Готов е и иска брак отдавна, но аз се дърпам. Смятам, че една церемония за 5 бона си е лукс на фона на дупките /финансови такива/, дето са зейнали и не търпят отлагане. Искам да мисля за дете, когато съм подсигурена с жилище и някаква прилична спестена сумичка в банката. Не искам да менкам дрешки с приятелки и детето ми да доизносва каквото е останало непотребно, а искам, когато видя хубава дрешка, да отворя портмонето, без да се тревожа, че майчинството и детските няма да стигнат.
Засега си живеем под един покрив и криво-ляво се справяме.

По втората част- с даден човек съм до момента, докато се чувствамЕ щастливи и двамата.