- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Писна ми от разочарования :( ..
Здравейте..пиша ви, защото не знам какво да правя вече.. всичко толкова ми дотегна и реших просто да споделя някъде
Може и да получа доста критики , знам , че ще се случи, но все пак ще споделя..просто за да ми олекне.
Та проблемът не е само един..
Много съм разочарована от хората като цяло..Хората, които ми се пишеха за "приятели" ме зарязаха, защото се оказаха едни долни двуличници и използвачи.Някои от тях аз ги зарязах, защото сама видях какви са.Бяха с мен, когато имаха нужда а иначе все едно не съществувах за тях,използваха ме,но аз бях с тях колкото да не съм сама..В последствие разбрах, че по-добре да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така..А и те и без това че зарязаха,когато вече нямаха нужда от мен.Много ме предаваха..предаваха ме хората от които на-малко съм очаквала , че може да ме предадат.И на никого не му пукаше какво ми е,в днешно време всеки гледа само да те използва, а после ти се подиграва зад гърба за благодарност.Ужасно много съм наранена от тези предателства, вече а никого не смея да се доверявам.Не искам пак да страдам ;( ..и сега съм сама, просто човек свиква да е сам.Аз цял живот се чувствам сама,независимо какви хора са около мен.
Чувствам се така, защото нито 1 от тях не можа да ме разбере наистина.Родителите ми уж са най близките ми хора,
ама и те не ме разбраха,всъщност те са хората дето най много не ме разбираха и хората които най много ме съдеха.
Не ми е позволено да плача,нито да се вайкам, защото знам че ще стават скандали пак ако реша да споделя с тях как се чувствам..според тях трябва да стискам зъби и да не се оплаквам и да трая.
Никой не ме разбира..не разбира как се чувствам аз.Никак не ми е леко.Много често се чудя, защо хората станаха толкова озлобени..толкова лоши едни към други.Животът стана просто ужасен..место хората да си помагат, забиват си нож в гърба един другиму..
Другият проблем е, че съм доста чувствителен и раним човек,не мога да кажа че съм като останалите..а и съм срамежлива и трудно завързвам разговори..което е ужасен проблем за мен..А за любовта да не говорим..досега нито 1 момче не можах да срещна, което да може да ме разбира и и обича истински.Само на идиоти и неподходящи попадам.Вече се отчаях, дали ще мога да намеря някой свестен и истински.Винаги съм си мислела, поне приятел да имах, щеше да ми е достатъчен, само да може да ме разбира.Тогава всички останали приятели няма да са ми нужни, имам нужда поне от 1 човек, който наистина да е с мен и да ме подкрепя.Не знам дали някой ден ще го намеря обаче.Та това е моята изповед, поне ми олекна ..
Цял живот ще те разочароват хората. Сам си избираш приятелите те, следователно сама си си била виновна. Няма смисъл да се вайкаш и да плачеш. Просто нека това да ти е обеца на ухото, нека те научи кои хора да избягваш и кои хора да търсиш. Приеми го като просто друг болезнен житейски опит.
Колкото до срамежливостта - тук отново всичко зависи от теб. Тя с нищо няма да ти помогне.
На колко години си? Не си на повече от 16 нали? Смешно е да се вайкаш на толкова години как не си открила "истинския". Тепърва ще срещаш хора, тепърва ще ги опознаваш, ще късаш и ще се влюбваш.
Извод: всичко зависи от теб. Със сълзи нищо не става. Бъди позитивна и весела. Това винаги привлича хората. Интересувай се от другите и ще завържеш много приятелства.
не не съм на 16.... по-голяма съм Вярно е, че сам си избираш приятелите, но може ли да предположиш че един ден те ще станат такива? Никога не съм вярвала че ще ме предадат защото ги мислех за истински..днес за съжаление хората носят често маски и те заблуждават и ти не винаги можеш да разпознаеш кои са лицемерните и кои не са.Даже днес много често се срещат такива и почти не можеш да ги различиш.Иначе да..вече съм по-мнителна и както написах не смея на никого вече да се доверявам така..
