- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Бялата и черна лъжа. Извинението? Търсене на помощ?
Днес прочетох за вредата им, които нанасят не друг, а самия им създател.
Някои път лъжем несъзнателно. Друг път напълно съзнателно. Има големи и ясни лъжи, има и малки - почти невидими, но най - опасни.
Как да бъдеш честен в днешния свят?
Как да бъдеш честен сред толкова люде, които гледат с криво око, зло да сторят?
Да мълчиш.
Истината само пред най-близки.
Само пред тези, които обичаме.
Но себе си АЗ питам - може ли да лъжем?
Кого лъжеш тогава, когато сам знаеш истината?
Много лъжи, а после няма как да има оправия.
Какво означава да се извиниш?
Аз се извинявам.
Извинявам се, защото искам да покажа , че съм сгрешил. Защо човекът насреща да не знае?
Да не се показва ''слабост''?
Та когато си усмихнат или се смееш, не можеш ли да бъдеш сериозен?
Когато не си усмихнат, не можеш ли да бъдеш щастлив?
Съществува ли думата - по принцип. Или това е само една измислица на хората? Тази дума ме отвращава.
Макар че не трябва да има нещо, за което да негодувам.
Като че ли всичко иска да се приеме. Да се обсъди. Да се отстрани или поправи. Но когато съществува, то е факт. И някак си със злоба, с породена мъст или отмъщение, чувство за справедливост - не се постига.
Кармата гласи, че като правиш добро, то ти си връща.
Като направиш зло на човек, той има голяма вероятност да отвърне. Но може и да не го направи.
За да не се повтаря.
А всички знаем, че когато повториш една грешка два пъти - то на ще има и трети. В повечето случаи.
От кой човек трябва да се търси помощ? И защо?
Би трябвало да се помага.
Какво мислите за помоща?
Какво мислите за измамата?
Какво мислите за честността?
В този свят на война. На мафия и думи .. думи летящи из въздуха без никаква чувствителна нотка.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 08-23-2017 на 21:18
?
Защо на някои корпорации е позволено да подслушват служителите ли и хората по телефона? Докато той е изключен на масата? А държавата е безпомощна?
Пил ли си си хапчетата днес?
Кораба от известно време се е вкарал в няква екзистенциална криза, чист нихилист ще стане...
His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy.
накратко според Словото на Бог и Св. Писание, лъжата е онова, което докарва зло за един или друг човек/една или друга душа, а истината е —, което докарва живот...
затова има и справедлив Бог, който съди, понеже ето например как ако някой е принуден да говори лъжливо, има справедлив Бог, който знае точно какво се случва, и няма да вмени вина на "сиромаха", който е бил принуден да говори лъжливо (защото го и знае, че (по принцип) е безобиден)...
Добър отговор, но сам се оплете в рационализациите си. На Бог не можеш да му навредиш с това че лъжеш, нали? Лъжите вредят само на човека. Тогава какво значение има, че Бог знае че си излъгал по принуда и с това в очите му си невинен, след като лъжата е вече излязла от устата ти и с това причинява вреда на другите хора? Ако лъжата беше грях само в очите на Бог, а не защото има никаква пряка вреда върху човека, тогава какъв е смисъла от такъв Бог и лъжата като грях - излиза че той е някакъв маниак на тема контрол и съвсем не се интересува от човека(в противен случай не би забранил лъжата, ако няма вреда от нея, нали?). И обратния вариант, ако лъжата се счита за грях, понеже носи вреди на хората, а не просто защото е някаква прищявка на Бог, тогава каква разлика има между лъжата по принуда и лъжата по избор, след като и двете могат да се окажат еднакво деструктивни за хората? В единия случай просто си невинен пред Бога, но това няма никакво значение, тъй като лъжата е грях защото вреди на хората, а като лъжеш, дори и по принуда, ти пак вредиш. Та, ако не излъжеш вредиш на хора, ако лъжеш пак вредиш на хора? Как ти се вписва в моралните предписания това?
ПП: А ето и въпрос, да си го визуализираш, в случай че не си ме разбрал напълно.
Представи си че първи път от стотици години насам папата е богоугоден и праведен човек. Представи си че ти си папата. Милиони хора гледат към теб с надеждата да ги напътстваш духовно. Изведнъж идвам аз и ти казвам че ако не обявиш публично че Бог е измислица, а църквата е лъжовна институция и върши само злини (въпреки че не е, защото сега има праведен папа), то аз ще избия 1000 души. Какво ще избереш? В единия случай ще убиеш 1000 души, в другия случай ще разрушиш вярата на милиони други и евентуално ще доведеш страдание на много повече отколкото в първия случай. Този път би ли излъгал за да спасиш 1000 човека от сигурна смърт? Хубаво си помисли.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 08-28-2017 на 19:27
истината се помни лесно
но пък лъжата може да ти развие фантазията
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Тоест не е отговор.
Сега какво, караш ме да сложа нпп на длъжност папа, и след това да затворя 1000 човека във Ватикана с два варела Зарин и с дистанционен взривател в ръка да му задам същия въпрос, само и само за да докажа основанията си? Ако имах средствата бих го направил, но в случая това не е важно.
Въпроса е какво БИ направил в такава ситуация, не дали ситуацията е възможна. Въпросите от морално естество не се нуждаят от реална ситуация, но дори и да се нуждаеха, аз тука съм дал ситуация съвсем възможна. Вие тука все едно хипотетичен въпрос за квантови скокове и пътуване във времето ви задавам. Възможно ли е някой да направи подобно нещо - да, възможно е. Хората са правели далеч по малоумни и зли неща за да докажат нещо. А в случая цифрите не са важни. Окей, няма да са 1000 човека, ще са 10 човека, или ще е само един - няма значение.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 08-28-2017 на 20:11
Ок, ето ти реалистичен сценарии -
> 1000 човека
> едно помещение
> някакво средство за масово унищожение
> камери
> пращам линк към камерите на папата и му задавам същия въпрос
На кой етап ще обърнеш внимание на самия въпрос, а не на това дали е възможна ситуацията?
Или, има и трети хипотетичен изход - 1000-та човека да си останат живи, каквото беше условието. Ако допуснеш че условието ще бъде спазено, тогава кой е правилния отговор? А дори и да допуснеш че може да не бъде спазено, което си е разумно опасение, това само тласка дилемата в още едно допълнително измерение, но съвсем не я решава в оригиналното, такова, каквото го дадох по условие. Така че, абстрахирайки се от съмненията в моята честност по отношение на това дали ще оставя живи хората, какъв е правилния отговор?
Аз задавам въпроса, как е възможно да го представям в грешна светлина, предвид че аз задавам накъде да "свети", по силата на това че го задавам?
https://www.youtube.com/watch?v=9xwmyFAHxso
ситуацията не е възможна понеже няма да знаеш колко души ще засегне взрива за който говореше и никой няма да ти позволи да припариш до папата при това с дистанционен детонатор
и няма гаранция че дори да направя каквото искаш няма да ме излъжеш
иначе те предизвиквам да закараш два празни варела във Ватикана и да ги оставиш на каквото и да е място и да успееш да напуснеш Рим
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.