Здравейте, аз съм момиче на 14 години, от време имам лека вражда с моята най-добра приятелка...та от къде да започна...от миналата година, тя твърди, че миналата година съм я пренебрегвала, заради другата ми приятелка, с която бях 7 години в един клас, с нея сме били най-добри приятелки, само че не помня и аз какво стана та вече не сме, сегашната ми приятелка дойде в нашето училще преди 3 години. С нея се ненавиждахме, защото тя ми открадна миналата най-добра приятелка с идването си, но тази омраза се превърна в приятелство, което се засили много и бяхме неразделими, но проблемът е миналата година, понеже приятелката ми (7 години) щеше да си тръгва от училище следващата година и гледах да съм с нея колкото се може повече, защото нямаше да е същото без нея, но някакси съм пренебрегнала сегашната ми приятелка и тя се е чувствала като 3 колело, та решила да се откаже да се опитва да се сближи с мен повече и се сближила с друго момиче с което бяхме също много добри приятелки (тя е от 9 клас сега), но аз се скарах с нея и уж сегашната ми приятелка и тя (оправихме се, но не напълно), но ме е лъгала, а всъщност изобщо не са се били карали, да..., сближила се с нея и станали многоо близки, а моята приятелка си тръгна и останах сама, тоест не сама, имам си сегашната ми приятелка но вече не е толкова близка с мен, аз я гледам как се забавлява повече с момичето от 9 клас, как през паузите като седи при мен тъжи за нея, точно заради това и й казах, че не искам да я задължавам да седи при мен, а да си ходи и при нея, но тя казва, че й прави удоволствие да седи при мен, но аз виждам, че не й, тоест тъжи за другата приятелка. Така и й казах преди няколко седмици, че за мен тя е най-добрата ми приятелка и тя каза, че и аз за нея, но вечерта ми писа, че не иска да избързва толкова, а да си останем така (тоест само приятелки), опасявам се, че тази друга приятелка вече й е по-важна от мен и понякога просто ми става тъжно и сякаш искам да избягам от всичко, а тя си мисли, че й се сърдя и отива при приятелката си, от което ми става още по-гадно, вместо да дойде и да ме пита как съм или какво става. Тази нейна приятелка живее много близо до моята приятелка и често си ходят на гости (според мен), но наскоро таси от 9 клас се скарала жестоко с майка си и се премести при баба си докато не се оправят, и аз бях много щастлива и се надявах да не се оправят, за да са по-отдалеченис моята приятелка, само че преди 1 седмица тя и майка й се оправиха и тя се върна удома, от тогава с моята приятелка се прибират заедно и идват заедно на училище. И днес, тя се беше облякла отвратително, и моята приятелка почна да се шегува с нея и да се прегръщат и да, тотално ме отрязаха, после аз си тръгнах и влязох в стаята ни, а те продължиха без мен и тръгнаха да обикалят двора докато си говорят и така тя после си влезе и й казах, че нещо ми е станало, за да не си помисли нещо и така, следващата пауза аз останах в стаята да уча по математика а тя излезе и помислих, че излиза за да се видят, но тя отиде навън с едно момиче от класа ни, после я видях, как се оглежда за приятелката й, нз може би не я е видяла и затова се прибра рано. После през следващата пауза нещо спорехме с едно момиче от класа ни и затова си говорехме през паузата и после срешнахме момичето от 9 клас. Тръгнахме да ходим на обяд, но тогава тя ни каза, че любимият ни учител си тръгва на 1 януари от училище и много се натъжихме, не можехме да повярваме и така отидохме при един друг учител да го питаме, дали е истина, но за жалост той потвърди и така седнахме на една пейка. 3те започнахме да си говорим, кой ще го замести, мислихме си, че ще е майката на едно момче от класа ни, но после се сетихме, че няма как, защото не може родител да преподава на детето си в нашето училище, а също така нея я и нямаше, защото била тежко болна и останала в родната си страна, тогава моята приятелка се натъжи и я питахме защо, какво стана, но тя мълчеше и това момиче (нейната приятелка) я пита, ела само двете и ще ми кажеш, аз тогава бях безмълвна, нз какво да кажа, направо онемях, само какво нахалство, ние с нея бяхме някога най-добри приятелки и й знам всичките тайни (или поне така си мисля), но слава бого тя каза, не няма проблем, ще го кажа и пред двете ви или нещо такова, но звучеше по-добре, сега не чак толкова, да, както и да е, тя ни каза (сега не мога да кажа какво е), но беше тъжно (спокойно, никой не е умрял) така тя се разплака и тръгнах да я прегърна и познайте какво нейната приятелка просто ме избута, да избута ме и я прегърна, после разбира се и аз, но пак, мисля си, че тази нейна приятелка иска да ни отдалечи или нешо такова. След това се качихме на обяд и си говорихме, а те двете само се шегуваха една с друга и така, аз седях от старни като 3 колело. След училище бях на испански и така се прегърнахме за чао и те двете си тръгнаха. За сега е това, но съм сигурна, че ще има и още, затова моля кажете ми какво да направя за да си я върна или какво да направя изобщо, моля!