Тотална промяна заради любовта

[Айа]

Питам се - може ли човек заради любимия си напълно да промени съдбата си, да изостави начина на живот, с който е свикнал от години, работата, дома си, родното си място... и всичко това, само заради ЛЮБОВТА?

Какво мислите?

[x7aZzy]

Заради любовта хората са способни на много неща. Пък и нали всичко е възможно. Т.е. да, може.
Не ми се струва правилно обаче да се променяш заради любимия.
Абсолютно грешен начин на мислене.

Човек се променя (съзнателно или не) заради себе си. Егоистично е да преписваме причините за промяната си на други хора. Нечестно е спрямо нас и спрямо другите.
Промяната е част от живота. Да кажеш, че ще се промениш заради някого, е все едно да кажеш, че ще живееш заради някого.
И все пак голяма част от хората правят точно това. Тъжно е.

Да се промениш заради любовта - това вече е друга история. Защото любовта е чувство, което идва от самия човек. По-точно е да се твърди, че любовта (като сила) променя човека, а не, че човекът се променя заради любовта. И тук не говоря за любовта в смисъл на любим човек, половинка и т.н. А като универсална сила.

И аз не мога да го обясня много точно. Идеята ми е, че не е правилно да се променяме заради някого. Възможно е. Но не е полезно.
Променяйте се заради себе си. И когато промяната е за добро, ще знаете, че сте го направили заради себе си, а не заради някой друг. А ако не ви хареса, не може да обвините никого, защото сами сте си го направили. С любим човек или без любим човек - изборите са си наши.

[fenkaaa]

От части да,от личен опит ти го казвам.При мен се промени начина на живот,отчуждих се с най-близките си приятели,с които бях толкова време,изобщо много неща се промениха

[rusoto_baby_f]

може да..
От личен опит го казвам.
Направих неща които не съм си мислела, че ще направя заради момче..
Не мисля, че беше грешно, напротив, промених се в позитивна насока..видях на какво съм способна и какво мога да направя когато обичам някого толкова много..

[Айа]

Прочето една книга, в която героинята се измъчи дали да направи такава крайна стъпка или не. Разсъждаваше по този начин "Любовта" е родовата нужда от генетично разнообразие, иначе жените щяха да се размножават чрез делене."


То хубаво, ама защо все ние (жените!) трябва да правим отстъпки?

[HollyGolightly]

Може, да ама не ми се вярва този който се е променил да е щастлив след това. И освен това този човек или те обича така както си или не, ако трябва да се променяш до такава степен не си заслужава.

[Amore-Mio*]

Зависи.

Тази промяна може да доведе до нещо по - добро! Още повече, че аз лично се чувствам по - силна, когато съм с приятеля си. И бих направила такава "жертва" - смяна на работното място, начин на живот, родно място. Важното е, че съм с него и сме заедно. А щом сме заедно, безсилна е съдбата пред нас.

Но такава промяна се прави , само ако самата ти искаш. Не го правиш , заради любовта или заради него: правиш го, заради самата теб, защото го искаш. Просто все още не го осъзнаваш.

[LadyDi]

То хубаво, ама защо все ние (жените!) трябва да правим отстъпки?

Ами не, не трябва. Трябва предполага задължение, а никой не може да те задължи да направиш каквото и да е.
Просто жените сме по-склонни на компромис и това си е наш избор.
Не бъркай двата щата

[jghgh]

От части да,от личен опит ти го казвам.При мен се промени начина на живот,отчуждих се с най-близките си приятели,с които бях толкова време,изобщо много неща се промениха

Ти като цяло си в доста нещастна връзка.. Искрено те съжалявам и се надявам да си подредиш живота.



Не се променяй заради никого. Не мога да си представя мен някой да ме командва. По-скоро ще си умра сама с котки, отколкото да се оставя да се чувствам унизена по този начин. Така че.. ако искаш прави компромиси, аз разчитам на инат.
Не прави отстъпки, като не ти изнася.

[babity]

Напоследък много мисля върху това защо хората се променят. Един нормален/стабилен човек не може да се промени заради някой друг, това е присъщо на лабилните/слаби характери. Обикновено трябва сам да поискаш промяната. Възможно е, но не го намирам за смислено. Въпреки, че при мен стана така. Един човек, който с нищо добро не допринесе в живота ми, ме подтикна да се променя коренно, но това стана чак когато аз го пожелах. Сега отново съм на същия хал както и преди, но причините са различни, а това не е малко за мен.

