Притеснителност

[PainMonopoly]

"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Абсолютно вярно е, че не е необходимо да се променяш за да се държиш по определен модел. В нашето общество се ценят високо хора, които постоянно говорят и всички ги слушат, имат няколкостотин приятели и всеки ден са на кафе и всяка вечер на купон. Като се комбинира това с хора, които ти мелят на главата как трябва да си "отворен" и "общителен", накрая решаваш, че трябва да се държиш точно като тези хора.

Ами ако е невъзможно? Ако предпочиташ да слушаш вместо да говориш? Ако мразиш да се надвикваш? Ако многото хора те уморяват, вместо да те зареждат, както е при тези хора?

Интровертът си е интроверт. Той си има своите силни страни и своите качества и няма никакъв смисъл да се променя. А да стане от интроверт екстроверт си е направо абсурдно изобщо да се говори, още повече, че е просто нещо, което ни го налага културата ни и мейнстриймът.

[БожиятАгнец]

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Клишетата ми хванаха окото, колкото и да е вярна за теб намерих и грешки.

Но наистина са дразнещи клишета...Промяната не е нещо страшно, грешно и може единствено и само да помогне на човек. Естествено, когато я желае и я прави за себе си. Грешно и страшно е да се седи в застой и да се свиква с това Аз от което си недоволен. Да се насилваш да приемеш свои черти и поведение, които самият ти не харесваш, за да може евентуално някой ден да се почувстваш...Не щастлив, а поне малко удовлетворен от себе си.
Хората трябва да се развиват. Да работят върху себе си. Не може да се постигне успех без труд. Какви плодове ще береш, като не си засадил дърво?
Не трябва животът и обстоятелствата да ни моделират. Това е толкова пасивно и глупаво...
Как един човек ще контролира животът си, ако не може да контролира себе си? Как ще има стандарти, ако не отгваря на своите собствени? Един човек с поне малко самоуважение се грижи за себе си във всички аспекти. Така или иначе и човек, и нещата ще се променят в даден момент. Защо да не се погрижи тези промени да са положителни и в негова полза?

А това, че не трябва да се държим и говорим по някакъв определен начин е абсурдно. Тук по-скоро мога да мисля само на теория, защото подобни неща все още не ме касят. Но не мога да си представя как, примерно, си намирам сериозна работа и не спазвам елементарни обществени правила пред шефът и колегите си. Не става въпрос за някакво пречупване, изневеряване на принципи и подмазване, а за най-елементарна етикеция. Хубаво - не е необходимо да се харесаме на никой, подкрепям на сто процента, обаче това не значи пък да провокираме омраза у хората или да се държим неуместно. Има си някакви граници, които не трябва да се прекрачват за собствено добро. Не, за да задоволиш обществото, а за собствен комфорт. Или трябва да се надявам, че "авторитетите са хора, като нас", да лафя на горепоменатият (хипотетичен) шеф за кожения сладолед и хероина, и да се надявам въпреки това да ме харесва? Ма, то, не е важно да ме харесва, нали? Пък и аз, ако се харесвам и той ще ме хареса. Точно така стават нещата. Ама точно така.
Това важи не само и за работното място. Като един човек е, примерно, на 30 неуместното, наошлайфано поведение може да донесе само негативни последствия. Затова хората се променят и усъвършенстват. За да има се случват положителни неща и да им е комфортно. Сега сме млади и можем да си позволим много неща, да не ни дреме на шишарките и да си живеем младостта...Обаче, ако през тази младост не се промениш (развиеш)... Си е ебало майката. Ама буквално.

А за говоренето писах преди, така че няма да се повтарям.