За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[npp]

Все пак, тук е редно да кажем, че, въпреки всичко това за безусловното прощаване, Бог не винаги е прощавал напълно на всеки грешник, понеже имаше и т.нар. "смъртен грях", който води до падение (за този, който го върши) в курса на "вечния съд(кръговрат)". "Смъртен грях" е когато някой човек докарва "смърт" за останалите човеци без да се (разкае за и) покае от това - важен критерий в това отношение са намеренията, но също и делата (при положение че имаше и най-невидимо/неосезаемо беззаконие, което ние наричаме духовно, и което можеше да засегне неблагоприятно дори целия свят). Това го казваме само като предупреждение, но не и като причина за това човеци да се съдят/осъждат - особено защото ако някой върши голям "смъртен грях" (а особено голямо духовно беззаконие), молитвата за него трябва да бъде много акуратна, понеже не трябва да се допуска такова беззаконие/злодейство да бъде подхранвано - например ако кажем просто: "Боже дай живот и сили на големия грешник", току виж той някак е получил сили и живец да продължи да върши своето беззаконие/престъпление (дори с по-голям размах от преди) - разбира се, (с това) не казвам, че истинският Бог би допуснал грешка, но ако кажем: "Боже ако може поне да отмахнеш злото от този човек та да не го върши, пък и да не допускаш друг да продължи неговото зло дело", тогава имаме една по-акуратна молитва за такъв случай.

"Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Но ако има смъртен грях, тогава не казвам (на) всеки да се (по)моли за него. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен."(1 Йоаново 5:16-17)

Много важно е, когато има нужда, да се действува с размах, точно както когато някой не може да вдигне камък от първи опит, но в следващия момент се напъва и го вдига, така трябва да действува и вярващият, когато се моли или разчупва проклятие, в случай че вижда, че не се получава.

"когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях. И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха. И Той ги попита: За какво се препирате с тях? И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха. А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана"(Марк 9:14-27)

Вярващият трябва да потърси по-добрия/съвършен начин - може да намери някакъв пропуск в своята вяра, молитва или своя подход, с което да успее да постигне нужния(добрия) резултат, който не е могъл да постигне с предишни опити.

И за обобщителен завършек на това днешно свидетелство ще цитираме едни стихове:

"Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;"(Лука 6:37),

"Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда."(Яков 2:12-13)