Цитирай Първоначално написано от LadyDi Виж мнението
То, по-скоро аз на него...
Бях на работа, колежките ме бъзикаха няма ли да се женя и аз викам да проверя какво е мнението му. Писах му СМС: "Как си с нагласата да се оженим?"
Той ми отговори: "През август става ли?"
И така... Като се прибрахме се уговорихме и се обадихме на мамите и татковците. Нямаше пръстен, нямаше на едно коляно, нито рози и свещи. Беше супер яко
Месец по-късно дойде у дома с родителите си да ме иска, както си му е редът (родителите много държаха на това).
Ужасничко ми се вижда. Много би ми било тъпо после. Не че държа на ресторанта и вечерята на свещи, ама... смс. Аз не бих отрязала някого със смс, кво остава за предложение за брак.

Калпазанке, защо предбрачен договор?

Абе, и аз супер много си харесвам фамилията и тя се съчетава перфектно с името ми, ама... това с тирето си е чист каприз. Лично за мен - ненужен. Има нещо много... мило в това да сте с еднакви фамилии.
(Да не говорим, че един ден детето като си пише името на родителя в ученическата лична карта, как ще събере толкоз текст - местенцето е супермалко :ДДД)