[Cloud9]

Не вярвах, но стана-промених се защото най- накрая се влюбих и обичам този човек вече 4 години! Променяме се и двамата,къде съзнателно,къде не. Знаем кои наши черти от характера пречат на здравината на връзката ни и изглаждаме тези черти.Не че другият те кара, просто искаш да го направиш. Но ако те насилват да се промениш е най- добре да бягаш надалеч

[ramses]

Личен опит - може да се промени напълно човек...
Още по-личен опит - не си заслужава. Ако трябва да се промениш, за да те хареса някой, този човек не заслужава вниманието и усилията.

[Violenza]

Някои сигурно могат, аз не. И се радвам за което.

[SisiStrange]

Да може, но не е в това идеята. Бих променила дадени неща от мен заради себе си, защото виждам, че ще се усъвършенствам така и е за мое добро. Иначе... той трябва да ме харесва такава, каквато съм. Както аз него.

[Chacho]

x7azy, евала! Тъпо е да жертваш нещо от себе си и да поставиш отговорността за тази си постъпка върху някой друг. Още повече ако другият не го е поискал.

[x7aZzy]

Chacho, така е. Получава се, защото повечето хора са егоисти (което не е лошо), но не могат да поемат отговорност (по-точно - не искат).

Бтв като чета темата излиза, че за да се промени човек, трябва да има половинка. Все едно не мога да се усъвършенствам (или да деградирам), да си променям навиците, да правя жертви и т.н., ако не съм във връзка. Глупости.

[Shiiverss]

Може, но не значи, че трябва. Трябва да си сигурен в чувствата си и тогава да поемаш рискове. Също така трябва да знаеш, че човека от противоположния пол има същите чувства към теб, за да не си останеш само с мокрите сънища в леглото и мечтите в кенефа. Ако си прекалено малка 13-14-15-16-17 просто няма смисъл да си проваляш бъдещето за едно увличане, което може да трае няколко месеца или година-две максимум. Аз щях да направя същата грешка и да зарежа всичко, да се откажа от American College of Sofia, заради момиче. Та аз съм на 15, а и тя няма чувства към мен. Замисли се преди да предприемаш, каквото и да е. Сега се радвам, че не съм сгрешил и не съм се пре*бал, заради нея!

[LadyDi]

Chacho, така е. Получава се, защото повечето хора са егоисти (което не е лошо), но не могат да поемат отговорност (по-точно - не искат).

Бтв като чета темата излиза, че за да се промени човек, трябва да има половинка. Все едно не мога да се усъвършенствам (или да деградирам), да си променям навиците, да правя жертви и т.н., ако не съм във връзка. Глупости.

Идеята на темата е да се промениш, докато си във връзка. Единичен случай на промяната.

Иначе аз съм на мнение, че промяната трябва да идва, защото ти имаш нужда от нея. Не защото те притискат или не те харесват. Но от друга страна, напълно нормално е, когато обичаш някого, да искаш да се промениш заради него, да искаш да го направиш щастлив. Връзката е себеотдаване - два аз-а в името на едно "нас". И промяната е най-естественото нещо - нагаждаш ежедневието си, някои навици спрямо половинката. Това понякога се случва и без да е съзнателно.
Важното в случая е промяната да се случва така, както ти го усещаш, а не както ти се задава отстрани.
Колкото е ненормално някой да изисква от теб да се променяш, толкова е ненормално и ти да се инатиш по начало и да казваш "Не, ти си ме взел такава, ще ме търпиш".

[IseeDEADbodies]

Естествено ! Даже съм на мнение, че ако човек не е готов да направи такъв тип "саможертви" за "любимия", то значи не го обича толкова много колкото твърди или си мисли.

[SisiStrange]

Любовта не се мери в "саможертви". Аз не искам никой да се "жертва" за мен. Искам да е щастлив.

[LadyDi]

Любовта не се мери в "саможертви". Аз не искам никой да се "жертва" за мен. Искам да е щастлив.

А щом искаш да е щастлив, не си ли готова ти да се промениш за него?

[IseeDEADbodies]

Любовта не се мери в "саможертви". Аз не искам никой да се "жертва" за мен. Искам да е щастлив.

