- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
хубава тренировка
хареса ми
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
You're tryin' to be different, that makes you no different
Адски ми е гадно, че трябва да си изпълня обещанието към мен скоро. Просто... сърце не ми дава, особено като знам какъв е случаят с въпросния, надеждите му, чувствата породени от тях...Не мога да го нараня по такъв начин, при все че нищо лошо не ми е сторил, а напротив - беше с мен, когато се налагаше. Мисля, че сега е още по-наложително да оставя този човек назад, обаче. Пука ми супер много за нещо, но е на някво бейсик ниво и по същия начин ми пука за чувствата на всеки човек; по същия начин ми дреме за пациентите, за които се грижа в болницата на практика; ако щеш за тормозените деца в училище, когато още учех. Сигурно ще намеря някави сили вътре във себе си да го направя - и без друго всички вече видяхме, че мога да направя всичко. Сигурно трябва да включа бич моуда, не знам. Даже като сложа везната, не разбирам кое е по-тежкото душевно - да умира аз или да убия него. Сигурно второто, щото поне знаем, че мога да оцелявам.
Хапнах си пиле с ориз доволно - бива ли да обичам толкова много ориз и да мога да го ям по всеки един възможен начин?! Едно нещо (всъщност не е нещо, но уатева) липсва наоколо, но и това ще оправя някак. Искам горещ душ и да спя нормално и като човек, а не да се будя сто пъти като снощи. Твърде много ли искам?
квак
заспах в 8 и се събудих преди десетина минути...много лошо :/
утре съм от 8 до 4 в унито и после на работа, не знам как ще се справя, ако не успея да заспя пак скоро ;д
да живее хубавата музика! https://www.youtube.com/watch?v=ktNem6N1e_4
Близо беше...Само дето свърших три пъти, след като написа че е гледала порно в съня си, а щях да свърша и 4 пъти ако беше с лесбийки и 5 ако и тя беше участвала в него...
Иначе като каза/хте сънища. Както казах аз тези дни много не си спомням сънищата. Само откъслечни моменти. Но си спомням как преди дни сънувах как някой каза, че някой друг страшно желаел да има деца пък те се родили с аномалии. После видях някакви много сладки малки котенца очаквайки да са страшно зле, но нищо им нямаше. В един момент едното си сложи лапичката на нещо като стъкло пред мен и тя беше като човешка ръка, на която липсват някои пръсти. Вярно че очаквах да са в по-лошо състояние и изпитах някакво облекчение, но пак ми стана леко гадно.
Буквално дни след това майка ми заговори за една моя съученичка, с която сме приятели във фейса, но я се засечем един път на 1-2 години я не. Гледам ги там мама, тати и бебето. Видимо щастливи. Само дето от майка ми разбрах, че се родило без 4 пръстчета на ръката. Само палец. И те много страдали заради това. Стана ми гадничко. Спомних си и за детето на един познат дето не могло да си отвори окото и си е така. Та съм се филмирам малко и си мисля...дано ако някога имам дете/деца всичко по физиката и психиката да си им е наред, защото хем няма да мога да го гледам как страда от този факт, хем хората понякога са гадни. Особено пък децата.И особено пък с различни.А и не смятам, че ще мога да го защитя.Може да се каже, че отчасти съм го изпитал на гърба си, но аз пак съм минал метър. Вярно, че като малък е имало опасност да получа порок на сърцето, вярно че в един период виждах по-добре вертикално отколкото хоризонтално и си кривях главата на 90 градуса, а очите ми играеха като луди топчета, че даже и главата искали да ми отварят за да ми бърничкат по мозъка, но баща ми не е дал.Вярно че аз не знам какво е да живееш без очила, в училище съм преписвал често от дъската като стана от чина и се залепя на дъската въпреки че съм на първия чин, вярно че като дете съм се питал защо точно аз гледайки приятелчетата ми, които не носят очила, че може да се каже че това ме е направило неспортна личност или че през живота си многократно съм чувал по мой адрес термини от рода на цайсмен, очилатко, мерцедес очиларка и т.н.Че даже един голям си ме беше "харесал", защото уж съм бил брат му(дето го нямаше)и постоянно ме заплашваше и ме буташе по локвите. Е в един прекрасен ден баща ми му охлади ентусиазма като го хвана в крачка и беше последвал един хубав кютен, а майка му дойде на крака за доуточнение и си го прибра почти за ухото. Засичаше ме някак...по уважително вече, но това е друга история.На мен все пак не ми липсва нищо от тялото и няма функция, която да ми бяга на 100%. Само към 30% зрение. Е, били са и 50%, но след онази сложна двучасова операция, с която докторката на Александровска болница дълго и много се гордееше та чак ме има и в архива ми подариха едни 20% А и с очила има бая хора като цяло.
