Пренасищане?

[someonerandom]

Не съм го решил,страх ме е от това.С нея са най-щастливите месеци от живота ми и просто не искам да свършва.В един момент се убеждавам,че всичко е наред и ме обхваща някаква еуфория,в следващия си мисля,че ми трябва почивка/че идва края и се сдухвам супер брутално.Днес ще излезем,ще видя как се чувствам и може да и предложа просто да не се виждаме няколко дни,за да си осмисля нещата.При всички случаи нито искам,нито съм решил да приключваме...

[ledenakrasota]

При всички случаи нито искам,нито съм решил да приключваме...

Решават го двама души, а не един. Страх те е от нещо. :/ Така и не ми каза тя как се чувства до теб и с теб.

[dolly]

Уфф и при мен има нещо такова.Всичко между нас е просто перфектно.Вижда се,че и двамата умираме един за друг.Учим в едно училище,непрекъснато сме заедно и едва издържаме уикендите,като не се виждаме.В един миг си умирам от кеф,че всичко е невероятно,с това момче изживявам най-хубавите си мигове,а в следващия съм много уплашена,че това някой ден ще свърши. Не искам да свършва,много се привързах към него и само като се сетя,че има вероятност да си омръзнем и полудявам.Плаша се толкова много може би,защото с предишни ми приятел стана така- аз го заразях,защото ми беше омръзнал-бяхме заедно 5 месеца.Момчето нямаше грешка,но в последния месец ме изнервяше с всяко свое действие и откачах-беше ми писнало,задушаваше ме.Със сегашния ми приятел..абе мога да кажа,че ми се случва всичко онова,за което съм мечтала.Не можем да се стърпим да не се виждаме повече от 2 дни.То си е чисто наказание.Не знам,не знам...моля се само да не си омръзнем.Знам че си ги набивам едни такива...като твоите ама ...

[someonerandom]

Днес и казах,че ми трябват няколко дни да помисля.Не знам какво ми е,не знам какво мисля,не знам какво искам.Нито какво чувствам.В момента се водим скъсали,каза когато се реша да отида да говоря с нея.Не знам какво ми става и защо в момента съм такъв идиот.Не мога да арзбера дали ми е кофти,защото я нараних,или защото искам пак да сме заедно.Трябва да се осъзная.След като говорих с нея,изпих 3 бири,а бира не съм близвал почти от година,защото се пристрастявам.В един момент ми е леко,в следващия още малко ще се разплача.Идея си нямам къде съм,апетит нямам,не ми се говори.Живвам за няколко минути,когато съм с приятели;около роднини или сам отиде.Обмислям след малко да си допия брендито в нас,да видя на градус на какъв акъл ще съм.
Извинявайте за ретардните постове,в момента нямам къде да изляза и ползвам сайта за личен дневник...