Какво развитие виждате за връзката си?

[LadyDi]

Опитът ми показва друго, но както и да е. Може да има чувства, но непреодолимите различия пречат... дори и на секса.

Как да ти го обясня... Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

Моят опит показва, че различията пречат единствено на връзката. Не и на секса. If u know what I mean.

[Violenza]

Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

През целия си живот само един мъж ли си обичала?

[LadyDi]

През целия си живот само един мъж ли си обичала?

Не.
Но не мисля, че просто обичта е достатъчна.

[Violenza]

Не.

Тогава защо изключваш варианта и двете страни да имат чувства, но да знаят, че всичко ще приключи все някога?
Вярно е, че чувстват обуславят развитието на една връзка, но понякога се случва в един момент да стигнеш едно такова положение, в което имаш чувства, но знаеш, че бъдеще няма.

[bloodyF]

хубава тема, въпреки че всичко,което ще бъде казано е само в мечтите/надеждите на хората.
не знаеш какво ще ти поднесе утре.
а аз се надявам да излезем на среща, две, три и да се получат нещата :3
ама ако не се получат, здраве да е, ще уча по история

[mimsssssss]

Заедно сме от доста дълго време. Имахме доста шарен живот, опитвахме се да избегнем физическата раздяла, но накрая се оказа невъзможно. Повече от 5 години сме заедно, като 4 сме живели заедно, сами, в различни апартаменти. Беше ни хубаво...
Сега трябва да чакаме две години. Той живее на едно място, аз на друго. Растоянието е 600км и нещо си отгоре.
Преди да се разделим, да си съберем багажите, да викнем фирмата да натовари всичко в два отделни камиона и всички други глупости го заведох на море. Бяха най-хубавите ни десет дена, най-хубавите дни и нощи, най-хубавият секс, най-хубавите мигове, снимки, преживявания. Правихме каквото си искаме, с мисълта че не знааем кога ще се видим пак.
Може би ще се видим по Коледа. Липсва ми тотално много. Искам вече да са минали двете години.
Говорили сме за сватба. Не искаме. Нямаме толкова близки приятели и хора от семейството, които да поканим... за да нахраним. Не вярваме и в листа хартия, които ще ни направи законна двойка. Ние сме си.
Когато се събрахме да живеем заедно ми подари пръстен с неговото име, имаше и за нег - с моето. Беше точно като първа брачна нощ и след това семеен живот... Приказка.

Като цяло бъдещето си го виждам доста розово с еднорози наоколо. Хубаво. Може би ще живеем във Франция или Англия, зависи. Ще си имаме в началото апартамент, после може да си вземем къщичка. Той ще си купи папагалите и колата, която иска. Аз ще си завърша проектите, които имам. Ще си разхождаме кучетата всеки ден. Ще си направим 3-4 дечица, които да щъкат вкъщи. Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.

Та така. Общо взето следващите две години са ни решаващи какво ще става, къде ще сме, с какви финанси, какви проекти за правене... И дали ще сме заедно.

[anonymous708973]

Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.

Ооооо <3

За някакви чорапи се говореше... Хах, колко милиона пъти съм ги виждала :д