Аз.Той.Ние.

[djipsito]

Аз бих. Всеки е изпадал в ситуации, в които си мисли, че никога няма да обича по-силно, че никога не го е боляло по-дълбоко, че никога няма да срещне отново подобен човек, че любовта си е отишла. В отчаянието и болката си, в даден момент рано или късно хората изпадат в подобни депресии. Всеки човек е бил нараняван. Имам бивш приятел за който съм мислела, че никога няма да мога да погледна в очите заради начина по който сме приключили, но ето, че и днес, ако се видим ще изпием по кафе. Но мина много време, години. И освен това сега аз имам човек, който обичам повече от колкото съм си мислела, че е възможно. Повече от всички взети заедно. И ти ще срещнеш такъв човек и тогава сама ще се убедиш.

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

[Chacho]

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

[Cold_Tearsss]

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

Хайде на бас? На три бири и шкембе чорба? Устройва ли те?

[djipsito]

След 5-6 години може би ще дадеш друг отговор.

"Може би" е ключа

[Glamour92]

Не става въпрос за това. Аз нито мисля, че няма да срещна повече човек, който да обичам, нито нищо такова. Нито пък сме се оставили вчера, че да съм в deep depresion. Излизала съм и с други момчета, минало е достатъчно време, просто този конкретния не мога да го гледам в очите, не защото го мразя, ненавиждам и т.н, а ми е болно и не мога да съм в една компания с него. Не съм такава мазохистка. Не мога да се правя, че няма нищо и да се държа приятелски, защото искам нещо повече, колкото и време да е минало и въпреки всичко. Тва дали си струва не мисля, че трябва да се коментира...

Иначе имам и бивши, с които не ми пречи да седна да пия бира и да си тарафелкаме.. не съм ги обичала.

Именно,именно...
Много ми е разбираема тая ситуация,прекалено разбираема,за добро или лошо.


Винаги съм намирала думата "никога" за фалшива и лишена от смисъл,човешкото "никога" се изчерпва със свършека на житейския път.Та,за подобни случаи,колкото и щекотливо да е това "никога",то може да се използва...

Може да минат месеци,години,може въпросният човек да не ти се мярка пред очите в продължение на една,две,десет петилетки,като през това време се е случило всичко,за което говорят останалите,дойде ли ти пред очите обаче,установяваш,че нито времето,нито събитията са променили нещо в усещането,което той е породил някога.

Та,това чувство може и никога да не доведе до някакво действие,сигурно и никой от околните няма да се досети за съществуването му,факта обаче остава-то линее,напълно е възможно и за момент да забравиш,че го има.
Но не умира.
Никога.


.............
Не знам що се отплеснах тъй...май ми е на сърце темата нещо. =))