент... и прочетох нещо между срам и вина на лицето и.. Като, че ли имаше ефект от нервите ми.. В този момент и подадох менюто на нея, казвайки и:
- Какво, садна ли се сега?
- Ми... покрай твойте избухвания... (взимайки менюто)
- Не, по-скоро покрай твойта простотия.. Стой тука да ходя до тоалетната аз.. Ако дойде сервитьора аз искам един фреш от лимони..
- Добре...
А след малко, връщайки се от тоалетната, отдалеч я видях, че тя още избира.. Явно сервитьора още не беше дошъл. Но не това ми направи впечатление... Защото когато се доближих към масата и тръгнах да сядам... Просто вече ми стана смешно...
Изби ме на смях вече.. Опитах се и този път сериозно да я сдърпам ама не можах... И през смях и през нерви едновременно, пак казах:
- Миха.. Мише бе... моля те, погледни надолу просто.. само е така погледни надолу...
- ..Какво? (неразбирайки защо я карам да погледне надолу)
- Виж, виж е така, надолу виж...
Тя погледна и на момента се усети.. но не удържайки нервите си вече избухна:
- Добре ама ти не разбираш ли, че с толкова къса рокля няма как......?!!? Как да я дръпна ето, ето кажи ми, да я скъсам ли от дърпане кажи..?%§@?. (нервно дърпайки силно с две дъце роклята си от яд вече)
А на мен ми стана наистина смешно вече.. Като я видях как дърпа и сеца роклята, направо щеше да я скъса, почервеняла от яд и тя... Пуфтеше и както дърпаше... си строши и нокътя! Е тогава вече не се удържах и се изсмях като... Тя в този момент избухна в нервна криза.. Шибна менюто в масата и тропайки с два крака в земята викна:
- Ти си нещастник ясно ли ти е!!! (изкарвайки си го на мен) ..Заради това, че трябва да си лекуваш неврите си счупих и нокътя!!! Сега като се върна ще ги запаля най-накрая шибаните рокли ясно ли ти е?!!? Тапанар... Ти си супер долния човек разбираш ли?! Хич не ти пука, че са ми загубени два куфара с дрехи, дреме ти на гъза нали?! Аз съм тая дето страда и дето няма какво да облече.. Ако ми бяха тука дрехите мислиш ли, че щях така да ходя бе кретен!?!? А мислиш ли?! Не, ти мислиш само как да си изкараш на някой шибаните нерви.....
- Оле... (опитвайки се да и кажа нещо през смях) .. Не.. Миха, стой.... (тя стана и тръгна на някъде, без дори да знае на къде) ... Миха, стой, стой... (хванах я за ръка, смеейки се.. не можех да се спра да се смея) ..Михаела, чакай.. Виж.. Охх ахах.. о не...
- Смешно ли ти е, дебил?! Пожелавам ти ти да си избубиш всичките дрехи, е така да ходиш по пишка и да няма какво да облечеш.. Пожелавм ти го дано да ти се случи, простак долен.. да видиш какво е.. дали ми е лесно... (дори вече сълзи тръгнаха да и текат от нерви, а всички ни гледаха)
- Еее... Миха, Мише... спри се, спри моля те, че всички вече знаят от къде сме... (опитвайки се да я върна обратно на масата) ...Мише седни, успокой се.... Знам, че.... (дойде и сервитьора вече) ..Ааа... (опитвайки се да му кажа какво искаме) ..За мене... извинявайте, че така... ние просто... (не знаех как да му обясня на човека, че сме от България)
- Да, няма проблем... случва се.. (усмихна се изкуствено)
- Ами.. за мене един фреш от лимони, за нея.. (тя не спираше да дудня подсмърчайки докато поръчвах) ...Мише какво за теб, избра ли? (опитах да подбера тона си към нея)
- Да избрах си...
- Какво?
- Едни дрехи..
- Кажи де, кажи няма да ни чака момчето тука.... Казвай.
- Нищо не искам от теб.. една вода ми купи само.
- Добре, за нея също един фреш от лимони, това е... (сервитьора кимна одобрително и се оттегли) ..Кажи сега, нужно ли беше така да избухваш... Даже не знам как имаме смелост да стоиме още тука... егати цирка направи пред хората...
- Цирковете ги правиш ти!!! Аз търпя търпя и... колко мислиш, че ще издържа...?!
- Виж...
- Да знам! Къса ми е роклята, избрах си я без да мисля... Да така е, признавам, ОК.. Но просто не е това начина, докато си изкарваш нервите да ми... (избърса си с ръка сълзите)
- Мише... Аз не го правя, за да си изкарвам нервите... Аз... Добре опитай да се поставиш на мойто място, аз съм ти братовчед, по-голям съм от тебе... Просто се опитвам да... (не знаех как да и го кажа)
- Да, да ме гледаш и да ме пазиш все едно си ми баща... Само дето не си...
