Любов и интернет

[djipsito]

Всъщност въпросите бяха няколко и засягаха както комуникацията, така и последиците от нея (запознанства, флирт, секс, любов). Така че всичко е реда на нещата.

А смятате ли, че хората с ограничени (поради липса на време/внимание, срамежливост и т.н.) реални контакти по-често предпочитат виартуалните контакти и всичко, което произлиза от тях?

Да. Един човек зад монитора колкото може да поражда съмнения, да е фалшив и къвто се сетиш, толкова може да бъде и открит и да вади на показ всичко онова, което не се осмелява да покаже в реалния живот. Къде от срам/комплекси/предразсъдъци/съобразителност, къде от нещо друго (липса на подходящи хора около него на които да се разкрие или отхвърлен от обществото).

Има хора, а и най-често се забелязва при тинейджърите, на които им е трудно да се разкриват или може би не осъзнават, че, за да се разкрие някой пред тях, първо трябва да разкрият себе си. Процеса винаги е двустранен.

За мен нет любовта, ако не премине към реалност, остава една илюзия. Някъв твой си свят, в който винаги си искал да живееш и се чувстваш добре в него, докато не те плесне реалността.

Откакто има Интернет и мобилни телефони, носим хората в джоба си. Всеки може да е на една ръка разтояние от нас, колкото и далеч да се намира. Предполагам сте забелязали, че езика на тялото не изчезва дори когато разговаряш по телефона или чатиш. От начина на писане, изразяване, използваните думи.. или от интонацията на гласа можеш да доловиш всичко онова, което ще доловиш и ако си лице в лице с някой. Единствената разлика е тва - в първите два случая нямаш визуален контакт. Тва за мен показва много.. нямаш нужда от (постоянен) визуален контакт за да познаваш някого. (Не омаловажавам визуалния контакт)

Аз лично не намирам нищо лошо в този вид комуникация. Просто и това, като всяко нещо, премине ли границата, обсеби ли те, няма да те доведе до нещо добро. И също така, тва нещо е индивидуално и всеки го приема различно - някои допускат Интернет да ги обсеби, други знаят къде е границата и я спазват. Имат както реален, така и виртуален живот.

Щем не щем, втория отдавна е част от първия и мисля, че с времето все по-малко ще се разделя на две различни неща.

[DisappointedDreamer]

Човекът е усещане, не букви на монитора.

Харесва ми. Браво. Мхм.

Нормално е, ако си дебело дете

Защо трябва детето непременно да е дебело, за да е "нормално" търсенето му на приятелства и комуникация в интернет пространството? Не ми хареса как се изказа.

За мен нет любовта, ако не премине към реалност, остава една илюзия. Аз лично не намирам нищо лошо в този вид комуникация. Просто и това, като всяко нещо, премине ли границата, обсеби ли те, няма да те доведе до нещо добро.

Абсолютно съм съгласна. В повечето случаи хората просто си изграждат един образ, който извайват с всеки изминал един момент. Създават една несъществуваща в истинския свят персона, една илюзия, биват заблудени и влюбени в една нереалност. Съгласна съм и с това, че стане ли обсебващо, ще има само негативни последици.

[ledenakrasota]

Честно казано ми прави впечатление, че повечето хора направо живеят тук. Виждат се и се питат едни други като клюкарките "ааааа ама той тук еди какво си й написа, а тя еди какво си каза", и прочие. Аз се разтоварвам и не взимам почти нищо на сериозно, но някои хора си съставят мнение вече за теб, мислят си, че си такъв без да се усещат. Визирам постове само с лигня, защото примерно такъв е разделът (Кофата ). Там, където се изисква интелектуална дейност е съвсем различно.

[SisiStrange]

Защо трябва детето непременно да е дебело, за да е "нормално" търсенето му на приятелства и комуникация в интернет пространството? Не ми хареса как се изказа.

Дам, тук имаш право. Казах го като пример. Имах в предвид... неприемано по някаква причина от околните.

[DisappointedDreamer]

Не познавам никой, който да се е запознал по интернет с някого и да е имал успешна връзка.

Познавам мъж и жена които се запознаха по интернет. Сайт за запознанства. Харесаха се, видяха се, няколко месеца по-късно вдигнаха страхотна сватба, на която присъствах и на която играх хоро докато крачката ме заболяха с един мил възрастен старец. 6 години по-късно те имат син на 4 годинки и дъщеричка на 2. Щастливи са. Бракът им върви. Имат дечица. Така че е напълно възможно, стига да срещнеш отсрещния човек в ранна фаза. ХУбаво, пишете си здравей, здрасти, и подхващате някакви общи теми. Виждате че и двамата проявявате интерес към другия, живеете в един и същи град и имате възможност да се видите, е не бихте ли го направили?

В това аз не виждам нищо лошо - запознаството по интернет, но прехвърлянето на цялата връзка и комуникация на живо.

Дам, тук имаш право. Казах го като пример. Имах в предвид... неприемано по някаква причина от околните.