Какво развитие виждате за връзката си?

[anonymous708973]

Според мен за да е пълноценна една връзка и двамата трябва да имат пълноценен живот т.е да си гледат образованието/работата/хобитата и там каквото друго се сетите и помеждудругото да са заедно.

Това категорично не е сериозна връзка.
Все едно да кажеш, че четенето на списание в тоалетната ти е сериозно занимание/хоби.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?

[LadyDi]

А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
Компромисът е в корените на всичко. Въпросът е кой ще надделее, нали така? И дали и двамата сме способни да пречупим донякъде това, което сме в името на връзката.
Не бих могла да си представя, че ще се влюбя в някого толкова безкрайно различен от мен. Да, вие сигурно можете, но аз не мога. От там и начина ми на мислене. Сеш' се?
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?
Хората порастват. Какво бих търсила с него, ако винаги ще предпочита приятелите си?

[Violenza]

Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.

В някои случаи обаче, това не е компромис, а чиста саможертва. Като човек точно в тази ситуация го казвам. Аз да зарежа образованието си и да се върна в България или той да зареже целия труд, който е положил, за да стигне до своята позиция и да започне баш от нулата в държава, чийто език дори не знае?
Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".

[LadyDi]

Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".

Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?

[Violenza]

Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.

[LadyDi]

Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.

Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго

[Blab]

Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго

ооо, Ханчева!<3

[Violenza]

Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?

едит: Еми няма такова понятие за мен. Човек или обича, или не.