Притеснителност

[БожиятАгнец]

Ако вие се приемете такъв, какъвто сте, и другите ще ви приемат.

И това от кой лъжлив еврески сайт го копира, мойто момче?

Това е най-грешното клише, което винаги проваля хората. Защо някой да тъпче на едно място и да се мъчи да свиква със себе си при все, че не е удовлетворен? Истината е в промяната. Развитието. И това не се прави за другите, а за собствен комфорт. Точно, за да не се притесняваш.
Хората трябва да работят върху себе си, докато сами не се харесат. И когато се харесат естествено ще се приемат. Тези неща вървят ръка за ръка. И тогава влиза в сила клишето ти. Но не и преди това. Ако подобна философия се следва преди това в най-добрият случай се изгражда едно самочувствие без покритие.

"Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението."

Хахахахахаххахаха! Доооообре.

"Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте."

Отново същото клише, но в нова форма. Има същото значение, но е описано с други думи. Важи същото, което написах горе. Аз обаче нямам нервите да го преразкажа.


"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

[PainMonopoly]

"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Абсолютно вярно е, че не е необходимо да се променяш за да се държиш по определен модел. В нашето общество се ценят високо хора, които постоянно говорят и всички ги слушат, имат няколкостотин приятели и всеки ден са на кафе и всяка вечер на купон. Като се комбинира това с хора, които ти мелят на главата как трябва да си "отворен" и "общителен", накрая решаваш, че трябва да се държиш точно като тези хора.

Ами ако е невъзможно? Ако предпочиташ да слушаш вместо да говориш? Ако мразиш да се надвикваш? Ако многото хора те уморяват, вместо да те зареждат, както е при тези хора?

Интровертът си е интроверт. Той си има своите силни страни и своите качества и няма никакъв смисъл да се променя. А да стане от интроверт екстроверт си е направо абсурдно изобщо да се говори, още повече, че е просто нещо, което ни го налага културата ни и мейнстриймът.

[БожиятАгнец]

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Клишетата ми хванаха окото, колкото и да е вярна за теб намерих и грешки.

Но наистина са дразнещи клишета...Промяната не е нещо страшно, грешно и може единствено и само да помогне на човек. Естествено, когато я желае и я прави за себе си. Грешно и страшно е да се седи в застой и да се свиква с това Аз от което си недоволен. Да се насилваш да приемеш свои черти и поведение, които самият ти не харесваш, за да може евентуално някой ден да се почувстваш...Не щастлив, а поне малко удовлетворен от себе си.
Хората трябва да се развиват. Да работят върху себе си. Не може да се постигне успех без труд. Какви плодове ще береш, като не си засадил дърво?
Не трябва животът и обстоятелствата да ни моделират. Това е толкова пасивно и глупаво...
Как един човек ще контролира животът си, ако не може да контролира себе си? Как ще има стандарти, ако не отгваря на своите собствени? Един човек с поне малко самоуважение се грижи за себе си във всички аспекти. Така или иначе и човек, и нещата ще се променят в даден момент. Защо да не се погрижи тези промени да са положителни и в негова полза?

А това, че не трябва да се държим и говорим по някакъв определен начин е абсурдно. Тук по-скоро мога да мисля само на теория, защото подобни неща все още не ме касят. Но не мога да си представя как, примерно, си намирам сериозна работа и не спазвам елементарни обществени правила пред шефът и колегите си. Не става въпрос за някакво пречупване, изневеряване на принципи и подмазване, а за най-елементарна етикеция. Хубаво - не е необходимо да се харесаме на никой, подкрепям на сто процента, обаче това не значи пък да провокираме омраза у хората или да се държим неуместно. Има си някакви граници, които не трябва да се прекрачват за собствено добро. Не, за да задоволиш обществото, а за собствен комфорт. Или трябва да се надявам, че "авторитетите са хора, като нас", да лафя на горепоменатият (хипотетичен) шеф за кожения сладолед и хероина, и да се надявам въпреки това да ме харесва? Ма, то, не е важно да ме харесва, нали? Пък и аз, ако се харесвам и той ще ме хареса. Точно така стават нещата. Ама точно така.
Това важи не само и за работното място. Като един човек е, примерно, на 30 неуместното, наошлайфано поведение може да донесе само негативни последствия. Затова хората се променят и усъвършенстват. За да има се случват положителни неща и да им е комфортно. Сега сме млади и можем да си позволим много неща, да не ни дреме на шишарките и да си живеем младостта...Обаче, ако през тази младост не се промениш (развиеш)... Си е ебало майката. Ама буквално.

А за говоренето писах преди, така че няма да се повтарям.

[montana6]

Съгласен съм с Драго. Има хора, на които им е по-трудно да се променят, не можеш да ги накараш насила. Това, което е добре за един и го кара да се чувства положително зареден, не важи за друг.

Отделно, че не съм съгласен напълно с теб, шиле. Аз мисля, че човек, за да се промени, първо трябва да тръгне отнякъде, от няква основа, а за да стане това, трябва да се приеме такъв, какъвто е. Когато признаеш пред себе си какъв си, ще имаш отправна точка и ясната идея какво искаш да промениш. В против случай го разглеждам като опит да избягаш от себе си. Например, ако си притеснителен, за мен е грешка да тръгваш веднага да отричаш, че си такъв и да тръгваш да се променяш, а първо трябва да си кажеш: "да, притеснителен съм, осъзнавам го, в това няма нищо срамно, но желая да се променя."

[Suiadan]

И това от кой лъжлив еврески сайт го копира, мойто момче?

