Немога да разбера 1 нещо (за момичета)

[Chacho2]

Ми не ти дава да влезеш във форума Преди пишеше, че си баннат, сега те препраща към портала. Не знам де, тоя е по-лекичък и си влизам с друг ник, миналия път трябваше през прокси.

PS: Ахахахахах, valdes и glamour май също са си изпатили, хахахаха. Явно е за спамец

[Equilibrium1992]

същото...
хохо,тогава и Glamour92 е добре дошла в клуба на бананоядите ^____^
btw,съобщение къде си сгафил не ти ли пращат-нещо като конско + обещание повече да не правиш тъй или..?

[Chacho2]

Ми не, сега питах. Има една бан тема, в която обикновено се пише, но миналия път пак се наложи да питам. Аре спирам да пиша, че току-виж пак излезе, че съм им спамил важните неизчерпани теми.

[NambyPamby]

Продължете, де, интересно ми стана.
Инак, и аз не ги долюбвам първите моменти от запознанството с някого. Напушва ме смях, 'щото всичко е толкова премерено, че няма накъде повече. Като по някакъв сценарий се прескача от клише на клише, докато се установи някакъв контакт, пък това с разчупването от самото начало... Зависи. Да се предразположиш, колко да се предразположиш? Колкото и свободно да тече разговорът, винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, 'щото се приема като грубо вмешателство в личния живот или чисто лепване. И понеже umri питаше какво си мислят момичетата, когато след уж добро развитие на нещата, накрая не ти взимат телефона, сиреч, цялата работа стига до кривата круша - безкрайно тъпо ми е на мен в такива случаи, но проявявам разбиране, 'щото... се случва. Някой път въобще не съм в кондиция и не успявам да се пренастроя о време и единствените сигнали, които излъчвам, са как бленувам за душ и възглавница, та осъзнавам, че ако бях мъж и някоя така открито ми пренебрегваше опитите за комуникация, също не бих й взела телефона.

[Chacho2]

Има граници разбира се, но ти давам пример за това, което говорех. Запознавам се с някакво момиче в един рок клуб. Бяхме с общи приятели, тя седеше до мен и ме пита как се казвам, казахме си имената, но слушах друг човек същевременно. Пуснаха някаква шега и й заговорих за това, как шегите попадат в 4 категории и какви други разбирания са имали хората за хумора. Говорих й известно време, очевидно й беше непонятно защо бъбря за това, но изглеждах така, сякаш това за мен беше най-важната тема на света. Първоначално кимаше, "да", "да", но просто това ме вълнува в момента и не спрях, а тя се примири, че това ще е темата, пък и й стана интересно, искаше да ме провокира на места. На моменти млъквах, опитваше се да смени темата на общи приказки и й показвах, че ми е безинтересно, пък беше захапала куката и търсеше разговор. От хумора като цяло минах на това, как ти определя характера, провокирах я на няколко пъти за собствения й, тя ми противоречеше разбира се, но й беше малко странно, защо вече се мъчим да си говорим, сякаш се познаваме какви сме, едва преди 10 минути сме се запознали и защо всичко толкова сериозно. Върнахме се на общите приказки за музиката и някви такива, но вече не бяха толкова обезсмислени, наистина ни интересуваше и не се притесняваше да говори и да пита. Изиграхме 1-2 игри, които на място измислих, за да ни е забавно. Но имаше някаква химия в цялата работа, не беше ежедневния разговор, беше нещо различно, бяхме си интересни. Потанцувахме, после се засякохме отвън пред входа, понатиснахме се, взех й номера и после го загубих. Посъсипа се работата, но пък и без това щеше да е от разстояние, та така. Да не отивам в приказки извън темата.

Та защо ти разказвам тази история? Не всичко трябва да следва определен модел, не е нужно да чакаш да се опознавате, живота е и за да си правиш кефа. Нямах намерението да си губя времето с празни приказки, предложих й нещо по-различно и според наблюденията ми, много хора се радват на това. Колкото до това, как да се получи и да не изглежда тъпо. Ако се опитам да анализирам ситуацията, може и да се раздроби на рамки, жестове, закотвяния, императивно говорене, игра на котка и мишка, и пр. Когато изпускаш контрола, може съзнателно да се опреш на тези неща, за да върнеш ситуацията там, където я искаш (не че винаги става, на мен не ми се получава толкова често).

Колкото до телефона - зависи от интереса й. Ако има привличане, ще й се провалят очакванията и ще са налице всички последици от това, както при всяка друга ситуация. Ако няма интерес, ще предпочете да момчето да не прави крачка. Всичко си зависи от ситуацията, но ако едно нещо е сигурно за ранните запознанства, то е, че не сте си длъжни. Всеки е сам за себе си и по-добре да си критичен отначало, отколкото после да си патиш от компромисите.

