Какво развитие виждате за връзката си?

[PyCoKoCkA93]

Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...

И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?

[valdesbg]

Ми ако нямаме връзка в момента? Можем ли да сме дървени философи?

[PyCoKoCkA93]

Ми ако нямаме връзка в момента? Можем ли да сме дървени философи?

Ако нямаш връзка,пак не е забранено да коментираш стига да имаш желание.Принципно темата е насочена главно към хората с връзки,но не изключва и мнението на необвързаните,ако имат какво да кажат.

ПС:Ти нямаше ли приятелка доскоро,която беше сама на море, или нещо се бъркам?

[valdesbg]

Имах приятелка доскоро. В момента нямам.

По втората част мога да кажа следното:

Аз бих се разделил с въпросната мома. За мен няма опция да съм щастлив с нея, да я искам и да смятам че тя не е правилната за мен. Ако не е правилната значи.. нищо такова няма да се случва а ще ме човъркат някакви неща. Според мен е вързано - ако нещата се нареждат и чувствата са ясни и двамата са щастливи - то тогава това е човека за теб и ти за него.

И да, самозаблуда е.

[Amore-Mio*]

Доста добро!
Някак всичко е толкова нереално, че чак ме е страх да не би все още да съм в сън и да се събудя, и всичкото това няма да го има. Влюбена съм в него, разбрах от доста време насам, че той е човека за мен и бих искала и занапред да сме заедно. Отношенията ни в момента са сериозни. Обичаме се и не бих имала нищо против /даже искам/, да ми предложи брак и да си живеем заедно. Да, искам деца от него, искам просто да деля абсолютно всичко с него: едно легло, една стая.

[kalpazanka]

Готов е и иска брак отдавна, но аз се дърпам. Смятам, че една церемония за 5 бона си е лукс на фона на дупките /финансови такива/, дето са зейнали и не търпят отлагане. Искам да мисля за дете, когато съм подсигурена с жилище и някаква прилична спестена сумичка в банката. Не искам да менкам дрешки с приятелки и детето ми да доизносва каквото е останало непотребно, а искам, когато видя хубава дрешка, да отворя портмонето, без да се тревожа, че майчинството и детските няма да стигнат.
Засега си живеем под един покрив и криво-ляво се справяме.

По втората част- с даден човек съм до момента, докато се чувствамЕ щастливи и двамата.

[Blab]

Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви? Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...

ще ми се да се развиваме паралелно, но заедно.
на този етап смятам, че ще се разпилеем.
далеч съм от деца, брак, прочее. не мога да си го позволя на този етап, а и не искам, приоритетите ми са кариера-дом-семейство-деца.
не си представям да остареем заедно. мисля, че вървим в различни посоки.

Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?

просто нерядко (почти винаги) това, което (си мислим, че) искаме, се различава от това, от което се нуждаем;
за мен е абсолютно валидно. подминавам хората, с които всичко би било наред, спокойно, пълноценно, ако щеш, и се хвърлям на някакви далечни, недостъпни, неосъзнати, проблемни хора, с които нямаме никаква съвместимост, даже напротив, с които е ясно, че предстои сблъсък, спорове, драма...

[Violenza]

Всичко ми е под въпрос, поради обстоятелствата. Но не искам да се разделям с него.

По втората част- с даден човек съм до момента, докато се чувствамЕ щастливи и двамата.

Именно.
Самозаблудата е да си мислите за всеки един, че той е "човекът", а не обратното, душички.

[PyCoKoCkA93]

Всичко ми е под въпрос, поради обстоятелствата. Но не искам да се разделям с него.


Именно.
Самозаблудата е да си мислите за всеки един, че той е "човекът", а не обратното, душички.

Май не ми разбрахте ПОДтекста на въпроса.Никой не иска за всеки един да си го казвате,а ако е така,това никак няма да говори добре за вас като личности(който,както иска да го разбира,няма да изпадам в обяснения).Има хора,които са заедно по навик или не знам точно как да го нарека.Свикнал си дотолкова с един човек,че едва ли не се самозаблуждаваш,че го обичаш,виждаш недостатъците му,които пречат на твоите(с искането да са общи) планове за бъдещето и ПАК оставаш с него...За нещо от този род говоря.Понякога разумът ти говори едно,а сърцето-друго.Ето това е по-дълбокият смисъл,който ми е интересно да дискутираме...

[DisappointedDreamer]

И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?

