Историята, която ще споделя с вас е много дълга, защото буквално ще ви разкажа целия си живот в два коментара, за което съжалявам. Ще гледам да е възможно най-събрано, но благодаря на тези, които ще отделят време да го прочетат. Споделям ви всичко това, защото повече не мога. Трябва ми помощ. Търся себе си твърде дълго време и дори не по естествен път. Сега ще разберете какво имам предвид.
П.С Ако сте със слаба психика не четете. Съдържа истории за наркотици, бисексуалност, сексуално насилие, смърт и т.п.

Аз съм на 19 години и съм родена в София, живяла съм известно време и в Кюстендил. Поддържам се, слабичка съм и средно висока.
Баща ми ни напусна, когато бях малка и единственото, което помня от него са вечните му напивания и караници с майка ми, която пък и тя има сериозни проблеми с алкохола и с полицията също (но няма да навлизам в подробности). Нямах щастливо детство, не си играх с децата пред блока, слушах скандали и бой по цял ден.
Докато не станах 8 клас бях заклета почитателка на чалга музиката и ходих на т.нар детски дискотеки, на които положението не е по-розово, отколкото на обикновените такива. Пушеше се масово, продаваше се алкохол на малолетни лица или те си вкарваха сами такъв. Аз бях на 13 и също пиех и хвърлях салфетки . Не бях от тия дето от време ва време ходят на чалготеки да се позабавляват - при мен беше тежко - ЕДИНСТВЕНОТО, което слушах и признавах като жанр беше чалга по цял ден и нощ,дори в нас, Джена, Анелия, Преслава 24/7. Приятелките ми бяха безмозъчни кифли,които се интересуваха само от новата песен на Азис,пичовете от горния клас и кво е станало у Вип Брадъра. Говориха си зад гърбовете постоянно и всъщност се мразеха. Правиха се, че се интересуват от футбол за да забият фешън футболягите от горните класове.
Веднъж влезнах някак си в дискотека за "по-големитe" и бях свидетелка на разврата,алкохола и полуголите момичета навсякъде с тупирани изрусени коси и оранжеви от фондютен, търкащи си гъзовете в членовете на мъже двойно на тяхната възраст. Тогава под влиянието на алкохола един идиот за малко да ме изнасили в тоалетните. Когато се опитах да избягам от него, той ми налепи шамар през лицето и добре, че охраната отреагира навреме. Това за цял живот ми остана травма.


Станах 8 клас и смених училището - гимназия в София. Не съм от върлите столичани,които твърдят,че София е над всичко, но наистина се усещаше някаква стабилна разлика с у-щето ми в Кюстендил.
Още от първия ден си харесах едно момче, което беше изключително спокойно, скромно и интелигентно, изкарваше добри оценки, но не беше и пълен зубър. Харесваше ми всичко - от гласа му през жестовете му до движенията му . Никога не съм харесвала някого така. Момчето беше метъл. (На много от вас може да ви е познато - преди време не само много обичахме да се определяме само според музиката,която слушаме,но и да се вкарваме в страшни филми от това) Та беше много висок, напълно посредствено обличащ се, къса коса, т.е от първия ден не бих познала,че е метъл,но имаше дни, в които идваше с блузи на Metallica и Iron Maiden и т.н. Та казвам го всичко това,защото нямаше начин той да хареса някаква си там новодошла кифла,която не слуша неговата музика. Бутах се нон-стоп да си говорим, но нямаше адекватна реакция от негова страна, отбягваше ме, отговаряше ми кратко. Дори не искаше да ми приеме поканата във фейсбук, докато буквално насила не го накарах да го направи . Унижавах се зверски, а той очевидно не си падаше по мен грам и не ме забелязваше. За това реших да направя най-тъпото нещо: да се правя на нещо, което не съм или по-скоро да се превърна в това нещо.


Прекарах цял ден в това да му столкя профилите в социалните мрежи и да си записвам каква музика обича да слуша,какви филми гледа,сериали, книги и видео игри. И съответно след това започнах да преслушвам всичко, започнах да гледам Prison Break, Game of Thrones и Shameless (защото видях,че той е фен от фейсбук). Почнах да слушам разни групи,които той е лайкнал и имаше някои неща,които наистина ми харесваха, макар и да ми беше трудна толкова драстична смяна на стила. Харесах баладите на Metallica , 2-3 песни на System of a Down, Rammstein и Slipknot. След което осъзнах,че метъла е като наркотиците - от лекото към тежкото. Само че при мен доста насила стана тази градация,защото буквално насила се карах да харесвам някои групи. Седмица след този експеримент, аз си счупих касичката със спестяванията и отидох до "На Тъмно"- това е магазин за алтърнатив субкултури,ако някой не е запознат. Купих си 2 тениски на групи,които вече знаех (Slipknot и Metallica),една карирана пола (тип готик) и някви значки пак на групи. Тъй като нямах финансовата възможност да си променя целия гардероб, просто извадих абсолютно всичко черно,което можех от него - изчистени черни тениски,суичъри,клинове, даже спортни с логота на Найк и т.н,важното е да е черно и да си отива с новите неща. Носих само кецове. Раницата ми за училище беше сива и я окичих със значките, които си бях купила. И така придобих някакъв приемлив вид на метълка. Хората в класа не ме познаваха още чак толкова добре,но пак бяха изключително изненадани от тази промяна,явно беше прекалено рязка. Само въпросното момче и неговия най-добър приятел от класа слушаха и се обличаха така, иначе в класа имаше смесица от всякакви индивиди - От чалгари през хипхопаджии до басъри / рейвъри и тямподобни ,но всички учудващо се разбирахме,макар и вечната мания да се причисляваш към някаква група.
Та той си движеше с цялата групичка на момчетата от класа,сред които само те двамата бяха метъли. Другото момче беше с дълга коса, средно висок и изглеждаше готин,но не ми харесваше като характер,беше много самовлюбен, също така нон стоп пушеше трева, те бяха пълни противоположности, макар и еднаквите интереси. Но познайте какво стана . Привкялох вниманието на грешния. Приятеля му (Б.), явно удивен от промяната ми, се въртеше постоянно около мен, докато момчето,което аз харесвах (A.) все така си беше равнодушен,освен че май започна да надъхва Б. да ме сваля,което ме дразнеше.