Сега си имам малко бъгче на лявото око. Явно не се забелязва, защото "добрите" деца в училище нямаше да се посвенят да ми го напомнят постоянно. Оперативно може да се оправи тази естетика,макар, че може да е временно и после пак да трябва, но не ми се преживява същото дето преживях на 7 пък макар и доста в по-малък мащаб. И то вместо с пълна с местна упойка. Пък и както са ми говорили, стига да не са приказки от 1001 нощ да си гледам кръвта и чаршафа върху здравото око презоперативно под съвсем друг ъгъл...не благодаря. Засега поне това смятам да си го спестя. Само махането на ечемиците от очите ми преди време дето уж било много по проста процедура достатъчен дискомфорт ми създаде...
Последно редактирано от Niakoitam : 05-21-2017 на 22:39
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Ох след малко треа запаля колата и да карам до службата а как ме мързи.. ;с
Добре, че не съм на работа...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
https://youtu.be/9MgmaOCQWcs
Още един кавър много по-добър от оригинала.
![]()
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Днес не съм на работа
Страх ме е, че ще ми зазвънят, а компютъра не е с мен, не мога да се отпусна :Д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
кво става на фороня бе, що се счупи така
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
Илюминатстват нещо :Д
Поредния счупен телефон на около 6 месеца
Samsung s4 - стана на баница за под 2г
Дойде време за s7 който пина солена водица и заспа ( на около 6 месеца)
j7 (защото е безумие да взимам s ) - 6 месеца по-късно - дисплея е напукан (днес)
И преди s3 за 1г - счупен дисплей, неизползваем
Нвм, отивам в сервиза, дано педно стъкло само може да се смени, ако не, явно дисплей на телефон вс година ми е консуматив
Не, нямах калъф. За 6 месеца все отлагах докато си намеря хубав .. тва там.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Хорааааа, 99,99999% хващам стипендия!!!!!! Умирам от щастие...:Х
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
^^^ Поздравления!
Не ми пука, че стана така, не ми пука, че не ми каза, защото все пак е нещо лично. Обаче ми пука, че ми Обеща да ми каже, а не го направи. Ако го беше пропуснал това обещание, което даже не съм му искала, нямаше да имаме никакъв проблем. Но по този начин ситуацията изглежда другояче. Предадено е доверието ми, злоупотребено е с добротата и лоялността ми. А когато в едно приятелство изчезне доверието, приятелството рухва. Да не добавям и случаите, в които неговата мнителност става повод за караници. Сега осъзнавам, че просто защото той крие толкова много неща, е сигурен, че и аз съм същата и дори за секунда не може да повярва, че му казвам абсолютно всичко. Този човек изобщо не осъзнава и не оценява, че съм му казала дори нещата, които абсолютно никой друг не знае. Беше ми изключително трудно и ми отне много време да се науча да му имам доверие, а една шибана постъпка успя да разруши всичко и усилията ми отидоха на майната си. Той е един от малкото хора, които обичам, за когото бих дала всичко, дори и живота си. Разбира се няма как да спра да го обичам, но в момента не искам дори да го погледна. Преди прекарвахме почти цялото си време заедно, а в няколкото часа, в които сме разделени, не спирахме да си пишем или говорим по телефона. Сега му затварям, а съобщенията дори не ги чета. Писаха ми, че е питал за мен и не разбира какво става и защо така изведнъж съм спряла всякаква комуникация. Мислила съм си, че не е от най-умните, но не съм очаквала, че дори и сега няма да загрее.
Искам най-накрая да се науча да не се привързвам и да свикна, че хората си отиват.
Не се бяхме виждали от повече от месец и днес бях адски щастлива като ме поканиха да обядвам с тях по време на почивката им. Вярно, че беше само за час, но ще бъдат тук цялата седмица, а любимото същество от цялата компания може би ще дойде и през следващата, за да прекараме повече време заедно. Което е прекрасно, а в същото време и не чак толкова, защото това означава, че трябва да пропусна лекции втора седмица поред. Родителското тяло няма да е особено доволно, но се надявам да ме разбере.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Предлагат 200 лв. за да си кръстиш момчето с българско име.
Жанет издават "Под игото" на шльокавица.
NEMAM DUMI
Не знам какво да очакваме още до 24.
Тази година след всичките тия глупости с вода с уран и наркотици в лютеница, току-виж да се окаже, че има нещо вярно.
А да, също така в сряда в 12:30 ще пеем с приятели пред Западната порта на Сердика по случай откриването ѝ. Елате, ако искате :Д
Последно редактирано от Ewok : 05-22-2017 на 16:56
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Остави подигравка към Вазов, човекът е мъртъв от доста време. Проблемът е, че е разхищение на хартия и въпреки хубавата инициатива една птичка или в случая "книга" (боклук според мен) пролет не прави. Още повече, че тези, които си пишат така ппц, едва ли ще се трогнат особено от това, което всъщност е целта.
пп Браво, Лилянче, стискаме палци
Всеки ден ми е екзистенциална криза.