Не издържам..

[alskdjfhg]

Такаам.. с приятелят ми сме заедно от 2 години и половина. От 2-3-4 месеца искам да се разделим. Просто чувствата ги няма, уморена съм, искам си свободата.. опитах преди два месеца да се разделя с него, но той просто откачи. Започна с думи от рода на "Как ще ме оставиш? Какво ще правя без теб? Ще видиш, че всичко ще се нареди.". Още от самото начало връзката ни той ми повтаряше, че ще ме обича вечно и никога няма да ме остави. Мислех, че това е моментно състояние, но и до днес ми го повтаря. Аз също много го обичах, но вече дори не мога да му го казвам. Вече дори не изгарям от желание да се видим, да се чуем.. много неща се промениха. Той доста ме ограничаваше/излизания, приятели/. Сега се опитва да се държи по - добре, но каквото и да прави аз си държа на своето. След първия ми безуспешен опит да го оставя, реших все пак да остана с него. Е да, но преди две седмици вече не издържах и отново му казах, че искам да се разделих. Този път бях по - твърда. Той пак започна с неговите истории "Как ще живея без теб? Ако ти си хванеш друг аз ще умра..". Опитах да се разберем с добро. Обяснявах му, че скоро ще се почувства по - добре, че ще бъде пак щастлив, че няма смисъл да ме кара да съм с него след като аз вече не искам. Но той си знаеше своето: казах му да не ми звъни, а още на другия ден започна. Постоянно ме молеше отново да се съберем. Дори и майка ми намеси/сякаш пък тя ще ме кара да остана с него/, сестра му ми звъня да ме моли да не го оставям, защото не може да го гледа така съсипан. Мислех, че прекалява с това, колко му е зле, но ми плака по телефона, а и питах един наш общ приятел наистина ли той е толкова зле и неговите думи бяха "Не спира да плаче. Казва, че ще се самоубие". Искаше да се видим за последно. Аз естествено отказах, но той настояваше и плачеше. Отидох и там пак започна "Не мога без теб. От два дена не съм ял и спал, не знам къде съм, тревожа и родителите си..". Аз продължавах да отказвам, но в крайна сметка той не ми остави право на избор. Сега съм с него.. защо ли? Ами адски много мразя други хора да страдат заради мен, а и знам как боли от любовта. И все пак не мога повече така: сякаш се задушавам, сякаш са ме вързали и не ме пускат. Единствено се надявам да се откаже от мен, но това е много малко вероятно - продължава да ми обяснява, че винаги ще е с мен. Започна да ми писва от неговите лиготии... разбирам, че е гадно да те остави човекът, в който си влюбен, но пък трябва насила ли да съм с него?? Наясно съм, че това не е любов, а мания!! Опитвам се да му го обясня, но той си знае своето.. Не искам да страда, но и аз не мога повече така. Знам, че всичко зависи от мен. И все пак много ще се зарадвам да споделите мнения относно темата ми.

[Chacho]

Обясни му, че това е изнудване. Тва не е показ на обич, а на безсилие. Не му приляга да се прави на жертвеник, като всъщност ти си тази, която е лишена от свобода. Не може да товари твоята съвест. Ако е искал да останеш при него, да ти е запазил чувствата, а не да те заплашва, че животът му зависи от теб. Както любовта не пита и се появява неочаквано, така може и да си замине. Не си ти виновна, че се е случило така, не е като да си го искала. Тва неговото е детинщина, да се тръшка като малко дете, като му се отнема това, което иска.

[alskdjfhg]

Обясни му, че това е изнудване. Тва не е показ на обич, а на безсилие. Не му приляга да се прави на жертвеник, като всъщност ти си тази, която е лишена от свобода. Не може да товари твоята съвест. Ако е искал да останеш при него, да ти е запазил чувствата, а не да те заплашва, че животът му зависи от теб. Както любовта не пита и се появява неочаквано, така може и да си замине. Не си ти виновна, че се е случило така, не е като да си го искала. Тва неговото е детинщина, да се тръшка като малко дете, като му се отнема това, което иска.

Мислиш ли, че не съм му го казвала? Толкова много говорехме. Но той държи на своето - много ме обичал, не можел без мен, не го интересувало нищо друго освен мен..