Това е най-грешното клише, което винаги проваля хората. Защо някой да тъпче на едно място и да се мъчи да свиква със себе си при все, че не е удовлетворен? Истината е в промяната. Развитието. И това не се прави за другите, а за собствен комфорт. Точно, за да не се притесняваш.
Хората трябва да работят върху себе си, докато сами не се харесат. И когато се харесат естествено ще се приемат. Тези неща вървят ръка за ръка. И тогава влиза в сила клишето ти. Но не и преди това. Ако подобна философия се следва преди това в най-добрият случай се изгражда едно самочувствие без покритие.

"Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението."

Хахахахахаххахаха! Доооообре.

"Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте."

Отново същото клише, но в нова форма. Има същото значение, но е описано с други думи. Важи същото, което написах горе. Аз обаче нямам нервите да го преразкажа.


"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

Само спокойно, мойто момиче. Винаги е по-лесно да се опиташ да се нагодиш към ситуацията, вместо да променяш изцяло разбиранията си, характера и т.н. Ако ти си "отворен" човек, никога, ама никога няма да разбереш какво изпитва и как разсъждава един интроверт, щото и хиляди книжки да изчетеш, и милиони разговори да проведеш, такива хора не споделят напълно всичко, не и без помощта на съответния специалист. Написала си много думички, ама е било с явната цел да се заяждаш, дори не знам и защо; подкрепям статията с две ръце, клише-неклише, важното е, че е истина. Сега, ясно е, че без усилие от твоя страна нема как да стане; колкото по-рано спре да ти дреме за мнението на навалицата, толкова по-скоро ще спреш да се притесняваш. Имал съм моменти, когато съм бил толкова несигурен в себе си, откъдето идваше и по-голямата чат от моето притеснение, че не съм общувал с дни с никого. Пък я ме виж сега, да не ми е зле

[БожиятАгнец]

Само спокойно, мойто момиче. Винаги е по-лесно да се опиташ да се нагодиш към ситуацията, вместо да променяш изцяло разбиранията си, характера и т.н. Ако ти си "отворен" човек, никога, ама никога няма да разбереш какво изпитва и как разсъждава един интроверт, щото и хиляди книжки да изчетеш, и милиони разговори да проведеш, такива хора не споделят напълно всичко, не и без помощта на съответния специалист. Написала си много думички, ама е било с явната цел да се заяждаш, дори не знам и защо; подкрепям статията с две ръце, клише-неклише, важното е, че е истина. Сега, ясно е, че без усилие от твоя страна нема как да стане; колкото по-рано спре да ти дреме за мнението на навалицата, толкова по-скоро ще спреш да се притесняваш. Имал съм моменти, когато съм бил толкова несигурен в себе си, откъдето идваше и по-голямата чат от моето притеснение, че не съм общувал с дни с никого. Пък я ме виж сега, да не ми е зле

Да, бе, умирам си да се заяждам с теб. Просто подобни статии/книги/материали много ме дразнят. Естествено, че е по-лесно. Но не е истинско. Така хората не си помагат. Даже напротив. Това да избереш лесният начин....Означава, че не би положил усилия за самият себе си. И какво е това харесване към себе си, ако дори не си готов да си помогнеш?
Не знам дали съм интроверт. Не бих се определила, нито като екстроверт, нито като интроверт. Смятам, че това е само една теория на Юнг с която аз не искам да имам общо. (Даже мисля, че повечето му теории са написани едва ли на напук на Фройд) И все пак нали интровертите се интересуват повече от вътрешният си свят, отколкото към външният/материалният? Това не би ли улеснило да открият грешките си, минусите си и слабите си места? Човек, който знае какво не му е наред, а не прави нищо (осен, примерно, да се оплаква) не се нарича интроверт, а мазохист, в най-добрият случай слабак. Това да живееш във вътрешният си свят, но да не искаш да го направиш приятен за теб? По дяволите, нелогично е. И е още по-нелогичен съветът да се правиш, че го харесваш.
Но до тук с интровертите. Не съм озаглавила предишните си постове "Съвети към интровертите". Нека ги четат хора, които не се определят по подобен начин.
Смятам, че всички сме глина. Някои се моделират сами, а други оставят хората и вятъра да ги моделира. Познайте кой е по-добре накрая.
И аз мога да дам себе си за пример. Бях притеснителна,несигурна, изградих непукизъм. Хубаво. Обаче вече, когато не ми пукаше за мнението на другите, несигурността все още си я имаше. И тя не беше свързана с външният свят/хората. Беше свързана с мен. И осъзнах, че си има причини да я има. И когато поработих над причините изчезна. Ако просто си бях затворила очите и се бях насилила да се харесвам...Нищо нямаше да се получи. И това е много елементарно заключение до което може да се достигне. И я ме виж сега, да не ми е зле?
И до тук какво разбрахме? И на двамата не ни е зле, макар че сме използвали различни методи. Това е наистина прекрасно. Много се радвам за нас. Обаче ще видим след време какво ще стане. Защото твоето ми звучи, като "Ако си алкохолик се моли на бог и почакай чудото да стане." И това не е заяждане, поне не и към теб, не е лично, а е към тази и сотитиците други подобни статии и цитати от книги.

[PainMonopoly]

Квото и да е, надали някога ще тръгнем да заговаряме рандом баби на улицата. :Д

А само да уточня за Боряна: формулирала е тъпо темата и всички решихте, че е срамежлива, а тя всъщност изобщо не е. :Д Което трябва да ви доведе до заключението, че говори за друго.

[БожиятАгнец]

Квото и да е, надали някога ще тръгнем да заговаряме рандом баби на улицата. :Д

А само да уточня за Боряна: формулирала е тъпо темата и всички решихте, че е срамежлива, а тя всъщност изобщо не е. :Д Което трябва да ви доведе до заключението, че говори за друго.

Т'ва е само пример.

Иначе то не е до срам.