Немога да разбера 1 нещо (за момичета)

[Chacho]

Мда. Интересното е, че продължителен поглед между мъжете води до бой Наистина си е борба за доминиране.

Жена с интерес пък свежда поглед и отново връща на очите. Е, някои дори се улисват и не отместват, но в повечето случаи важи правилото.

[anonymous708973]

Жена с интерес пък свежда поглед и отново връща на очите.

Имало е смисъл да ги четеш всичките тия книги. Интересно ми е нещо - когато общуваш с момиче, следиш ли съзнателно (или несъзнателно) за тия сигнали, които си прочел?
Определено е така. Приятелят ми е доминиращ тип и от самото начало изпитвам големи затруднения да го гледам в очите дълго време, ако решим да си играем на надмощие. (ако се гледаме миличко, няма проблем). Иначе с разни пишлемета... лесно е, направо като с момиче :д

[Chacho]

Имало е смисъл да ги четеш всичките тия книги. Интересно ми е нещо - когато общуваш с момиче, следиш ли съзнателно (или несъзнателно) за тия сигнали, които си прочел?
Определено е така. Приятелят ми е доминиращ тип и от самото начало изпитвам големи затруднения да го гледам в очите дълго време, ако решим да си играем на надмощие. (ако се гледаме миличко, няма проблем). Иначе с разни пишлемета... лесно е, направо като с момиче :д

Ами обикновено не. Преди време много ме вълнуваше и първоначално ми пречеше да водя нормален разговор. Говорех празни приказки, защото умът ми беше съсредоточен върху жестовете. Забелязвам това-онова, но с времето става навик. Не че хващам всичко. А и предимно го прилагам върху себе си, може да се каже, че съм се поочистил от порочни движения. Хубавото е, че те взимат по-насериозно, ако притежаваш подходящ сноп от жестове, като сред най-ефикасните си е този на доминиране. Просто предразполага към по приятни разговори и спокойни разговори, ако не правиш бариери, ако огледалчничиш на човека срещу теб или му даваш знакове на интерес, когато ги заслужава. Знам ли, сложно е, вече наистина не се замислям почти за повечето неща, само когато се изнерви обстановката.

[Chacho]

Като се замисля, скучни са ми празните приказки в началото на едно запознанство и гледам да създам удобство тогава, пък после го отдавам на естественото. Последно време съм обсебен от идеята да изместя впечатленията със смислено приказване и да разчупя стандартите. Много е интересно и с думите колко може да се играе чисто психологически. Ако ви е интересно, може да погледнете принципа на дистанцията като понятие от лингвистиката/езикознанието.

[umri]

Като се замисля, скучни са ми празните приказки в началото на едно запознанство и гледам да създам удобство тогава, пък после го отдавам на естественото. Последно време съм обсебен от идеята да изместя впечатленията със смислено приказване и да разчупя стандартите. Много е интересно и с думите колко може да се играе чисто психологически. Ако ви е интересно, може да погледнете принципа на дистанцията като понятие от лингвистиката/езикознанието.

Бе и аз съм така с празните приказки.. Скучни са ми, но като почна да говора за нещо, което ми е интересно и забавно и да се базикам разбират грешната идея. Особено има някои, които едва ли не си мислят, че се правиш умишлено на интересен, за да ги впечатлиш може би, и започват да ти връщат. Като усетят, че не им се получава и не се засягаш и по съзнателен или несъзнателен начин им го върна обратно, тогава вече, едва ли не се получава някакъв неизбежен флирт, при положение, че не искам нищо. И тогава в моята мисловна реалност се стига до моментът, в който се предполага, че трябва да направиш някакъв знак с тип поддържане това, което си предал като телеграфиране, както му викаш. И като не им искам номера или не ги покана да излезем другият път като се видим или са се отказали или леко злобеят, или се опитват да ти омагьосат тиквата, за да те подтикнат да го направиш. Доста често ги вкарвам в някаква рамка на привличване без да са ми такива намеренията.
Интересно ми е като се получи такава незавършена ситуация какво си мислят..

[NambyPamby]

Продължете, де, интересно ми стана.
Инак, и аз не ги долюбвам първите моменти от запознанството с някого. Напушва ме смях, 'щото всичко е толкова премерено, че няма накъде повече. Като по някакъв сценарий се прескача от клише на клише, докато се установи някакъв контакт, пък това с разчупването от самото начало... Зависи. Да се предразположиш, колко да се предразположиш? Колкото и свободно да тече разговорът, винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, 'щото се приема като грубо вмешателство в личния живот или чисто лепване. И понеже umri питаше какво си мислят момичетата, когато след уж добро развитие на нещата, накрая не ти взимат телефона, сиреч, цялата работа стига до кривата круша - безкрайно тъпо ми е на мен в такива случаи, но проявявам разбиране, 'щото... се случва. Някой път въобще не съм в кондиция и не успявам да се пренастроя о време и единствените сигнали, които излъчвам, са как бленувам за душ и възглавница, та осъзнавам, че ако бях мъж и някоя така открито ми пренебрегваше опитите за комуникация, също не бих й взела телефона.