все едно аз съм го писала това- само дето аз си имам приятел, но преди 2 години можех да кажа същото и за това, както и ти. Какво стана ли- просто останах сама и без приятели, и се чувствам много по-добре. Не е болка за умиране да нямаш приятели- свикваш, че си различен и нямаш тема за разговор с другите, защото докато другите се забавляват по купони и мислят за гаджета ти се ровиш в сайтове за извънземни и мислиш за бебета и сватби . И преди и сега никой не ме разбира - даже и моя приятел не знае как се чувтствам и в много отношения няма да ме разбере.
да в началото е ужасно. Чудиш се какво ти е, защо не си като другите- защо не можеш да се отпуснеш и да се забавляваш, защо това, защо онова.. и се чувстваш най-тъпия човек на света, защото си отхвърлен от всички и всички те мислят за странен и отблъскващ. Нямаш си идея колко те разбирам
![]()
да и аз съм се чувствала така..и продължавам да се чувствам понякога..
четох през ред, но имам какво да ти кажа.
трябва да достигнеш до онази точка, в която се чувстваш удобно/добре със себе си. наричай го както поискаш, това не е от особено значение. да чакаш външен фактор(събитие, др. човешка единица, етц.), който с магическа пръчка ще промени теб и живота ти, е някаква мързелива утопия. ако/като започнеш да си на "ти" със себе си, всичко останало ще си застане на мястото. всъщност няма, но това няма да е от значение за теб, защото ти ще си завършена сама по себе си и чак след това - част от цяло (свят, общество, група, двойка). развивай се и работи върху себе си! успех!)
Доста добре те разбирам. Без приятели, който каквото ще да си говори, не може. Да си отхвърлен не винаги значи, че вината е в теб. Може да си по-различен в добрият смисъл, а останалите да са групичка от "кифли", използвачи и т.н. Знам това изцяло от личен опит. Също така, да допълня ... добрите приятели са 1, 2 и макс 3ма. В днешно време, както казваш ти, не можеш да се довериш на никой, хората са лоши. Винаги с времето идва нещо по-добро, така че не се отчайвай. Скоро ще намериш по-добър приятел/приятелка![]()
Последно редактирано от tsvettu : 09-25-2012 на 17:20
Мисля,че всеки се е чувствал така.Неизменна част от това да си тийн.Срещаш и отпращаш хора,докато отсееш онези ,за които си заслужава.Приятелите са онези ,които идват когато най-малко очакваш и остават до теб на същият принцип.Родителите ни,не са само родители,за да ни разбират ами за да ни учат и изграждат част от характера ни.Твоите родители се опитват да те направят търпелива и борбена личност.Не съжалявай затова,че сега се намираш в това положение,определено е един вид урок.Прави те по-силна и не толкова наивна.Наистина е по-добре да си сам ,ако имаш фалшиви и двулични хора до себе си,не мислиш ли ?Щом е трябявало да се развият така нещата,значи може и да е за добро.Имай търпението и вярата,че до теб ще застане поне един човек ,който ще е с теб въпреки всичко,който ще те цени и подкрепя заради това което си.
Успех
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Повярвай, че те разбирам до болка. Била съм в такъв период и е наистина много гадно. Сега нужното е да си силна и да не се предаваш, въпреки всичко. Много по - добре е да си сама, но да знаеш, че никой не ти се прави на такъв или онакъв, докато има изгода от теб. Всъщност, повечето хора са такива, но ги има свестните. Относно любовта: всичко се случва, когато най - малко го очакваш. От опит го твърдя. Тъкмо си бях казала, че не искам да се занимавам повече с момчета и точно тогава срещнах настоящия си приятел, който не само, че ме дарява с любов и щастие, но и ме разбира. Той ми е едновременно приятел и гадже. И това ме радва изключително много. Не забравяй, че живота е такъв, какъвто сам си го направиш - живота и на теб ще се усмихне, стига да си оптимистично настроена.
