Значи във връзка съм с момиче , с което имаме почти невъзможна любов по религиозни причини , което ме кара да я искам още повече , адски много се обичаме (засега сме от разстояние и се виждаме на 2-3 седмици за по 5 дни) , но има един проблем или не знам дали дори е проблем или е напълно нормално.. Всеки път , когато сме заедно ни е МНОГО хубаво , не се караме , не се съмняваме един в друг , дори и да се ревнуваме като знаем , че сме един до друг заедно и някак си имаме повече доверие , но разделим ли се и тя и аз се съмнявам в нея , че пише с други момчета , както и тя мисли така за мен (да , в началото тя го правеше , може би заради това мисля така) , но моля ви не я обвинявайте , в момента момичето ПО НЕЙНО желание ми е дала достъп до всякакъв нейн профил , проверявам я наистина не крие нищо , не ме лъже , извинява ми се сумати пъти , че е сгрешила и че не съм го заслужавал , както и да е. Главно това , за което пиша е , нормално ли е когато сме заедно да имам чувството , че я обичам много повече , а когато сме от разстояние имам чувството , че чувствата ми намаляват , пак си я обичам , но не се чувствам сякаш не мога да живея без нея или може би свикваш с болката , защото ми е трудно само първите няколко дни (дори плачем един за друг , колкото и смешно да звучи за някои) , а понякога се чудя , че и защото и двамата попринцип знаехме , че не ни остава много и всеки поема по своя път след 2-3 месеца , но тя реши да дойде с мен и да живеем заедно , въжмозно ли е това също някак вътрешно да ме успокоява , че вече е моя и да не ми липсва толкова? (пак казвам , това е само когато сме от разстояние , когато съм при нея всичко отново се засилва много). Надявам се не съм ви отегчил , малко дълга стана темата , но искам да разбера какво се случва с мен , нормално ли е това? Не ми казвайте , че не я обичам , пробвали сме да си дадем почивка за ден-2 и започваме да си липсваме адски много , без нея ми е супер скучно и сиво всичко.