- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Първият ми.
Не само в германия се говори немски. А и като цяло не я харесвам особено много. Нито пък хората там.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Ок, пратих снимките на преподавателката. Отговори ми с 10х и щастлива емотикона.
Обичам я, прекрасна е.
50% от причината да си обичам толкова много специалността, въпреки че напоследък започвам да забелязвам пропуските, са преподавателите. Никога не съм предполагала, че взаимоотношенията учител-ученик могат да бъдат толкова страхотни и важни.
Честно казано се вълнувам за лекциите утре.
И при предната искам да отида, но ме е срам малко, понеже не съм учила напоследък за нея, а не искам да я разочаровам. Но пък и знам, че да пропусна още лекции не е мн ок. Ще опитам да погледна нещата днес, та поне контролното да направя. Тя също е прекрасна.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Ем, онова дето се усмихва и са му зачервени бузките, как се нарича :Д
edit
това
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
не знам как се нарича, ама съм чувал, че емотки се полват от хора под 15 години
Грешни са ти чуванията.
Мен повече "10х" ме озадачи, но пък е сладко.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
аз не казвам, че не е сладко, само намеквам, че не е много добре да те учат хора на твоя акъл
Я, какво научихме днес - можем да караме еразъм практика в друга държава по специалността.
Защо ми трябваше, сега и това ще искам да сеслучинамомента. Ама съм си запълнила графика за година напред.
Така като гледам май ще се наложи да отложа официалното завършване с една година, но коттакоа. Може и да се понапрегна и да опитам като някои други да изкарам 3. и 4. курс наведнъж, но май ще ми дойде в повече. Ще видим, има време.
А и честно казано е добре, че няма да мога веднага да кандидатствам за тази практика (всъщност мога, има къде да я вместя, но ще е сложно), понеже тъкмо ще имам време да я обмисля. Държавата май знам коя ще е, но ще тр да помисля къде точно и какво искам.
Харесвам си мехурчето.
И също така брокер/к/ите са едно гнусно, лъжливо и амбициозно племе. Толкова се радвам, че наскоро не ми се е налагало да се занимавам с такива.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Тези кокошки от онзи ден се занимават и с продажби.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Моля?
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Сега, ако живеех на морето или до някое езеро, с удоволствие бих се пльоснала да плувам преди да се прибера. Ех...
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Написани са доста неща в темата и не изчетох всичко, но до там докъдето следях ми стана любопитно. Явно повечето сте студенти. Разкажете повече какво учите и къде? Доволни ли сте? Харесвате ли си специалността и мислите ли, че ще можете да се реализира с нея? Малко стана като студентска анкета, а това си е чисто и просто любопитство.
Явно снощи съм била доста комуникативна.
Към 1 часа съм отговорила на един човек, който е писал лс до фб страницата на работата ми, за да пита за работното ни време. Отговорът ми съдържа думата "бормашно", което трябва да значи "нормално". Разбира се от контекста за щастие.
Към 3 съм писала на учителката по немски, че сме в любимия ѝ бар, ако иска да дойде. Тя е спала ест.
Писала съм си с психопата докъм 1 и нещо, после пак в 6 и нещо след като е станал от сън. Пълни глупости, разбира се, + няколко снимки на чаши.
Иначе и ирл бях комуникативна, доволна съм от себе си.
И ще изчакам няколко дни и ще се възмутя от едно нещо.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Така.
Разбрах/оформих/приех(?) най-големия си страх и комплекс в момента (а май и в живота). Това е нещо голямо. Сега трябва да измисля с кого да споделя, който би могъл да ми помогне, понеже сама едва ли ще се справя. Сещам се за двама души, може би Верина е по-подходящата. Но пък и не искам да я тревожа и да я разочаровам. От друга страна, ако не го реша този проблем, доникъде няма да стигна. Поне не и натам, накъдето искам да върви животът ми.
мн тъпо
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Писването е в голяма степен.
Писна ми това, което имах предвид в "Изповедалнята".
Писна ми да си говоря с хората.
Писна ми от повечето хора като цяло. Всичко, което ми говорят, ми се струват глупости. Само с един колега ми е ок.
Явно при мен скокът от топ надолу е доста рязък. Но това е животът всъщност. Изкачвания и спадове.
Писна ми и от други неща.
Писна ми да нямам време.
Май нещата са взаимосвързани.
И също така съм доста тъжна поради нещоси, днес пуснах няколко сълзи скришом на работа, добре че нямаше мн хора тогава.
Тр да ходя на рд, нямам никакво настроение, въпреки че хората ще са готини. Нз как ще го изкарам, като не мога и да пия. Ама пък и имам нужда да изляза. О, противоречието.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Малко highlights от изминалата седмица:
- часът ни по Култура започна и завърши с Крис Корнел; при първи курс дори наду колонките в библиотеката, how cool is that
- случайно разбрах къде работи един човек и дори е недалеч от нас; не искам да имам такава информация, не искам да виждам този човек никога в живота си
- предложиха ми да преподавам английски на деца (няма да преподавам, нямам сертификат :д)
- взех окончателно решение за есента, нужна е тази промяна
- няма Tool в spotify oO
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Да си стои на село. Какво ми идва в Софията да работи -.-
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
много зла си станала, ще трябва да поработиш над това, ако ще се занимаваш с деца, те попиват всичко