
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Драги атеисти/агностици?
Да
Не
Така е, но какво имаш предвид под вярващи? Хора, които мислят/вярват/надяват се/знаят че Бог съществува? Дето се вика и дявола знае, че има бог но това не пречи на злото(дори и да са убедени, че някой ден ще си плащат за това по някакъв това не пречи на някой хора да са зли). Вярата не е само в това да вярваш, че Господ съществува и в другите религиозни работи, ами и е много по-комплексно нещо(всъщност тя представлява самото знание), но и това не променя нещата, познавам наистина вярващи християни но пак са доста горделиви и имат и много други грехове(въобще точно такива са, каквито християнството не толерира), та вярата не е достатъчна за да си праведен и добър човек и т.н.
Нищо чудно да има атеисти по-добри и по-християнски от някой християни, просто не са се занимавали с религията, някой хора така се държат както християнин би трябвало на практика, други само го знаят на теория и са вярващи но не го прилагат и така. Тъй като реалните действия засягат и другите хора около теб, в случая тая практика е по-важна от теорията. Но света не се дели само на вярващи и невярващи и добри и лоши, а и според религията всеки ще бъде "съден" индивидуално, всеки един човек е напълно отделен случаи от другите.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Под вярващи визирам всички, които определят себе си като такива. Без да степенувам от по към най. Какво е вярата е въпрос, който заслужава отделна тема, тъй като е важен.Съжалявам, но аз такава религия не изповядвам, не вярвам. Огненият ад и райската градина не са ми за стимул...дали да живея праведно или не. Достатъчно осъзнат се чувствам и знам, че мога да разчитам на себе си, без да ми се налага нещо отвън, което да не бъде в съгласие със здравият ми разум. Въпрос на вкус, приятел!
![]()
Това ще можеш ли малко да го поразясниш, че нещо не разбирам, как вярата е знание? Примерно:
Вървиш си по улицата и виждаш голям сив камък. Спомняш си че преди няколко дена някой приятел ти е казал че щом камъка е сив, значи е гранит(просто хипотетично, за целта на аргумента). И тъй като ти ВЯРВАШ на твоя приятел, ВЯРВАШ че и камъка е деиствително гранит - ти не се приближаваш, не го поглеждаш, не го докосваш, не проверяваш дали е здрав,(не откъсваш парченце от него за да го занесеш в лаборатория), Ти просто ВЯРВАШ че този камък е гранит. Кажи ми тогава какво общо има вярата със знанието? Та това са две напълно противоположни понятия.
Много елементарен пример, християнската вяра е много повече от това, а не някакво сляпо и обикновено вярване в нещо. Що не вземеш да прочетеш Новия Завет или някоя християнска книга и ще разбереш много неща.
Ада и рая не са буквално някакво огнено място и няква градина, примерно ада е състояние на душата, в която тя разбира и осъзнава всичките си злини които е извършила(някой хора само това правят цял живот), и "гори" от разкаяние и такива неща, според мен твърде нормално наказание предвид че е само ментално, ти каква мислиш че трябва да е съдбата примерно на физическите мъчители?
А това, че някой ден някой трябва да си плати за греховете е естествен стимул, въпреки че не трябва да е основната причина някой да е добър, но все пак съществува и даже се нарича божи страх, но всъщност е "добър" страх, т.е. страх от вършене на зло.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Избягвам да си губя времето, доказвайки, че Бог с личностни характеристики има само в човешкото съзнание.Това изречение трябва да ти подскаже, че е излишно да ме питаш Библията написана от Бог ли е? Не ми е присъщо да споря с предубедени личности, които не виждат по далеч от носа си. Нека си вярват в каквото пожелаят. Не ми пречат по никакъв начин. Само там (християнският разум) вирее проекцията, че на небето благо си кротува белобрад старец възседнал бяло облаче. Който ще съди всеки според заслугите му. Страхът от Бог не бива да дава тласък на човека. Страхува се само неосъзнатият ум. Страхът трябва да се отработи. Да вършиш добро, за да бъде гравирано със „златни“ букви името на небето е проява на висш егоизъм. Егоизмът трябва да бъде отработен. Който иска да живее в подчинение нека го прави. Нека трепери от смъртта и нека върши добрини от зор. Такъв човек е загубил всякаква връзка с Бог. В какво вярвам аз, ако ме запиташ ще ти кажа, че да вярваш е да следваш, а от последовател има нужда само глупакът. Да отговарям убедено какво става след смъртта и каква е крайната цел на смъртта не е в мой стил, тъй като човек се учи цял живот. Днес ще каже вярно е, а утре ще осъзнае глупостта си. На който не му стига съществуванието само по себе си... Той е обречен. Който чака смъртта, за да започне нов живот също е обречен. Животът може да бъде само тук и сега! Така че, радвайте се, че съществувате. Не се борете за награда след смъртта. Животът не е конкурс за красота! Просто отворете сърцето си и живейте, сякаш няма начало и край, без притеснения, че след смъртта ви очаква нещо лошо или добро. Само така можете да сте максимално свободни и осъзнати. В едно нямаме право: да се оплакваме от живота, тъй като той никого не задържа. Казах ясно и точно какво е атеизъм/агностицизъм, с което допринесох темата да се доразвие. Оттук нататък всякакви отклонения от темата само ще я разводнят. Който има конкретни питания ще отвори нова тема и ще се придържа към нея. И в допълнени ще дам пример, личен. Аз съм вегетарианец, но не съм избрал да бъда такъв, защото такъв трябва да бъда, а просто защото съм осъзнал, че смъртта на всяко живо същество е глупост, в която аз не бих се наел да участвам. Глупакът прочита някъде, че месоядството е зло и се отказва от месото, но попиташ ли го защо е зло ще гледа тъпо или ще каже, че така е рекъл Буда.
Ще се срещнем в друга тема.![]()