Над това и аз се замислих тия дни.
Виоленца е права, че не всеки с когото сме във връзка е непременно "човекът". Тъпо е да бъдеш сам само защото не си намерил Него или Нея, когато можеш да бъдеш с някого и да си прекарваш хубаво, докато срешнеш точния човек.

От друга страна пък ми е обидно и тъпо да залъгваш някого и да бъдеш във връзка с него, при положение че знаеш че някой ден ще го оставиш. По-добре, според мен, ще да е да го оставиш той да си търси човекът. Егоистично е да бъдеш с някого, само за да си начешеш своите нужди и само за да ти е хубаво. През времето в което сте били заедно, въпросния човек може да си намери истинската половинка, вместо да си губи времето с вас. Освен, ако разбира се в самото начало и двамата сте били наясно, че не сте един за друг и връзката ви е просто начин да убиете времето и да си прекарате хубаво, докато срещнете някой в когото наистина сте влюбени.

Раздвоена съм по този въпрос.

[LadyDi]

Аз пък мисля, че вие прекалено мислите по въпроса за Единствения.
Обръщам се към DisappointedDreamer, заради това:

От друга страна пък ми е обидно и тъпо да залъгваш някого и да бъдеш във връзка с него, при положение че знаеш че някой ден ще го оставиш. По-добре, според мен, ще да е да го оставиш той да си търси човекът. Егоистично е да бъдеш с някого, само за да си начешеш своите нужди и само за да ти е хубаво. През времето в което сте били заедно, въпросния човек може да си намери истинската половинка, вместо да си губи времето с вас.

Ще го кажа така. Хората имат глави на раменете си. Никой не се хвърля във връзка с идеята, че тя ще приключи. Винаги, когато се хващаме с някого, то е с идеята да е дълго, ако не и вечно. Нещата се избистрят в крачка. В един момент осъзнаваш, че този човек просто не е онзи, с когото се виждаш да гледате внуци. Това не значи, че в момента ви е зле и трябва непременно да се разделите.
Нещата се случват естествено. Когато нещо закуца трябва да си претеглите везните и да прецените струва ли си да се помъчите да го закрепите или по-добре всеки по пътя си.
Ти, за себе си, трябва да си отговорна единствено за твоите стъпки и решения. Все пак не ходиш с кукла на конци. Той има глава на раменете си и може сам да прецени.
Хубава е самозаблудата, че в една връзка сме "ние", само че не е така. В една връзка сме "аз" и "ти", които се опитват да съществуват заедно. И трябва да отговаряме за себе си, за собствените си действия и думи. Аз не нося отговорност за неговите чувства и това, което прави. Дала съм му свободата да се развива както намери за добре. НЕГОВ избор е да се развива така, че АЗ да съм добре. Както и АЗ избирам да вървя в онази посока, в която да не го губя.
Не знам дали успях да го обясня добре...

[anonymous708973]

И аз съм раздвоена, но имам да кажа нещо по втория абзац.
Хубаво ви е и на двамата, не само на теб.
А той е свободен да те остави, ако прецени, че е срещнал истинската си половинка.

[urlittlelady]

как искам да се развият - да продължим да учим, когато завърша да ходя да следвам в същия град [София], да живеем заедно и няяяякога в бъдещето да ми предложи брак да имаме 1/2 дечица, които ще обсипваме с любов и грижи и така нататък и така нататък мечти и фантазии

как ще се развият - идея си нямам надявам се това, което ми говори и е говорил за бъдещето НИ да го е мислел наистина може би прекалено много мечтая, но все пак се надявам на добро развитие

колкото до вторият въпрос... мисля, че има хора, които са заедно просто по навик, защото са свикнали прекалено много един с друг. Може би да не са дотолкова влюбени, колкото привързани към дадения човек до себе си. И когато се опитват да погледнат напред да не могат да си представят бъдещето си без този човек, защото са свикнали, той да бъде до тях. Понякога всичко е толкова заплетено и объркващо, че стигаш до един момент в който си задаваш въпроса "обичам ли го или просто съм свикнал с този човек?" Може би когато любовта е истинска не се стига до там и хората в такива връзки се борят за тази изгаряща любов която ги свързва по даден начин. Други пък спират да се борят за каквото и да било и оставят отношенията им да се носят по течението. Все мак мисля че е сложно, дори и аз се обърках

[DisappointedDreamer]

Никой не се хвърля във връзка с идеята, че тя ще приключи. Винаги, когато се хващаме с някого, то е с идеята да е дълго, ако не и вечно. Нещата се избистрят в крачка. В един момент осъзнаваш, че този човек просто не е онзи, с когото се виждаш да гледате внуци. Това не значи, че в момента ви е зле и трябва непременно да се разделите.

