не не съм на 16.... по-голяма съм Вярно е, че сам си избираш приятелите, но може ли да предположиш че един ден те ще станат такива? Никога не съм вярвала че ще ме предадат защото ги мислех за истински..днес за съжаление хората носят често маски и те заблуждават и ти не винаги можеш да разпознаеш кои са лицемерните и кои не са.Даже днес много често се срещат такива и почти не можеш да ги различиш.Иначе да..вече съм по-мнителна и както написах не смея на никого вече да се доверявам така..



Цитирай Първоначално написано от DisappointedDreamer Виж мнението
Цял живот ще те разочароват хората. Сам си избираш приятелите те, следователно сама си си била виновна. Няма смисъл да се вайкаш и да плачеш. Просто нека това да ти е обеца на ухото, нека те научи кои хора да избягваш и кои хора да търсиш. Приеми го като просто друг болезнен житейски опит.
Колкото до срамежливостта - тук отново всичко зависи от теб. Тя с нищо няма да ти помогне.
На колко години си? Не си на повече от 16 нали? Смешно е да се вайкаш на толкова години как не си открила "истинския". Тепърва ще срещаш хора, тепърва ще ги опознаваш, ще късаш и ще се влюбваш.

Извод: всичко зависи от теб. Със сълзи нищо не става. Бъди позитивна и весела. Това винаги привлича хората. Интересувай се от другите и ще завържеш много приятелства.