Бяха минали три години откакто Съединените американски щати решиха да изтрелят четири атомни бомби във въздуха, по време на третата световна война. Тези четири атомни бомби бяха прекратили доста повече животи от колкото се очакваше. Сега, от седем милиарда бяха останали едва един. Сякаш живота се бе върнал ера назад. Учени, лекари и много други високослужещи хора бяха затрити от лицето на земята. Сега населението бе по-бедно от всякога, храната не достигаше за всички, а войната сякаш нямаше край.
В последстие светът се раздели на две племена - Ракиатци и Ваасове.
Ваасовете числено превъзхождаха Ракиатците. Те имаха по-голяма армия и войниците им бяха по-добре обучени. Може би, причината да това се намираше в императора им - кръвожадният (име) Ваас. Той беше безмилостен и налагаше толкова тежки наказания, че войниците не не се осмеляваха да изразяват собственото си мнение. Не си позволяваха да говорят без негово разрешение, камо ли да действат без нареждането му. Докато при ракиатците нещата стояха коренно различно. Там нямаше наказания, а императорът им... някой дори не знаеха името му.
Драгомир Рюстемов бе обединил онези държави, които не признаваха думата закон. Не бяха и толкова сериозни. Самият той, като император на ракиатците, не бе достатъчно сериозен и макар постоянните войни за територия или храна, той винаги намираше време за онези малки удоволствия от стария свят като, например, пиенето.
- Драго - извика един от доверените му ракиатци, чието име бе Артур.
- Кавай, Артур! - отвърна строго.
- Трябва да дойдеш. Спешно е! Ваас те търси!
- Ваас ли? - повдигна вежди учудено.
Рюстемов остави стъклената чаша на дървеното си бюро и излезе от малката сграда, насочвайки се към портата. Там го чакаше и госта - (име) Ваас. Колкото весел и добър човек да беше Драго, той мразеше Ваас от дъното на душата си. Може би причината беше в това, че (име) изглеждаше доста по-мускулест и силен от него.
- За какъв се мислиш ти? - хвана го Ваас за блузата. По лицето му беше изписан гнева. Целия беше почервенял от яд, а вените на кокалчетата на пръстите му бяха побелели от здравината, с която стискаше блузата на Рюстемов.
- Нападнал си един от мойте конвой със оръжия и това няма да ти се размине! Ще си платиш ! Ясно ли ти е?
- Ваас - подхвана с насмешка подхвана рекиавеца - Не се ядосвай! Беше само един!
- Ще си платиш! - повтори (име).
Ако искаш използвай това като за начало или пример. Използвай повече повече описание. Когато има само действие и думи не е особено интересно за читателя и не се запомня като книга, която го е впечатлила. По-добре използвай Ваас за фамилия. Все пак единия си има име и фамилия, не става другия да има само име или само фамилия. Също и "Америка" звучи прекалено общо. Съжалявам, ако съм те обидила с нещо, но все пак от първия път няма как да ти се получи. Късмет с писането!