- Не не... Не съм ти много ясно... Ама ако ти кажа някаква забележка спокойно, ти няма да ме разбереш.. На теб винаги трябва да ти се вика и крещи....
- А ти опитвал ли си изобщо някога да ми кажеш нещо спокойно? Не. Нали?
Замълчах, незнаехки какво да и отговоря.
- Добре... дай.. нека да спреме вече, че... Имаме все пак още един ден да прекараме заедно с тебе и ако се избиеме и изядеме... то... (опитах да успокоя вече нещата)
- ..Сега и със тоя счупен нокът ще ходя, като няква... хептен... Оффф не просто... не мога повече... мале как искам да си ходя..... (изпуфтя отчаяно)
- Стига.. Сега нали ще имаме 400 евро в плюс, ако трябва ще те водя на един маникюр тука някъде... Само се успокой.
А тя ме погледна мълчаливо.. Леееко промени физиономията си в опит да се усмихне доволно.. Но се сдържа, да не би да даде физиономия на сдобряване... А след около близо 5 минутно мълчание, тя се реши да ми проговори, питайки ме:
- Кога?
- М... какво кога? (отпивайки от фреша)
- Кога ще ме заведеш.
- На маникюр ли? Еми.. когато кажеш.. тоест утре, днеска стана късно вече...
- Ще видя дали ще си спазиш обещанието.
- Yes sir! (отвърнах и козирувайки)
- Тапак.. (подхилвайки се най-накрая)
< 19:45ч., в хотелската стая >
Михаела пак беше влязла да си сложи душ. Мислех и аз да направя това, но чак преди лягане, за сега ме мързеше. В 40 градусовата Дубайска жега, просто беше непоносимо. На всяко прибиране човек имаше нужда да си сложи душ. Както излезеш навън - за 20 минути макс си станал вир вода и започваш да лепкаш. И така, докато тя се къпеше, на вратата ни се почука. Помислих, че това е отново онзи иконом.. Дори ми мина през акъла, че ми носи парите. Станах, метнах си панталонките върху боксерките и отидох да отворя. Отваряйки обаче в първия момент останах леко стреснат... На вратата стоеше момичето от съседната стая - Азарин. Веднага обаче свързах нещата, че е дошла за да попита за банята.
- Здравей. (поздрави ме усмихнато тя)
- Здравей.. за банята ли?
- Да.. Много се извинявам, просто не сме виновни, че така..
- Да знам, иконома ни обясни.. Ами, чакай да питам Михаела, че тя... (при което се провикнах към банята към нея) ..Миха, Азарин дойде и.. Момичето се интересува кога ще може да се къпят.. какво да и кажа?
- Ами.. Само тя ли е или.. с мъжа и?
- Ама.. абе какво те интересува, кажи ми кога ще е свободна банята за да и кажа?
- Бе не бе.. Ако е само тя нека дойде и сега ако иска.. Тука имаме два душа забрави ли....?
- Ами... (поглеждайки към Азарин) ..Тя, тя се къпе сега но каза, че.. Ако ти, тоест.. Ако няма да се къпеш с мъжа ти, тоест двамата.. В смисъл каза, ако ще се къпеш само ти, че може и сега да отидеш.. То тука.. имаме в банята два душа и.. Сигурно и във вашата баня има, но.. вие така или иначе пък нямате... (редях някакви безмислици, понеже все още не осъзнавах как Михаела и Азарин биха се къпали в една баня)
- ..Тя се къпе в момента ли? (попита ме прекъсвайки ме)
- Да, да.. тя...
- Аха... Аз ще ходя.. ще отида да си взема нещата и ще дойда... Фазел ще се къпе сутринта.. Аз ще дойда и набързо един душ само и... (отивайки към стаята си)
Затворих след нея вратата. И понеже не за друго, но някак ми беше странно, как така две момичета, които не се познават дори, биха се къпали в една баня... И реших да попитам Михаела:
- Михаела, я се обърни с гръб, да дойда само да питам нещо...
- Кажи...? (отвърна докато отивах към банята)
- Ами, ти как така я викаш да се къпе при тебе..? (говорейки и както се беше обърнала с гръб към мен под душа)
- Е как как?? В смисъл?
- Ами.. Вие не се познавате даже, а....
- ..Оффф.. (прекъсна ме) ..абе аре разкарай се... Някви тъпотии ме питаш...
- Ама не, не за друго, просто.. В смисъл малко ми е странно лично на мен, 'щото...
- Да, защото ние сме жени и не сме като вас мъжете. Сега разбра ли, хайде чао..
И горе долу я разбрах.. В такъв случай излизаше, че момичетата не ги е срам едно от друго, дори и да не се познават. Което явно, въпреки годините си, разбрах чак сега. Не че имах нещо против, това всъщност си беше тяхна си работа, но лично аз например никога нямаше да се съглася да се къпя с Фазел.. Ужас! Но явно при момичетата бе различно, а и може би понеже и двечките са си на една възраст.. Явно за тях това беше естествено.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат