Бременна ли е?

[Юнгинген]

Удоволствието има много измерения и е грешно, според мен, да го свеждаме просто до самата дума - да, удоволствие, но от какво?
Как се различава удоволствието от връзката с това от аферата за една нощ?
Именно там, струва ми се, се крие нещо подобно на отговор, който ако не е способен да придаде целия смисъл, поне може да действа като ключ за други, по-спотаени истини.

Аз мисля, и отново подчертавам аз, че бракът, обвързването, не носи същото удоволствие като секса, дори мисля, че на него изобщо му избягва смисълът да се съдържа в сферата на забавленията и удоволствията, но обвързва две души с една по-висша цел, която надхвърля единичното удоволствие на единия и го заменя с дълг към другия - а това също е вид удоволствие, но не такова, което да се усеща от сетивата, то е, наистина, едно топло чувство, което е по-чисто от другите удоволствия.
Не е рядко и в една връзка сексуалните взаимоотношения да отслабнат след време, но пък времето действа по забавен начин, така, че ако ти си останал с човека, за да му се насладиш във времето и си повярвал, че ще го обичаш завинаги, то ти действително правиш крачка напред, която не би направил, ако обсесираше около физическото в другия.
Мъжете, също мисля, сме изправени и пред една дилема, защото от нас се очаква и да бъдем любовници, но не само, очаква се и да бъдем задоволителни, не само в сексуален смисъл, което е трудно, когато често се намираме в ситуация, в която обектът на желанията ни е поставен над нас самите, сиреч историята за рицаря и девойката, първият е преклонен пред последната, и колкото и да е добър като воин, от него се очаква да има и нежния досег, с който да откъсне това цвете, без да го погуби, а ужасът от това да бъдеш немарлив, недостатъчен, е ужасен и алиениращ за много мъже.
Поради горното смятам, че и любовта, обвързването, също се раздробява на безброй много инстанции, и, в цялата си откровеност, смятам, че на човека му убягва да обича като цяло, защото сам по себе си, той може да навигира гондолата по канала дотогава, когато от него се изиска, неминуемо наистина, да реши накъде да продължи, и неговата любов бива един низ от решения, тя бива в един смисъл свобода, прочее и да обичаш не е лесно, не бива да е лесно.
Иначе какво щеше да разграничи влюбените от тези, които сами се хвърлят в оковите на плътта си, разложителната сила на плътта, ако не бе за тяхната свобода да бъдат повече, да бъдат повече от един-самия във връзката със себе си и вечното самозадоволяване?

Свободата, сиреч свободата в брака, романтичната връзка, е по-висша от единичното удоволствие защото прескача повторението, но тя има друг порок, ако сексът омръзва, сиреч лабилен е от повторението, както всяко удоволствие за един-самия, то връзката е ужасяваща в това, че от нея се изисква да решава, сиреч да се хвърля в непонятното, да навигира именно, без да вижда напред.