Здравейтее ) от известно време не си давам стимул за нищо. Не ми се седи вкъщи, но не ми се излиза. В нас не ми се седи, защото от малка не обичам баща ми(не съм някоя егоистка просто този човек е ужасен) бях 8ми клас като ме преби от бой ама наистина жестоко. Бях си го заслужила защото ме изключиха от училище, но нали всяко дете прави грешки тва не е правилното решение а и искаше да ме застреля с пистолета. След тва пак ме беше пребил защото съм го излъгала че съм в един рейс, а съм била в друг и тн. до сега нямам обяснение защо го направих просто се бях паникьосала. Прибрахме се и ми сцепи главата. И до сега минаха 3-4 години продължава да ме тормози. Наложи се да почна да работя от 16 годишна през лятото като свърша училище - не защото няма пари, а защото не ми дава. Като съм вкъщи и той е тук просто в самия въздух се създава лоша енергия. Бях в болници през месец бях зле здравословно имах пневмония и той единият път като ме взе от болницата ми хвърли целия багаж пред блока на баркинга защото докато ми помага с багажа изпусна една кана и се счупи от там почна да ми вика и да ми хвърля нещата по пода ПРЕД ВСИЧКИ съседи. До ден днешен колкото и да съм голяма имам страх ключовете да са на ключалките, за да не изперка пак да ме заключи и да ме пребие и да няма как да излезна. Как бихте ме посъветвали да направя? Дали след като направя 18 (тва е след месец) да си събера пари и да отида на квартира а и тази година съм 12 клас другата година съм абитуриентка не знам, но много зле ми се отразява на психиката изпадам в депресия. А навън не ми се излиза защото както казах по нагоре бях по болници и рязко напълнях. Искам да отслабна мога , но нямам стимул срам ме е да излизам навънка. Не искам да си хващам приятел от срам, не искам да ходя на кафе с приятели от срам. Дайде ми стимул моля ви. Само от това имам нужда благодаря ви ако сте прочели всичко и ми обърнете внимание!