[djipsito]

Аз някой път имам един такъв навик да говоря на хората, все едно съм излязла с тях и ги познавам от години. Така де, не е обичайното кво харесваш, кво не харесваш.. Даже името не питам първо, а почвам да бърборя и по някое време казвам: Аз съм еди-коя-си. Повечето пъти лафа ми се получава, бъзици, трето-пето, ама има случаи когато си мисля, че ме имат за няква луда и почвам да се спичам и не се занимавам. Така веднъж една лезбийка почна да ме сваля, ама й играх по свирката, даже си разменихме фейсбук, ама не сме си говорили повече Света е малък, оказа се, че имаме общи познати и даже е учила в мойто даскало..

Номера досега съм искала само на бившия като се запознахме. Той каза, че няма, викам скайп? Фейсбук ? Нямал компютър.. ;д

Мисля си, че плаша хората с мойта... "настъпателност" силно казано. А много често нямам никви задни мисли, просто ми се бъбри и съм в настроение и гледам да става шоуто.. ама не ми е приятно да попадам на темерути.
Колкото до тва как ще се почувствам ако съм очаквала да ми искат номера, а не са ми го искали.. мии аз ще го искам. И ако има нещо да се казва на момента и директно - Имам приятелка (примерно). Добре, няма проблем, беше ми приятно, че полафихме, всичко хубаво, чао ;д Като голям пич ще ми се издигне в очите.

[bloodyF]

Погледът има значение, не очите. Едва ли някое момиче стои и гледа клепача и си казва "яяя, какъв хубав клепач!".

И ако не разбираш само едно нещо, можеш да се считаш за късметлия.

именно
а и дали са ти кафяви, зелени или розови няма значение, не обръщаме толкова внимание на това

[slimbo]

амм когато едно момиче те погледне в очите тя вижда неща които ти не виждаш в нейните и ако се загледа то е защото очите говорят много а повечето момичета умеят да разбират " написаното "

[anonymous708973]

но изглеждах така, сякаш това за мен беше най-важната тема на света. Първоначално кимаше, "да", "да", но просто това ме вълнува в момента и не спрях, а тя се примири, че това ще е темата, пък и й стана интересно, искаше да ме провокира на места. На моменти млъквах, опитваше се да смени темата на общи приказки и й показвах, че ми е безинтересно, пък беше захапала куката и търсеше разговор.

Никак не ми се вижда добра идея. Лично аз бих загубила интерес.

[Chacho2]

Идеята е малко по-дълбока. Давам пример за това, защото темата би била скучна на много хора. Мога да разказвам истории прилично добре, но и това не е. Въпросът е, че хората се съобразяват с това, което му се слуша на другия. Съобразяват се с начина на говорене, който другия очаква. Съобразяват се с впечатлението, което оставяш у другия. Да не се съобразяваш с това е странно. Нея не я интересуваше толкова, какво имам да й говоря, сигурно не ме е слушала през половината време. Просто се питаш, защо човекът срещу теб не е като останалите, какво го прави странен. Нещо повече, когато продължаваш да си различен, въпреки натиска на обществените норми, демонстрираш силно изразена индивидуалност. Когато не се правиш изкуствено на такъв, не търсиш показност, хората им е интересно да проверят подбудите. Момичето цял живот е слагано в рамката на неписаните социални правила и са й пречупвали личните представи. Когато някой срещу нея не се пречупва по същия начин, тя постоянно опитва отново и отново, за да види докъде ще издържи и да разбере как по дяволите издържа. Накрая едно "как си иначе" след всичките странни разговори отваря вратичката към света на тоя странен човек и интереса те дърпа вътре.

Разбира се, за да се получат нещата, трябва да има един коктейл от онези работи, за които си говорехме - самоувереност, интелигентност, разбиране, т.н.

Съквартиранта онзи ден ми пусна едни забавни клипчета, как някви пичове свалят произволни мадами, като в един епизод им говорят за Star Craft, в друг за секс играчки, в трети се правят на рапъри. В едно запознанство това какво ще говориш е от най-малко значение, стига наистина да не прекалиш в някои посоки, които няма да се занимавам да изреждам. (защото не знам дали ще мога :})

[treisi90]

Да, в повечето случаи има по- голямо значение самото излъчване, погледът и т.н., но и цвета си е влияещ, колкото и да се правите. Аз лично нямам претенции що се отнася до очите, но до сега съм била все със синеоки момчета.. темата е доста оспорвана.

[Chacho2]

Да, а мъжете харесват блондинки.

