в настроение "love it all"
усещам как ставам досадна на приятелите си с позитивните лозунги, които им сипя, просто защото аз съм добре.

ейй, хич не се харесвам значи. като съм щастлива и наред, забравям черногледството, а сякаш и забравям как да съм съпричастна и да съчувствам качествено.
аз съм от ония хора, дето се усмихват на живота, когато и той им се е усмихнал. пък е малко тъпо. щото спре ли да ми върви, веднага пак ставам някакъв досаден песимист и най-добрия психолог.
как ли може да се избегне това? : ? *мисли*