Това продължи и в 9 клас: Единственият ми шанс да осъществя какъвто и да е било контакт с А. беше да се сближа с Б., за това се заех и с това. Писах си с Б. и той ме покани да изляза с компанията му (в която предположих,че ще е и А.) Отидох,но А. го нямаше. Приятелите на Б. бяха пълни пияници. С течение на обстоятелствата постоянно излизах с тях след училище,пуших трева и пих водка по пейките в Борисовата. (Да ви кажа, пак по-добре от гнусните и пошли чалготеки!!!) А. също идваше с нас понякога,но беше доста по-рядко. Той не пушеше, пиеше само бири с нас и даже изглеждаше леко разочарован от повечето хора в компанията. Аз обаче бях на седмото небе - имах приятели,бе! Имах си моя собствена компания,които даже ме признаваха и бяха супер сплотени, не си говориха един на друг зад гърбовете. Не им пукаше за нищо,защото бяха аутсайдърите на обществото. Така им харесваше да си мислят.
Та успявайки да се впиша в неговия стил, имах малко по-близък контакт с него, вече си писахме от време на време - аз му писах да го питам дали ще излиза,де. Но интерес от негова страна продължаваше да няма. Аз обаче бях обсебена от него вече и нямаше връщане назад .


Един ден бяхме навън с въпросната компания и вече бяхме стабилно пияни,когато Б. ме целуна. Минути по-късно осъзнах,че е станала страшна грешка и му казах, че всъщност си падам по А.,което му разби представите за всичко . Той не го прие добре и се дистанцира от мен, което ми прекъсна връзките и с хората от компанията,както и с А. Той явно беше казал на А., че си падам по него, което още повече го отблъсна от мен (не вярвах, че има накъде повече - но ето, че имаше) Ходих на даскало, виждах ги всеки ден, но дори не ми казваха здрасти. Но аз все още не се бях отказала. Свързах се с едно от момичетата от метълската групичка на Б. и й разказах цялата ситуация. Оказа се, че тя всъщност винаги си е падала по Б. и не ме е харесвала, когато е разбрала, че той си пада по мен, но след като й разказах цялата история тя прояви разбиране и започнахме всеки ден да излизаме. Тя беше от горния клас в нашето училище. Споделяхме си драмите за А. и Б. и си обещахме да си помогнем една на друга с тях. Месеци наред с момичето излизахме и станахме най-добри приятелки, спахме една в друга, споделяхме си всичко, ходихме навсякъде заедно - излизахме, концерти, ходихме и на море заедно същото лято. С течение на обстоятелствата развих симпатии към нея, повече от приятелски (което беше странно за мен, защото до тогава абсолютно никога не съм изпитвала никакви симпатии към момиче, дори не се бях и замисляла за това) Мислех си за нея и постоянно, колко е красива, колко е висока, колко дълга и хубава коса има и се чудих какво би било, ако я целуна... Като все още не се отказвах от идеята да съм с А. Паралелно ги усещах тези неща, но не смеех да й споделя за тези мои мисли.


10 клас. Един от пътите след училище, втора смяна, с нея останахме и пихме бири в едно заведение. Часове наред си споделяхме тийнейджърските драми и обърнахме стабилно количество алкохол. Тръгнахме си ръка за ръка, заваля ни и се смяхме и тичахме под дъжда пияни. Скрихме се под един навес и се сгушихме, докато превали, защото беше доста студено. В този момент аз не издържах и я целунах, при което тя ми отвърна. Чувството беше много странно, но не съжалявах, че го направих. Тогава осъзнах, че съм бисексуална. Оказа се, че и тя е усещала, че има някаква химия между нас, но никога не се е замисляла за сексуалната си ориентация. Малки сме и може хормоните ни все още да бушуват, но няма лошо да опитаме нещо, което явно е взаимно. Та така се случи, че тръгнахме.


Продължение долу, в 2 коментар.