[anonymous708973]

Да, в повечето случаи има по- голямо значение самото излъчване, погледът и т.н., но и цвета си е влияещ, колкото и да се правите. Аз лично нямам претенции що се отнася до очите, но до сега съм била все със синеоки момчета.. темата е доста оспорвана.

Правиш се ти. Виждала съм прекрасни сини очи, виждала съм и напълно обикновени. Виждала съм готини кафеви очички, виждала съм и обикновени. Моите са черни. Приятелят ми е зеленоок (колкото и да твърди, че имало нещо синьо, което само той и далтонистите го виждат :Д) и не мога да си представя да има друг такъв поглед, но впечатлението ми не се дължи на цвета.

Чачо... а защо мадамата е трябвало да се съобрази с теб, а не ти с нея, след като е изслушала цялата тирада

[Chacho]

Защото това й предлагам. Не я задължавам да слуша, не я задължавам да контактува с мен и ни най-малко не я задължавам да играе по моите правила. За това ми се е говорело в момента, така съм искал да се държа, търсех си подходящ събеседник. Тя пък искаше да влезе в ролята на такъв, не заради разговора, а заради онова, което изписах по-горе за интереса към уж различното поведение.

[umri]

Приятелят ми е зеленоок (колкото и да твърди, че имало нещо синьо, което само той и далтонистите го виждат :Д) и не мога да си представя да има друг такъв поглед, но впечатлението ми не се дължи на цвета.

Че има зелено - има. Безспорен факт. Но има нюанси на синьо, но не баналното силно светлосиньо, има и жълто, някои казват и сиво. Различните хора казват различно. Понякога зависи от светлината, заобикалящата среда и цветовете..
Познати имам със зелени очи, роднина също. Не са същите. Ако поне 50% от хората ми казваха, че очите ми са зелени, щях да се примиря, но ти си една от по-скоро малкото. Все тая. Щом виждаш зеленото в тях, не се обиждам. Всеобщото мнение, обаче, не се припокрива с твоето.

Защото това й предлагам. Не я задължавам да слуша, не я задължавам да контактува с мен и ни най-малко не я задължавам да играе по моите правила. За това ми се е говорело в момента, така съм искал да се държа, търсех си подходящ събеседник. Тя пък искаше да влезе в ролята на такъв, не заради разговора, а заради онова, което изписах по-горе за интереса към уж различното поведение.

Абе, има логика, ама точно ще се запозная с няква и ще почна да й дрънкам обширно на теми, по които най-вероятно нищо не знае. Пък и няма да ми е интересно най-вероятно да й говоря точно на нея това. По-скоро най-често съм в настроение да говоря алегорично за неща, но да насаждам сексуален контекст, за каквото и да е. Точно на границата и леко отвъд нея и от време на време да започвам сериозно. Доста да си мисли, че я свалям, в същото време да не е абсолютно сигурна и отделно да загрее, че това го правя често и тя не е изключение. В другия момент да се почне сериозна екзистенциална тема, в чиято кулминация да се изцепи нещо с оксиморонен за темата характер и установения временен pattern. В превод.. някоя простотия. Може и отвратителна. Боли ме. Ако ще. Така си говоря.

Като цяло си прав. Не трябва да се правиш на такъв какъвто не си и да се опитваш да се харесаш правейки се на остроумен, пораснал или интелигентен. Като един пич във влака, дето скоро мернах... облякал се като Джъстин Бийбър, същата прическа имаше даже, рапърска шапка и всичко от репертоара и си говори с няква мацка няколко години по-голяма от него. Супер фалшиво, не разбива патерна, държи се на дистанция, опитва се да говори с маниера и думите на 30-40 годишен морално извисен интелектуалец. А това, което аз виждах беше, че нон-стоп се съгласяваше, не внасяше интерес, не беше себе си, вървеше й по словестната гайда, но отвътре хормонченцата му напираха и говореха, че иска да я чука. Всичко си залагам, че ако му беше казала на ухо да дойде у тях да му търка чурляка, щеше преди да си е завършила изречението да скочи. За това си безспорно прав - като всячески се опитваш да се харесаш, не става, другия да не си помисли нещо... Никой обаче не осъзнава, че чарът в цялата работа е да си цепиш всичко точно така както ти идва отвътре без да се притесняваш за мнението на отсрещния. Това е несъзнателна демонстрация на сила, самочувствие и доминация. Има случаи и случаи, но най-общо казано е така.

[anonymous708973]

[малки буквички]Хубаво, мир и любов да има...[/малки буквички]

Хубави неща изписахте, но се отнасят изцяло и единствено за мъжки пол.

[Chacho]

[малки буквички]Хубаво, мир и любов да има...[/малки буквички]

Хубави неща изписахте, но се отнасят изцяло и единствено за мъжки пол.

