Значение на същестуването ни?

[ScarlettS]

^

Определено няма да съм удовлетворена с това, което съм постигнала досега. Точно заради това ми е проблема със смъртта, понеже искам да науча и да изживея толкова много неща. Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това. Заедно с това, което ти каза, че смъртта ни пришпорва да живеем пълноценно, добива някаква логика. Не знам какви точно бяха неговите доводи.

Знам какво точно сега осмисля съществуването ми, но понякога изисква толкова много, че искам да се откажа, но все пак знам, че нямам неограничено време и не трябва, и в крайна сметка пак се стига до същото със смъртта и липсата на време. Което значи, че безсмъртието действително омаловажава живота. Относно естеството на самия смисъл откакто пуснах темата постигнах някакво вътрешно съгласие, но относно смъртта - не знам. Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена дотолкова от постигнатото, че да съм готова да умра.

[libal44]

^

...Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това...
...Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена

Ето, сама си отговори относно безсмъртието.Човек е вечно недоволен от сегашното положение и постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".Дори и да приемеш сегашното състояние за максимум и да останеш доволен, идеята, че понякога да пътуваш е по-добре отколкото да пристигнеш, може да се прокрадне в главата ти, и тази липса на път и търсене на нещо да е плод на ново неудовлетворение.Човешкия� � разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не

[ScarlettS]

^
При мен е точно така. Действително мисля, че пътуването е по-добро от периода, когато вече си получил желаното, което ме докарва до някакви не особено приятни състояния, когато нямам път. Следователно поне при мен, фактът, че имам цел, е достатъчен да съм доволна от сегашното ми положение, макар да съм все още далече от постигането. Пък и вярвам, че ако си готов да приемеш настоящето, по-лесно ще постигнеш целта в бъдеще, просто ти носи някакво вътрешно спокойствие и така по-лесно се концентрираш върху желаното.

Всъщност разликата е там, че удовлетвореността при мен е плод на вярването, че имам възможност да постигна целта си в бъдеще, а удовлетвореността от живота, която ти описваш, е концентрирана върху успеха от вече изпълнените цели в миналото, което се връзва с изречението:

Човек постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".

Тоест животът най-често минава в надежди или спомени за краткотрайни моменти на щастие, което ми напомня на друга тема дали всъщност съществува щастието като нещо непреходно и постоянно в живота.

[libal44]

...т разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не