Мда, права си.
Хареса ми.
Благодаря.

[SisiStrange]

Надявам се да успеем да заживеем заедно до година-2. После вече ще мислим за женене и деца. Ако трябва да седна да планирам, бих искала около 27-годишна да си родя първото детенце. Ще видим как ще се развият дотогава нещата с пари, апартаменти и прочие. Иначе, аз за себе си съм сигурна, че Той е човекът за мен. Мисля, че и той гледа на мен по същия начин. Ако всичко е наред, се надявам да си направим хубаво семейство.

[JungleJaguar]

Никак.На компаньонки,алкохол и дрога съм ахахахах бъзикам се бе,не употребявам дрога.

[Богиня]

Погледнато реално съм необвързана, хипотетично... също. А бе, всякак погледнато-това е то.
Честно казано в близките 1-2г. не смятам и да се обвързвам. Взех си пая, дори ми дойде в повече.
/Е, това не значи, че ще пренебрегвам простосмъртните, разбира се... /

Относно втората част: бих си помислила, че цитираш мен, но знам, че не съм го писала.

И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Самозаблуда е, особено ако и двете страни са на това мнение е огромна самозаблуда.

[LadyDi]

И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Самозаблуда е, особено ако и двете страни са на това мнение е огромна самозаблуда.

Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс

[DisappointedDreamer]

Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс

Точно.

[ShtrudeL]

Обявявам темата за creepy.

[xXxPETYAxXx]

Не си представям да остареем заедно и всъщност в нито една от връзките ми не е било другояче. Никога не съм си представяла, че ще се омъжа, за който и да е от бившите ми приятели. Това отговаря и на въпроса за децата! Не мисля, че ще срещна мъжа на живота си на 19. Може да съм черногледа/песимистка или дори егоистична според вас, но според мен съм по-скоро реалистка.

[xoxi]

Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?
- Като се замисля осъзнавам, че нямам никакви очаквания за бъдещето ни като двойка. Аз след една-две години може би ще замина да уча и живея доста далеч от тук, а неговите планове са на твърда българска земя. Изяснили сме го това преди доста време и се радваме на настоящите ни моменти заедно, без големи планове за бъдещето.

А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?
- Предполагам аз ще замина, той ще остане, ще се чуваме, ще е гадно и след време всеки ще си намери нова половинка.
Но надеждата аз да се върна или и той да замине си я тая много дълбоко в себе си. Когато човек чувства, че човекът срещу него е правилният човек, то нормално е, да не иска да се разделят, въпреки обстоятелствата.

Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?
- Рано ни е още и на двамата да се женим. Ако нещата стояха по друг начин, предполагам, щяхме да сме готови за брак. Сега идеята за него звучи просто като усложнение, което не искаме да си причиняваме, а пък е и ненужно.

Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?
- Предпочитам да сключа брак, а не да живея на семейни начала. Може би съм старомодна, може би прекалено романтично настроена...

Искате ли деца от този човек?
- Всъщност никога не съм си се представяла като майка, нито съм си представяла, че ще искам деца. За първи път с него (и то от скоро) си ни представям като родители. Ще е прекрасно да си имаме едно.

Представяте ли си да остареете заедно?
- Да си представям - не. Искам ли го - да, тайно го искам ужасно много.

[Hilary_]

Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?
Не обичам да планирам. Сметките без кръчмар водят до големи разочарования.
А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?
Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?
Това с браковете не ме вълнува, следователно не го и мисля.
Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?
Бракът не доказва вечна любов, нито гранатира такава.
Явява се само едно усложнение, ако нещата не потръгнат.
Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
Рано ми е да остарявам. хаха
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?
Неориентирано, детско поведение.
Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?
Бих се чувствала щастлива ако усещам, че той е Човекът!
И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Точно това е.

....

[Богиня]

Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс

Опитът ми показва друго, но както и да е. Може да има чувства, но непреодолимите различия пречат... дори и на секса.

[LadyDi]

Опитът ми показва друго, но както и да е. Може да има чувства, но непреодолимите различия пречат... дори и на секса.

Как да ти го обясня... Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

Моят опит показва, че различията пречат единствено на връзката. Не и на секса. If u know what I mean.