Не, глупости, мненията са насочени към лесбийската аудитория.
При мъжете е въпрос на това, да запазиш лидерството; при жените пък опира до това, да оцелиш кога да вземеш топката и кога да я прехвърлиш.

[БожиятАгнец]

Четох една тема , където момичетата казват че едно от първите неща ,които им прави впечетление в 1 момче са очите . И немога да разбера ЗАЩО ПОДЯВОЛИТЕ ? Искате да са в някакъв по специален цвят като синио, зелено или нещо от този род или какво тфа са очи като очи. Поне аз така го разбирам като са кафяви не струват а като са зелени или сини ее суперр ! Незнам немога да ви разбера вас момичетата ЗАЩО точно ОЧИТЕ .. Или въпросът ми би трябвало да бъде защо точно сините или зелени очи ?

Спри да четеш малоумните постове на 13 годишни ретарди.

[minimal_for_animal]

Не знам дали има значение очите , но много ме кефят черно или кафяви очи

[anonymous708973]

Не, глупости, мненията са насочени към лесбийската аудитория.
При мъжете е въпрос на това, да запазиш лидерството; при жените пък опира до това, да оцелиш кога да вземеш топката и кога да я прехвърлиш.

Много мога да изпиша за това, да. Мъжката роля несъмнено е трудна (цялата история с доминацията *инлов*, настъпването, воденето на разговор и т.н.), но и в женската част има някои хитринки.

[Chacho]

Танго, а?

А жените правите някакви магии, които са ми непонятни, но за добро или лошо, пък са доста приятни. Чар да има. Знай си играта, но се наслаждавай и на чуждата.

[Chacho]

Така и така сме подхванали странични теми. Върти ми се една мисъл в главата и ще я сервирам в съвсем недовършен вид. Струва ли ви се, че имаме желанието да се доказваме, че сме по-големи мъже (жени) пред жените (мъжете) и се сравняваме не само с хората от нашия пол, но и с тези от противоположния?

[TheBanzai369]

НЕ съм чел другите мнения, само ще вметна, че не само цвета има значение . Ако човекът е интелигентен погледът е някак си по мислещ и задълбочен.

[NambyPamby]

Струва ли ви се, че имаме желанието да се доказваме, че сме по-големи мъже (жени) пред жените (мъжете) и се сравняваме не само с хората от нашия пол, но и с тези от противоположния?

На мъжете им е заложено да бъдат силни, да се съревновават, да (се опитват да) доминират, та това себеизтъкване колко по- са от Пешо, Иван или друг субект го приемам като напълно нормално. Досега винаги още в самото начало, в процеса на опознаване разговорът се е извъртал към някаква посока, в който срещуположната страна е по-силен в еди-какво-си от еди-кого си. Усмихвам се и подминавам, сигурно 'щото се вмъква деликатно в разговора. Обратно, разни типове дето през 2 минути поставят акцента върху себе си и това колко са красиви, силни и умни, ме карат да изгрубявам и да изгубя, какъвто и интерес да съм имала в началото.

И докато смятам, че за мъжете е присъщо и напълно нормално от време на време да се самоизтъкват(естествено с някаква мяра), то при жените нещата са коренно различни. Жената трябва да е нежна, крехка, деликатна, привлекателна, зависима до някаква степен; определено трябва да поема контрол върху отношенията си с мъжете, да знае какво иска и как да го постигне, но да се прави на ударена и по-слаба от време на време, да става, каквото тя пожелае, но да създава илюзия у мъжа, че това е лично негово решение, а не долна манипулация от страна на жената. :д Всичко друго са някакви много изкривени разбирания. Примерно, никой не е казал, че единствената мисия на жената в живота е да бърка манджи пред печката и да спре да се развива, но това постоянно изразяване на наранена гордост в България ми идва множко. Жената може да е изключително добра както в професионален, така и в личен план, едното не бива да бъде за сметка на другото и това, че поддържаш баланса в различни сфери от живота си не трябва да бъде повод да си вирнеш носа и да гледаш с пренебрежение, мрънкайки колко некадърни били мъжете вече, само 'щото си се научила да си лепиш тапетите сама.

[anonymous708973]

но да се прави на ударена и по-слаба от време на време, да става, каквото тя пожелае, но да създава илюзия у мъжа, че това е лично негово решение, а не долна манипулация от страна на жената. :д

мрънкайки колко некадърни били мъжете вече, само 'щото си се научила да си лепиш тапетите сама.

Абсолютно!

Чачо, улавям се да го правя често и в един момент си казвам "Чакай малко, спри, това е мъжка черта... или пък не?" Несъзнателно подражавам на определени неща и се ядосвам, че не се получават толкова леко, колкото ми се иска. В такива моменти се чудя дали е правилно да го правя.