[YoAnA_kiiss]

Според мен има два начина
1ви зарежи го без да му мислиш толкова, като не ти е хубаво с него защо да страдаш?
2ри започни да се държиш ката, че той да иска да те зареже и хем няма да се чувстваш виновна, хем няма да си с него
(лично мое мнение)

[Chacho]

Не си отговорна за действията му. Защо трябва да правиш саможертва в името на човека, който е готов да те лишава за собствения си кеф? Кво означава да си с него? Ти пак не си с него. Та ти колкото и да се напъваш няма да можеш да си легнеш с тоя човек. Не се отмятай от думите си и решението си. Разделете се и въобще не се поколебавай за миг, колкото и да ти звънят и реват, та ти си права. Обяснявай им го на тия идиоти, повтаряй им го, бори се за свободата си. Отдалечи се от тоя човек, спри да говориш с него, спри да му даваш шансове да ти се обяснява, блокирай го, квото се сетиш. Та това е тормоз по дефиниция, не им се поддавай.

Деба и пикльото недозрял. Бой само ше ги оправи тия. Не го заслужаваш това, виждам, че си истински разумен човек. Много жалко, че си заобиколена от побърканяци. Разбирам, че като ти се повтаря през минута и започва да те гризе съвестта. От мен да знаеш, за нищо не си виновна и много хора са на твоя страна, и биха подкрепили решението ти. Не позволявай на някаква групичка да ти насажда фалшива вина. Движи се с други хора и това е. Освен като партньор, те губят и като приятел, и като познат, с тия си действия, това е.

[YoAnA_kiiss]

Не си отговорна за действията му. Защо трябва да правиш саможертва в името на човека, който е готов да те лишава за собствения си кеф? Кво означава да си с него? Ти пак не си с него. Та ти колкото и да се напъваш няма да можеш да си легнеш с тоя човек. Не се отмятай от думите си и решението си. Разделете се и въобще не се поколебавай за миг, колкото и да ти звънят и реват, та ти си права. Обяснявай им го на тия идиоти, повтаряй им го, бори се за свободата си. Отдалечи се от тоя човек, спри да говориш с него, спри да му даваш шансове да ти се обяснява, блокирай го, квото се сетиш. Та това е тормоз по дефиниция, не им се поддавай.

Деба и пикльото недозрял. Бой само ше ги оправи тия. Не го заслужаваш това, виждам, че си истински разумен човек. Много жалко, че си заобиколена от побърканяци. Разбирам, че като ти се повтаря през минута и започва да те гризе съвестта. От мен да знаеш, за нищо не си виновна и много хора са на твоя страна, и биха подкрепили решението ти. Не позволявай на някаква групичка да ти насажда фалшива вина. Движи се с други хора и това е. Освен като партньор, те губят и като приятел, и като познат, с тия си действия, това е.

+1
10 букви

[alskdjfhg]

Благодаря ви за подкрепата. Преди месеци осъзнах, че нямам вина. На сърцето не може да се заповядва. Но, за съжаление, съм адски чувствителен човек, който не иска никой да нарани.. А както каза една моя приятелка "Не му правиш услуга като си с него без любов". Така си е.

[error92]

Любопитно ми е на колко сте години...и най-вече той на колко е ? Иначе за съвет - Chacho ти даде ясен и изчерпателен...

[alskdjfhg]

Аз на 18, а той на 19.

[error92]

Мой набор (ако е 92)...само ме излага :о удри му един шамар от мен следващия път, ако има такъв

[Chacho]

Опитвала ли си да му отвърнеш със същата страдателност, с която той те напада. Че да стоиш до него без чувства ще те накара ти самата да се самоубиеш? Да си усети думите и егоизма, да се усети, че мисли само за себе си и игнорира цялото си семейство и приятели, и най-вече теб, пред която се кълне?

Подкрепям еррор92, макар че шамар му е много малко. Множко го нахраних пред тебе, ма е странно колко може да се агресира човек от някаква си ситуация

[alskdjfhg]

Да се държа като жертва/каквато съм/? Съмнява ме да ме остави.. Дори ми каза, че даже и да се разделим искал да се чуваме поне по веднъж на ден, защото му ставало по -добре като ме чуе. А думите, че дори и да му изневеря той пак няма да ме остави направо ме стреснаха..

[error92]

Замисляла ли си се да го водиш на психиатър

[Chacho]

Няма да иска да иде, но си е за там. Ще го преживее, афектиран е, но тая постъпка е характерна за 12 годишен, не за 19. А точно сега ти е време да се радваш на свободата си. Предполагам скоро ще имаш балове, кандидатствания, а-у, отдай си се на живота.

[YoAnA_kiiss]

ОМГ отърви се от него. Да не би да е психично болен (извинявай, но на мен така ми изглежда)? Зарежи го преди да стане неизбежно. Явно като му говориш не те слуша зарежи го и никакъв контакт с него.

