Съгласявам се напълно с Чачо.
Да си убиец-психопат
От Стела Г. Д.
Хората са мишки, свити в собствените си глави, ужасени от това да бъдат себе си с всичите си перверзни, тайни желания. Аз съм това, което искам да бъда. Правя това, което желая и никой не се осмелява да спори с мен, защото съм властен, силен, думата ми тежи повече от всеки закон, а гласът ми смразява дори най-дръзките. Обожавам да докосвам човешката плът с дланта си в черна ръкавица и да дълбая навътре, навътре до самата кост, която издава красиви, стържещи звуци... Пее в моите ръце. Аз знам какво искам. Получавам всичко, което пожелая. Не се интересувам от ничие мнение. За сметка на това, никой не спори с моето. Загадъчен съм и красив, намирането на жертви за мен е лекота. Те сами идват при мен, вярвайки в топлия ми поглед, чаровната усмивка и не забелязват, а може би просто не желаят да забележат, малката искрица, обещаваща болка и страх, която блести в тъмните ми очи. Имам всичко.
Писала съм това преди няколко години за някакво старо есе. Сега се сетих за него. Човек да му завиди, а? Думичките са голямо нещо. Всичко може да се извърти, както си искаш. И за картофа на Чачо мога да измисля нещо, що не.