Упътване към ИЗХОДА

[hecu2]

Hecu2, Фъзито може да реагира доста емоционално и това непременно личи в постовете и, но правилно те изобличи като attention whore. Ако просто искаш да си дадеш 2те стинки по даден въпрос, добре, но ти освен това се считаш за някакъв форумен авторитет и очакваш да те приемат като такъв, тоест изживяваш се като незначителен и търсиш значимост. За всеки които сериозно се занимава с въпросите на "духовното", веднага си проличава колко пошли и "детски" са мотивите ти за писане в тоя форум. Естествено лесно е човек да дегизира всичко това като " Аз просто искам да помагам и да провокирам хората да четат", дори и за пред самия себе си. Пак казвам, адмирации за информацията, която сподели тук, но изживяването като месия и просветител е само един от първоначалните етапи на всеки, които се занимава с изследването на скритото и езотеричното, в себе си и в света, и това е всичко което е - просто един етап, които трябва да се израсте. А това винаги става само вътре в теб, не с четене за Дао, Тао и Мао. Но ти още не си готов за това, понеже сам още не съзнаваш истината за себе си и с това все още си подвластен на тълпата и неиния манталитет, в опитите да се издигнеш над (пред) нея с разни подиумчета и политически призиви и каузи. Когато, и ако, израстеш този етап ще ти стане ясен смисъла на фразата "Мълчанието е злато", или както Витгенщаин го е казал " Whereof one cannot speak, thereof one must be silent"

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Увод

След идването ми тук като нов форумен участник образът ми съвсем очаквано повдигна няколко въпроса. Съвсем очаквано и закономерно тези няколко въпроса прерастнаха в няколко обвинения. Инерцията на този процес започна доста бързо, още преди да бях написал настоящата тема докрай, последващото ми участие вече запази очаквания темп на инерцията на обвиненията.
Защо се обяснявам сега? Защото сега моментът е чудесен. За всичко си има правилен момент, както ще разберете по-долу. Настоящият момент е чудесен поради три причини:

- аудиторията недвусмислено започна да оценява факта, че винаги получава интересна и вярна информация, която успешно подлежи на проверка;

- основните критици очевидно загубиха първоначалната инерция на първосигналните си включвания;

- на фона на всеобщата скука, моите скучни публикации са за предпочитане.

До сега тези три условия не си съвпадаха по време. Сега си съвпадат. Затова моментът да обясня някои от мистериите (за които съм напълно наясно през цялото време) е точно сега, въпреки че през цялото време до сега съм бил провокиран да го направя.
Защо тук? Защо не просто някъде, като останалите спам-включвания? Защото мястото на всички обяснителни бележки е накрая на представителното съдържание (в случая тази тема), планирано в самото начало.




Теза

Какви са обвиненията:

- че си прося внимание и че си прося уважение

- че нямам място във форума, но ми се иска да се намърдам

Те са, разбира се, стандартни обвинения и напълно очаквани. Причината за тях е, че активните форумни участници вече не желаят вниманието им да бъде привличано към определени неща. Причините за това нежелания са индивидуални и като цяло също спадат в няколко категории. Обвиненията са и добър признак, защото говорят за един вътрешен протест. Първоначално протестирането е насочено към външния дразнител - моят форумен образ - но след време протестирането ще претърпи поредица метаморфози, преди да попадне в истинската си цел, след който момент следва ново ниво на себеосъзнаване.



Изложение

Липсата на интернет-комуникационен опит е най-честата причина за възникването на противоречивата ситуация в стандартните форумни платформи.
Почти всички форуми споделят една и съща платформа. Не само, че са идентични по външна конструкция (раздели, теми, постове, потребители и модератори и тн.), но повечето са идентични и във вътрешната си конструкция (сорса) - един и същи е протоколът на форматиращите скоби. Напълно логично е идентичната конструкция да е смислово свързана с идентичната социална ситуация в платформите.
Социалното противоречие е, че групата на форумните потребители с времето развива своя култура (суб-форумна), с което групата се консолидира във форумна общност. Всяка форумна общност с времето възприема свои културни граници и правила. Само че тези културни граници и правила са напълно въображаеми и не съвпадат с онези правила и ограничения, които реално съществуват заради техническите характеристики на интернет-платформата.
Най-честите суеверия са: "Моята/твоята тема", чисто културното схващане, че някой с обикновен ранг на потребител може да има повече права от друг потребител в дадена тема, ако той е нейн автор, въпреки че само в изключителни форумни платформи съществуват реални технически предпоставки за това; "Изгонване/поканване за участие", чисто културното схващане, че участието на даден потребител може по някакъв начин да бъде положително или негативно повлиявано от други потребители със същото равнище на правата, въпреки че в технически план в масовите форуми не съществува хоризонтална разслоеност на правата и свободите за участие.

Обикновените ползватели на интернет са много далече от прозренията в тези области и масовият интернет-ползвател не си задава въпроси защо това е устойчиво проявяваща се норма и защо нещата са такива, каквито са.
"По-дълбоко от Искъро нема". Софийските шопи са облекли в народна поговорка склонността на обикновените хора, бихме ги нарекли "масовите ползватели на живота", всеки път да преоткриват една и съща ситуация със същото учудване като от първа среща. Всеки път, когато нещо наруши културния модел на даден суб-етнос или суб-общност, масовият ползвател на общността е склонен да омаловажава събитието. За целта се ползват две най-удобни рационализации - че нарушаващият културните порядки елемент е същият по характер като обикновените ползватели на културния балон, въпреки че е непознат и идва отвън; и че установеният местен културен балон е вечен - непоклатим, неостаряващ и непреходен - защото се смята, че се е доказал като най-успешен модел и следователно се смята за истинен.
Така в интернет-комуникирането (и комуникирането въобще) съществуват два пласта на действителността, две сцени, на които събитията се разиграват успоредно и едновременно - действителното поле на техническите спецификации на съответната платформа; и имагинерната (въображаемата) арена на установената културна норма, която съществува само в представите на участниците.
Който разбира динамиката на тези две сцени, може да диктува сценария. Техническата действителност трябва да се ползва срещу установените културни (и следователно фалшиви) ограничения. Но за да не се сее безпорядък, съборените културни ограничения трябва да се заменят от новосъздадени културни "напътствия", които да насърчават определени посоки, а не да ограничават други. Става дума, чисто и просто, за разобличаването на една робска културна среда, използвана единствено за манипулиране и пропаганда, и създаването на една нова среда, културно необременена и насърчаваща развивавето на нови интереси.
Следователно е напълно нормално да са наличе всички признаци и обичайни реакции на индивидуалното его към един процес, който може да се опише като "загуба на невежеството". Загубата на невежеството и загубата на девствеността много си приличат, защото и двете представляват въздържателство, и се губят само веднъж, след което човек никога не може да се върне назад.
Неукост се нарича онази ситуация, в която човек няма достъп до информация и поради това не знае. Той може и да я търси, може и да не се свени от знанието, но информацията просто отсъства или не са налични средствата за добиването й, така че човекът е технически ограничен в това да знае.
Невежа е онзи човек, който има всички нужни средства, за да се сдобие с информация и който има лесно достъпна информация навсякъде около себе си, но той прави съзнателният и преднамерен избор да не знае, да не допуска информацията до себе си, да я избягва и да се изолира от досега с нея. Той е културно ограничен.
Тъй като неукостта е неволева проява, тя се влияе от външни фактори. Тъй като невежеството е проява на свободната воля и избор, то не се влияе от външни фактори, тъй като свободната воля е неприкосновена.