Цитирай Първоначално написано от In_Nomine_Sathanas Виж мнението
Това ще можеш ли малко да го поразясниш, че нещо не разбирам, как вярата е знание? Примерно:

Вървиш си по улицата и виждаш голям сив камък. Спомняш си че преди няколко дена някой приятел ти е казал че щом камъка е сив, значи е гранит(просто хипотетично, за целта на аргумента). И тъй като ти ВЯРВАШ на твоя приятел, ВЯРВАШ че и камъка е деиствително гранит - ти не се приближаваш, не го поглеждаш, не го докосваш, не проверяваш дали е здрав,(не откъсваш парченце от него за да го занесеш в лаборатория), Ти просто ВЯРВАШ че този камък е гранит. Кажи ми тогава какво общо има вярата със знанието? Та това са две напълно противоположни понятия.
Много елементарен пример, християнската вяра е много повече от това, а не някакво сляпо и обикновено вярване в нещо. Що не вземеш да прочетеш Новия Завет или някоя християнска книга и ще разбереш много неща.

Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
Съжалявам, но аз такава религия не изповядвам, не вярвам. Огненият ад и райската градина не са ми за стимул...дали да живея праведно или не. Достатъчно осъзнат се чувствам и знам, че мога да разчитам на себе си, без да ми се налага нещо отвън, което да не бъде в съгласие със здравият ми разум. Въпрос на вкус, приятел!
Ада и рая не са буквално някакво огнено място и няква градина, примерно ада е състояние на душата, в която тя разбира и осъзнава всичките си злини които е извършила(някой хора само това правят цял живот), и "гори" от разкаяние и такива неща, според мен твърде нормално наказание предвид че е само ментално, ти каква мислиш че трябва да е съдбата примерно на физическите мъчители?
А това, че някой ден някой трябва да си плати за греховете е естествен стимул, въпреки че не трябва да е основната причина някой да е добър, но все пак съществува и даже се нарича божи страх, но всъщност е "добър" страх, т.е. страх от вършене на зло.