Методи на сектански организации.
5. Модерност. Те използват най-модерни методи и техники, като започнем от компютрите и мощните озвучителни уредби и стигнем до видео апаратурите.Но не става дума само за техниката, която е общо взето неутрална. Те имат супермодерни методики на вербовка, манипулация и обучение, сценично поведение, реклама и други познати от политическата действителност и пазарната икономика прийоми. Няма да е преувеличено ако се каже, че подобни педагогически и рекламни умения няма нито един български университет или училище, нито една рекламна агенция или политическа партия. Например в "Наръчник за детски учители" издаден в Холандия от фондация "Дете и свят" и използван от сектата "Еммануил" в Пловдив се казва: "Въпросът тук не е "дали" да учим децата на евангелската вест, а "как" да го направим. ... Ние търсим нови пътища, учебни подходи, аудиовизуални пособия, добри материали, илюстрации, подходящи за възрастта и културата" (т.I с.10)
''Психологически методи на въздействие. Основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза.
Показателен е случаят със медицинската сестра А.А. През 1990г. тя има приятел лекар, който се оказва сектант от "Свидетели на Йехова". В началото тя ходи на и сбирките на неговата секта, но загубва интерес и се оттегля. Поради това започва конфликт с приятеля й. В крайна сметка двамата скъсват, но при раздялата той й се заканва, че ще я ликвидира или ще я вкара в лудницата. Тя работи в голямо болнично заведение в съседния град. Той активизира връзките си и структурата на "свидетелите..." в нейното заведение и започват психически тормоз. Тя е дискредитирана пред колеги и пациенти, обявяват я за луда. Тъй като работи в лабораторията, а колежката й се оказва сектантка, тя постоянно се страхува да не направят саботаж с пробите, кръвните изследвания или резултатите. Такива опити има. Лекари сектанти я обвиняват, че прави грешни проби на пациенти, при това пред самите пациенти. Налага се да вика по-горестоящ началник за да опровергае твърдението. Независимо, че се доказва, че е права, поради упоритото разпространение на слуха от сектантите, в болницата тръгва мълвата, че тя не е наред с психиката и прави грешни изследвания и манипулации. Пращат й провокатори пациенти от сектата, които я травмират, а после се оплакват пред началниците й, че тя се държи грубо, неадекватно или пък отказват да се подложат на изследвания при нея. Скоро началниците й я викат на обяснения и въпреки, обясненията никой не я взема насериозно. В същото време други медицински сестри от "Йехова" отказват да правят кръвопреливания на пациенти или молят Господ да им прости , че ги правят, като убеждеват А.А. да прави същото като тях. Тя докладва това на директора, но той също не я взема на сериозно. В крайна сметка жената, притисната отвсякъде започва да изпуска нервите си и пред колегите сектанти избухва, а веднъж, когато лекар също от сектата й хвърля в лицето мръсна манта и я кара да я занесе лично в пералнята за пране, тя реагира, че не е слугиня и го замерва с тетрадка, Веднага той подава оплакване до главния лекар, че е бил нападнат. След серия такива скалъпени "инциденти" главният лекар пише до прокуратурата с молба тя да бъде заведена на принудително изследване в психиатрично заведение. Малък детайл - директорът на психиатричната клиника се оказва приятел на главния лекар. Макар, да не подозира, че приятелят му е сектант, той вече е заблуден при разговорите им, че жената има проблеми с нервите. Още един детайл - прокурорът подписал постановлението за принудителна психиатрична експертиза на А.А. се оказва син на приятелката на главния лекар. Тя също е доктор и работи в друго заведение.
В крайна сметка жената е вкарана за принудителни 30 дневни изследвания в психиатрията. При отвеждането й тя е ужасена и оказва съпротива на полицаите, поради което в клиниката веднага й слагат успокоителни. За щастие майка й успява да се свърже с Националната служба за сигурност и с кмета на района в който живее. Полицаите правят проверка в клиниката, а кмета отива в прокуратурата и настоява за освобождаването й, като изтъква мотива с заинтересования прокурор и и ска отзоваването му от случая. Районния прокурор обаче отказва, за да пази "честта на мундира". Независимо от това скандала излиза наяве и в клиниката започват да се отнасят по-внимателно с нея като разбират, че има заинтересовани институции. При изследването й не се открива никакво заболяване, а само временно нервно разстройство причинено от постоянния психологически тормоз на работното място. В същото време обаче 15 -те сектанти - лекари и сестри от болницата й, дават показания пред прокуратурата, взети под вничание и от психиатрите, които са съгласувани точно и професионално и сочат данни за циклофрения. След 20-дневни борби между криворазбраната "солидарност" проявена от лекарите и прокуратурата да не излагат колегите си замесени в случая от една страна и кметската администрация, службата за сигурност (към тях се присъединява и местния комитет на ВМРО чийто председател се оказва въпросния кмет, който осигурява адвокатска защита на А.А.) случаят й е отнесен до съда. Това принуждава психиатрите да я изпишат предварително, за да не изтече информация в медиите. Тя е освободена и поставена само на успокоителни и периодични прегледи. Така хем се признава, че е здрава, хем се измъкват сухи от водата сектантите, защото все пак получават основания да твърдят, че А.А. е лекувана в психиатрична клиника. Със съдействието на кмета тя е преместена в друго заведение на работа и е толкова ужасена, че отказва да съде прокуратурата и главния лекар за морални щети защото не вярва в успеха на делото. Службите за сигурност събират информация, но не успяват да добият достатъчно доказателства и случаят потъва в папките. Йеховистите спечелват първия рунд. Този пример илюстрира малка част от методите на сектантите.''