Отговор в тема
Споделете каква е вашата мотивация към училище/университет/работа?По какъв начин се нахъсвате в дните,когато имате най-малко желание за работа? Какво ви кара да действате с всичка сила към успеха ?
Когато видя, че часовникът ми показва 04.30, а работата ми трябва да се предаде след по-малко от два часа - това ме мотивира най-много лол.
You know what they say - "I don't always study, but when I do, I make sure it is the day before the exam"
оставям се да ми мине
надъхвам се само за писане на темите с говорене на себе си тип ''напиши една тема и ще си крачка по-близо към СУ/УНСС" и те така
ненормална работа
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
налиПървоначално написано от bloodyF
------
Две кафета и някой смешна история .
Мисълта да докажа на другите и най-вече на себе си че наистина мога
Целта е важна, гоня нея. Имам цел и тя трябва да е достатъчно голяма, за да ме мотивира.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
по никъв начин не се мотивирам, не чета, не уча не пиша домшни/те не че ни дават де/, просто слушам в час и запомням всичко без да си давам зор си изкарвам 5-ци и 6-ци заслужено, защото знам материала, не ми тряя да го прочета за да го науча-просто го запомням-домашни съм писал до 8-ми клас, от там нататък хич не си давам зор и знам всичко без да го прочитам по 100 път-няя смисъл от такива простотии-ся 12 клас пък единствено си уча за 2-рата матура и друго не ме интересува, щото ще имам 5 и 6 по всичко, защото знам и запомням бързо и го помня дълго и сега за маурата по физика ми е много лесно, щото 9 и 10 клас съм слушал и съм запомнил доста работи и сега само трябва да си преговора и малко задачи и съм готов-много по лесно е да слушаш в час как даскало ще ти го обясни просто и лесно, а не да четеш от неразбираемите учебници и нищо да не ти влезе в главата-вече като почна работа ще е друго и ще бъда по-отговорен-но ся съм още много малък, дори 19 няям тъй че няя да мисля за тия неща-още съм си ученик
колкото и странно да звучи, при мен винаги действа - неумишлено оставям всичката работа за последния момент, като пиша всичко панирана, но тогава се получава най-добре
Попринцип правя папки в гсм си и снимам всички уроци от учебника и съм готов за тест-а !GG well player !
Последно редактирано от fluffy_^ : 03-07-2012 на 17:38
Мотивацията ми за училището и университета е знанието. Просто обичам да научавам нови неща и да ги разбирам и винаги, като си го напомня, и се разведрявам. Що се отнася до работата - там в сила влиза "като ще правиш нещо, прави го като хората". Мотивацията ми е да изпипвам това, което правя и да го свърша докрай.
Все пак да не забравяме, че мотивацията далеч не е всичко. Има една поговорка - "Където свършва мотивацията, започва самодисциплината". Най-важното е да работим върху нея, защото мотивацията в едни моменти е силна, а в други слаба (непостоянна е) и ако дадена работа изисква да я вършим продължително, ще ни е нужна и голяма доза воля, за да я докараме докрай.
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Общо взето карам на този принцип
Случва се, обаче, да седна чинно, като добро дете, да си чета лекциите и да си спазвам графика от време на време. И то само защото уча много интересни за мен дисциплини и понякога интересът надвива мързела.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Как се мотивирате?
=> не са надъхвам за даскалото , последна година не ходя даже , надъхвам са като ходя на трен и на зала , махаааааа
Никак.
Гледаш да мине времето.
Много съм демотивирана. Искам нещо да уча, стремя се, но при най-малката пречка се отказвам. Много бързо си меня мнението спрямо това. Лош недостатък... Но иначе в училище в някой предмет, които ме влече или нещо, от което се интересувам и ми е интересно, бързо се мотивирам и го върша и се радвам на всеки малък успех.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Когато стане така, че се окажа "първенеца на класа" у мен се пробужда едно чувство, което гъделичка егото ми.
Това ми е достатъчна мотивация.
Respect my authoritah
като не ми върви в ученето - давам си малко почивка и после отново подхващам и ако и тогава не стане - зарязвам или моля за помощ
В даскалото беше лесно - уговаряхме се с учителите кога да ни изпитат, при по строгите преписвахме или чакахме да ни подскажат и така... Общо взето съм учила избирателно - имаше 2-3 предмета, които мразех... което ме демотивираше и да ги уча.
Иначе сега в унито е пълен шит и който е казал, че диплома се взима лесно, да ми каже къде е учил... Преди изпити направо изперквам, прочитам нещата по хиляда пъти, наливам се с кола и кафе... Гледам задължително на 4-5 часа по един филм, просто за да ми почине съзнанието, ям орехи през това време и после айде пак...
олеее, исках аз да я постна тая картинка! :ЬОбщо взето карам на този принцип
Случва се, обаче, да седна чинно, като добро дете, да си чета лекциите и да си спазвам графика от време на време. И то само защото уча много интересни за мен дисциплини и понякога интересът надвива мързела.
прочела си ми мислите.
мотивирам се като чета мотивиращи цитати, дърпам си мотивейшънъли (постъри) и подобни. донякъде успявам.
но така както last minute panic нищо не може да ме мотивира, лол
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Трудно. Почти не успявам да се мотивирам сама.
В училище има няколко госпожи, които са такива добри оратори, че след техните часове доброволно си сядам и уча.
Иначе ако имам някой дълъг урок за учене го разделям на много малки части. Дори когато науча един ред се чувствам по-добре, защото вече знам "първа част". Мисълта, че за отрицателно време съм научила нещо ме мотивира да науча още нещо. И още нещо. И още нещо.
И спря да се върти за миг земята..
Една от най-висшите цели за развитието ми като личност е развитието на общата ми култура. Но по-силна мотивация може би е отвращението ми от гражданското общество, от средностатистическия български студент ( и не само)...и това отвращение ме мотивира, да НЕ бъда като тези, които не понасям и да се опитам да променя нещата.
Никога не ми е пукало за самите оценки... Мога подробно да се аргументирам, но отговорих на въпроса.
Точно така е и при мен!
~ Daydream, I fell asleep amid the flowers, for a couple of hours, on a beautiful day.. ♥
Най-честата фраза, с която се мотивирам е "Правила съм го преди много по-трудно, ще го направя и сега".
За ученето ми е по-малък проблем, защото запомням много бързо, но да седна да напиша нещо е много по-трудно.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
и при мен е така..това да седна да чета урок за да го запомня не се случва от 6 клас...всичко си запомням, а когато не помня. просто не е било важно...;хх
Аз следобед например винаги планирам да си отдам пълна почивка. [така де, когато съм 1 смяна] Затова гледам след като се прибера да свърша 1-2 часа домашните си и после останалото време да ми е свободно. Така ми е най-нахъсано.
Аз преди в 5, 6 и 7 клас не съм учила... по-скоро съм зубрила (насила) и накрая нищо не съм запомняла. Това ми е проблема. Сега много ми се иска да върна времето назад и да уча география. XD Просто трябва да ти е интересно.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
