Като се замисля, скучни са ми празните приказки в началото на едно запознанство и гледам да създам удобство тогава, пък после го отдавам на естественото. Последно време съм обсебен от идеята да изместя впечатленията със смислено приказване и да разчупя стандартите. Много е интересно и с думите колко може да се играе чисто психологически. Ако ви е интересно, може да погледнете принципа на дистанцията като понятие от лингвистиката/езикознанието.