В случая далеч не си заслужава дори едно извинение, защото въпросната очевидно е мръхла.

Точно в зрялата връзка на хората им пука за грешките обаче. Когато ти пука, спориш, караш се, убеждаваш, извиняваш се, плачеш. Не става въпрос само за цупене, после прегръдка и айде - всичко е цветя и рози отново. След като аз мога да плача, защо да не може той?
На мнение съм, че животът без човек от срещуположния пол не е пълноценен. Който каквото иска да казва. Нека чука наред, през ден да е пиян под масата или да се сбива по улицата и да се заблуждава. Ако няма пред кого да се открехнеш, на кого да се довериш и от кого да поискаш съвет, кел файда? Приятелите ти не могат да заместят момичето до теб. А ако за това момиче не си струва да плачеш, за кого?