Еми тегли си ножа бе ... :@ Мен като ме предадат отивам да блъскам и следователно така ме обогатяват, вместо да ме нараняват.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Да си дойдем на думата. Както беше казал някой философ: "Само 1 ме разбираше, но и той не ме разбра." И все пак това не е чак толкова лошо. Гледайте го и от добрата страна - не си като всички останали, живееш си малко или много в свой собствен свят, няма кой да ти влиза в личното пространство, (донякъде) тъй като не те разбират. А и винаги може да си в компанията на човек, с който просто да ти е приятно, без да е нужно да ти влиза в положение.
Умният човек не казва и половината от това, което знае докато глупавия не разбира и половината от това, което казва.
* http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=398724 *
Все още го има приятелството, все още я има и любовта, така че нещата не са толкова зле. А колкото до хората винаги ще ги има тея лицемери, идиоти и т.н.
разбирам те... можеш да започнеш да спиш с най-различни, да се дрогираш и да правиш свинщини : ))
всеки си има различно мнение за нещата
но все пак благодаря за някои от положителните мнения
Повярвай ми- има и хора много по-зле от теб - все пак си излизала с момчета , независимо идиоти или не си се целувала сигурно вече, а и да не си -и това не е някакъв проблем
Важно е да живееш така както ти харесва, да не се отчайваш от това,че нямаш приятел ,,а всички други имали гаджита и били щастливи ,, - това не е така! Повярвай - тези ,,тарикати,, и прочие от ,,известнит,, ,които ходят всеки ден на дискотеки, социални са и тнт също имат проблеми, изпадат в депресии и си мислят ,че живота е гаден
За това трябва първо да се научиш да живееш щастливо и сама! - има една статия ,която след малко ще я пусна тук
Та аз например заразлика от теб никога съм нямал много приятели , всъщност те ми се броят на пръсти , а е имало периоди,когато в буквалния смисъл е нямало с кой да изляза да се видя И на мен естествено това не ми харесва, искам да бъда по социален, не толкова мълчалив в много случаи , както и искам и аз да ходя по диско и купони- но просто не съм такъв ,човек , а и да отида с непознати хора- сигурно няма да ми хареса
Та хората са различни
Тези готините и ,,модерните,,, също изтърват от живота в много степени защото пък по рядко се усамотяват и бъдат със себе си, макар че и те ходят на планина , обикалят и тнт , не виждат света по същия начин
Абе и аз не знам - ако искаш да си с приятели ,но не можеш- да не ти пука
Но както казах за да потръгнат нещата трябва да се вгледаш в хубавите моменти на живота си и да си вдигнеш самочувствието - пък тогаваа и хората ще те харесат повече http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&...1mti13cCPPPAXA
Еми в някои неща се заблуждаваш..явно само предполагаш а повечето неща не са така..първо,не съм излизала с много момчета,второ никога не съм имала много приятели а само двама трима които мислех че са истински но в последствие се оказаха използвачи..и от много дълго време нямам вече никакви приятели около себе си..не че някога съм могла да разчитам на тези дето съм имала..бяха с мен само по нужда..винаги съм си била САМА! И това че има хора много по-зле от мен не променя моите проблеми и не ги прави по-малки или по-нищожни, нито пък ме успокоява по някакъв начин..За мен няма големи или малки проблеми за мен има ПРОБЛЕМИ. Наистина съжелявам че толкова погрешно ме разбирате някои.. но все пак написах темата просто да споделя..
ами става обърквация с тези приятели ;d
Значи да приемем,че нямаш приятели -нито гадже ,нито приятелки
Това не пречи да си намериш други, а и да си добре дори без тях
Мн добре те разбирам, но във всеки чов живот има трудни моменти,които минават и се преодоляват
кАКви са др-те проблеми? Имаш ли хоби или интересно занимание - го прави