Този въпрос може да бъде погледнат от много различни страни. Не си права в случая. А и аз не съм, казал че се мери в "саможертви". Но трябва да бъдеш готов да направиш такива, за да може да се получи цялостната картинка. В противен случай, просто всеки ще си държи на своето и рано или късно логичното (раздялата) ще се случи. Освен ако не си обвързан с копие на самия себе си. А и между "трябва да ги направиш" и просто "да си готов да ги направиш" има огромна разлика.

[SisiStrange]

А щом искаш да е щастлив, не си ли готова ти да се промениш за него?

Той не иска да се променям. Това му е хубавото. Харесва си ме и с тъпите ми недостатъци. Когато знам, че нещо го дразни, се старая да не го правя, но това ми се струва в рамките на нормалното. Да се промениш значи за мен нещо голямо. Не да откажеш цигарите или да се научиш да се разбираш с родителите му, примерно. Това го броя по-скоро за компромиси. Това, което съм, е нещо мое си. Характера ми, хобитата ми, мечтите ми. За да се променя така за някого, трябва да играя роли и няма да съм аз. Това не е връзка, а театър.

ISeeeDeadBodies, това, за което говориш пак са обикновени компромиси. Всеки проблем в една връзка се разрешава с говорене и отстъпки. Но става дума за отстъпки и от двете страни.

Да промениш себе си е нещо по-сериозно. То е като да си романтична натура, да обичаш да мечтаеш и да се лигавиш по детски на моменти, а някой да иска от теб да си сериозен на 100%, да вадиш повече скептицизъм и да го раздаваш възрастен. То е като да обичам да гледам цветя, да ги определям и колекционирам, а да ме сложат в бяла студена стая с 2-3 изкуствени цветя. Значи да си някого, да те е харесал и в последствие да е решил, че по-добре да не си такъв. Моя приятелка скъса с 3-годишното си гадже заради това.

[LadyDi]

SisiStrange, не разбираш какво се опитвам да ти кажа. Промяната има много измерения. Може дори да бъде несъзнателна, ако си отворена за това.
Съгласна съм, че трябва да си държим на това, но не бива да се инатим и да казваме: Край, това е положението, взимай ме или ме връщай. Ако на него му е неприятно, че пуша, защо да не направя опит да спра цигарите? Никой не казва, че ще успея, но мога да опитам. Ако той не харесва примерно прическата ми, защо да не опитам да я променя? И пак повтарям - не е въпросът в това ТОЙ да изисква от теб да се променяш, а ти да си готова да го направиш в името на това, което сте заедно.
Ще ти дам пример (от личен опит, понеже виждам, че много се тачи). Аз промених тотално живота си заради него - оставих родния град, приятелите и работата си (която много обичах). Научих се (заради него) да не съм толкова ревнива и да се съобразявам. Научих се да готвя неща, които не са ми вкусни, защото той ги обича.
Сега като погледна назад, аз не съм съвсем онази, която бях преди известен брой години Променила съм се. Заради него. Но защото АЗ го поисках.
Разбираш ли ме?

[SisiStrange]

И аз отказах цигарите по тази причина. XD Има неща, които можеш да промениш, защото характерът ти го позволява. Мога да си променя прическата, но не обичам да си купувам дрехи, каквито той харесва, защото не се чувствам комфортно винаги с неговия вкус. Мога да се науча да му готвя нещата, които той обича, а аз не, но не бих се насилила да ям нещо, което не харесвам. В тези неща винаги има едно приятно средно положение. Един път ще дойде с мен в някоя оранжерия, защото знае, че обичам. Друг път аз ще отида някъде с него и дори мястото да не ми харесва като идея, ще се настроя да извлека най-хубавото и пак ще ми е приятно. Мога да спра да му светя до късно нощем, ако не може да заспи на светната лампа, но няма да спра да чета вечер - просто ще се преместя. Промени много могат да се направят, компромиси също. Двойка сме, защото сме едно цяло и можем да се разберем за много неща. Но си признавам, че това, което ти си успяла да направиш: да се откъснеш от приятели, роднини и кариера, за мен би било непосилно. Впрочем, не е невъзможно. Бих го направила само и само да е добре, но той няма да бъде, защото ако и той ме обича също толкова, ще знае, че иска прекалено много и колкото и да се усмихвам, няма да съм щастлива. Затова трябва да е взаимно. И пак зависи от човек до човек. Всеки е склонен на различни промени.

Промяната е нещо нормално, ако си става постепенно и без да те ощетява истински. Когато нещо е за нашето общо добро, няма какво да се инатя.