[alskdjfhg]

Chacho, аз точно това искам. Да се отдам на живота. Но дори и да го оставя, като знам, че страда заради мен ще ми е трудно. И все пак ще го направя. Не знам по какъв начин, но трябва, защото много лошо ми се отразява цялата тази драма.

[error92]

Той така или иначе страда, за щяло и нещяло, така че ич да не ти пука :Х

[YoAnA_kiiss]

Chacho, аз точно това искам. Да се отдам на живота. Но дори и да го оставя, като знам, че страда заради мен ще ми е трудно. И все пак ще го направя. Не знам по какъв начин, но трябва, защото много лошо ми се отразява цялата тази драма.

А ТИ как се чувстваш? Значи не те обича както казва,ако те обичаше щяхте да се разделите за да си щастлива. Той мисли само за себе си, ами ТИ? Държи се като малко дете както казаха по-горе.

[Chacho]

Вземи един лист и химикалка. Представи си, че имаш свободата в момента да правиш каквото си искаш. Не свободата, че него няма да го има, а въобще нямаш пречки от пари, хора, политика, закони, медицина, физика. Събери си наивността в себе си и си надраскай на едно листче, за кеф, кво би направила сега, ако можеше да правиш всичко, което си поискаш. Разведри се малко и се поглези, откъсни се от мислите за ежедневието. Заслужаваш да се усмихваш.

[Elinaaa]

Спри да му звъниш и почни да го избягваш

[treisi90]

Това неговото е болестно състояние. Но да ти кажа, когато си влюбен се самозабравяш.
Не теб мила не знам какъв съвет да ти дам, но не смятам, че само защото той ще страда и ти ще се чувстваш отговорна за това, би трябвало да се самоизмъчваш. Бъди по-решителна. Всъщност той знае, че като ти ревне ти ще се разчувстваш и ще си го вземеш обратно и това е неговият коз и дори и да знае, че ти не го искаш, важното е, че той е спокоен, че те вижда, че те има. Казваш му край, осъзнай се,.. и точка!
Успех!

[Chacho]

Това неговото е болестно състояние. Но да ти кажа, когато си влюбен се самозабравяш.
Не теб мила не знам какъв съвет да ти дам, но не смятам, че само защото той ще страда и ти ще се чувстваш отговорна за това, би трябвало да се самоизмъчваш. Бъди по-решителна. Всъщност той знае, че като ти ревне ти ще се разчувстваш и ще си го вземеш обратно и това е неговият коз и дори и да знае, че ти не го искаш, важното е, че той е спокоен, че те вижда, че те има. Казваш му край, осъзнай се,.. и точка!
Успех!

Ти сериозно ли?

[SmilezZz]

В трудна ситуация се намираш, но сядаш с него и му обясняваш абсолютно всичко: покажи му просто, че неговото не е знак за обич, а безсилие. Може да е влюбен, да, но след като ги нямаш ти чувствата е невъзможно да се получи нещо. Обясняваш му, слагаш края и това е. Не можеш цял живот да си с този, който не обичаш - само, защото плаче и казва думи от сорта, че ще се самоубие.

[alskdjfhg]

Благодаря ви за отговорите!

[SuNsEt]

Най-добрата ми приятелка е в същата ситуация.Той също и говореше някакви такива неща,беше правил и някакви глупости,тя дори го е молела той да скъса с нея и какви ли не още драми...но той не иска и да чуе за раздяла. Сега все още са заедно,но само ,защото и тя като теб не знае по какъв начин да го зареже и да му обясни,че не иска да е с него.Постоянно ми повтаря как иска друг ,а виждам и че той доста я задушава.Звъни и през всяко междучасие,някакви тежки любовни смс-и с вричане до живот и тн ....
Накрая тя реши просто да си прави каквото поиска(до колкото е възможно и евентуално до колкото ТОЙ и позволява -което за мен е пълна тъпотия) ,дори си е харесала едно момче и нещо се настройва да си го завоюва и в крайна сметка се оказва,че тя просто се възползва от него(гаджето си). Не го обича,колкото и да се лъже...
Та...моя съвет към теб е (ако може да се нарече съвет):
Щом той не иска да те остави,тогава ти си прави каквото поискаш без да се съобразяваш.Дано да се усети по някое време,че отдавна те е изгубил и да се откаже... Това наистина за мен е психическа нестабилност и ако се наложи по-добре говори със сестра му/родителите му .