- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22
Моичкият одъртява днес и нямам търпение за довечера.![]()
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
оооооооо <3
както бях щастлива от вчера, така ме зарадваха още повече сутринта, когато станах. <3
много ми е хубавичко <3
и все пак знам, че това ще завърши много, много зле и ще има много, много драми, ама кво ми пука <3
http://ask.fm/iwwkaa
След вчерашните 19 часа на крак днес съм олицетворение на мързела. Няма да е зле поне да хапна нещо.
Ама снощи беше супер забавното. Големи са простаци, ей. Точно това ми трябваше.
След броени часове ще си го нагушкам. И довечера ще заспя до него. Безценно.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Чудесно. Всеки ден едва ли не вече падат границите. Вчера пак. Интересно е, странно е, хубаво е, може би и опасно... какво ли има след границите... сигурно нищо.. свобода. Но ще ги махна... всичките...всичките... всичките... всичките......
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Това време ме съсипва. Нито топло, нито студено, нито вали, нито слънце грее. Мразя го тоя град. Не, че като отида след малко на София и нещата ще се оправят, ама все е нещо. Вече даже дърветата тука ме депресират, мразя ги.
Липсва ми, а е толова далече..
Искам пак да се притисна в обятията му..
I'm not afraid of anything
I just need to know that i can breathe...
Предусещам някаква катастрофа за довечера, ама ще си тегля от главата ми. Хем искам нови хора, хем се вълнувам и всичко останало, хем знам че няма смисъл от приготовления и вълнение и... компот. Ае само дано няма мизерии. И мама трябва да мина да видя, че тая седмица нещо ми бяга по тъча. А сега ще си спинкам...
Навън е толкова приятно времето с този ветрец, а мен ме заболя главата. Сега съм се наспала и все едно ме е фраснал някой по главата.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
странно ми е още. не мога да осъзная, че вече съм в София, че няма вече безсънните нощи, скитосването с одеала по плажа и тн.. няма да ходим заедно по двойки на вечеря и да му нося сокче като на малко дете, да ядем палачинки в леглото и да гледаме Семейство Симпсън, айй. :3 толкова хубави спомени, носталгично ми е, но и ме е страх, защото тук нещата се въртят на 360 градуса и знам ли.. ох, утре ще си го видя и ще реша какво да правя нататъка ^^
Yikes...долнопробният,злобен и подъл чичак,който поради някакво кармично недоразумение живее на една стена разстояние от мен е решил да ме изтезава зверски с някаква свръхбормашина с пъклен звук...
http://www.youtube.com/watch?v=UR7k3...2k-&playnext=7 частично облекчава положението,ама общо взето обстановката е тягостна... *плачущ звук
Последно редактирано от Glamour92 : 07-23-2012 на 15:31
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Днес успях да видя 3 разрязани човека с течаща кръв по пода, както и успях да се почувствам като наивно нищожество.
От една страна наистина може би съм наивна, но защо искат да ме убедят в противното... имам нужда да вярвам и обичам, да се надявам и вълнувам...
Гладна съм.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Тъпо ми е, достатъчно тъпо! Не знам що, но някак си трябва да си преповдигна настроението. Заключен съм умствено и физически в широка клетка, а изходът е вход. Ако трябва да съм честен, най-имам нужда да чуя от Нея колко й липсвам. Не искам много, но тъжното е че тя няма да го разбере.
Тъжен, но и щастлив.
Заобиколен съм от купища боклук. Винаги съм заобиколен от такива. Много мразя някой да прави интриги и още повече мразя, когато хората завиждат, а защо завиждат? Това с нищо не им помага. Нито ще бъдат на моето място, нито ще имат моите неща, нито ще имат каквото и да е от мен. Тогава защо завиждат? Каква е тази отметка в душата на човеците? Никога не съм завиждал и никога не съм разбирал тази черта. Моето сърце и душа никак не са добри, но това не го одобрявам. Като човек може да съм шитня от към минало, но никога не съм навредил на някой.
И някакви такива.
И някакви такива... глупости.
Тъжно е днес.
Пепелника е пълен.
"Роден съм луд, роден да съм чут, роден от барут, роден да мачкам с чук."
Ох, най - сетне мина и това... Изследванията не бяха добри, но не бяха и толкова лоши. Ще се излекувам, така се бях наплашила... Чувствам се добре, заредена с емоции и трепети, и се надявам в скоро време да се случи нещо хубаво.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
В момента съм на такъв принцип : Харесвам всички .. пък с който потръгнат нещата той ще е..
Смятам го за тъпо.. ама съм в такова положение, че .. никак не върви :Д
В момента нямам никакъв приоритет. Или може би е : леш, яж, спи и мързелувай..
I wanna party and bullsh
And party and bullsh
And party and bullsh
And party and bullsh..
And party, and party ^^ ♥
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Добре се получи, но определено тази вечер не биваше да я вземам с мен. Хубава, хубава вечер... надявам се да завърши добре!