Изневяра

[jujuju]

Откакто си облизах плюнката никога повече не казвам големи думи! Преди все повтарях,че ако приятелят ми изневери ще го оставя на момента, така и направих де, но това продължи само до следващия ден.. После аз сама му звъннах,звучи глупаво нали,но е така,просто го обичах истински и реших,че просто е направил грешка.. Между другото ми беше изневерил 2 пъти,звучи ми смешно вече.. как ли разбрах,ами той сам си призна вече след 6 месеца.. и аз какво да направя обичах го минало е доста време и казах да забравим.. Да забравихме,но при всяка караница започнах да му го натяквам,а той с най голямото си нахалство и егоизъм ми казваше да не отварям стари теми,та така с всеки изминал ден се карахме повече и повече аз го оставях и му звънях.. докато не видяхме едно от момичетата а той така се загледа в приятеля и пък и в нея просто си замълчах..след тези 2 изневери не ми е изневерявал,но аз тогава разбрах,че изневярата всъщност не е грешка, а просто избор.. той избра да ми сложи рога, а аз да му търпя нрава.. Но съвет не прощавайте колкото и да обичате,защото идва ден когато съжалявате за изгубеното време с човек който още в съвсем началото е направил своя избор.. Просто изневярата не трябва да се прощава, освен ако човека до вас не прави всичко възможно за да му простите!

[ShtrudeL]

Но съвет не прощавайте колкото и да обичате,защото идва ден когато съжалявате за изгубеното време с човек който още в съвсем началото е направил своя избор.. Просто изневярата не трябва да се прощава, освен ако човека до вас не прави всичко възможно за да му простите!

Изгубеното време? Bitch please. Как можеш да наричаш времето, в което си споделяла живота си с човек, с който уж обичаш 'изгубено'? Че и за съжаляване говориш. И обясни ми какво трябва да направи човек, за да му простиш? Прошката не означава, че ако я дадеш, значи оставаш с човека. А и коя си ти, че да даваш прошка? Никой не ти е длъжен, дори да си женен за него и никого не трябва да задължаваш, защото е отблъскващо и никой не обича да го командорят и да стоят много над него.
Това, което пречи на онова, да продължиш 'съжителството' си с човека, с който си, си ти самият. Или решаваш, че можеш да го преглътнеш веднъж... или два пъти... или колкото ти акъл държи... или осъзнаваш, че това винаги ще ти е трън в окото, винаги ще те кара да се съмняваш и т.н... и приключваш мача, макар че смятам, че втория вариант е филмарски и трябва много, ама много жестоко/обидно/унизително нещо да е направил човека до теб и най-вече да не се разкайва и да не му е минавало през ума, че може да те нарани, та да приключиш така лесно всичко, което сте имали.
Аз за мое щастие, или съжаление, не съм толкова твърда и категорична, че да оставя човечето си ако ми изневери, НО и не съм момиченце, на което могат да тъпчат чувствата. И би ми станало доста обидно, тъжно и като цяло удар върху цялата стеничка от хубости, които съм си изградила и зад която не пускам никой друг, освен НАС.

[jujuju]

Изгубеното време? Bitch please. Как можеш да наричаш времето, в което си споделяла живота си с човек, с който уж обичаш 'изгубено'? Че и за съжаляване говориш. И обясни ми какво трябва да направи човек, за да му простиш? Прошката не означава, че ако я дадеш, значи оставаш с човека. А и коя си ти, че да даваш прошка? Никой не ти е длъжен, дори да си женен за него и никого не трябва да задължаваш, защото е отблъскващо и никой не обича да го командорят и да стоят много над него.
Това, което пречи на онова, да продължиш 'съжителството' си с човека, с който си, си ти самият. Или решаваш, че можеш да го преглътнеш веднъж... или два пъти... или колкото ти акъл държи... или осъзнаваш, че това винаги ще ти е трън в окото, винаги ще те кара да се съмняваш и т.н... и приключваш мача, макар че смятам, че втория вариант е филмарски и трябва много, ама много жестоко/обидно/унизително нещо да е направил човека до теб и най-вече да не се разкайва и да не му е минавало през ума, че може да те нарани, та да приключиш така лесно всичко, което сте имали.
Аз за мое щастие, или съжаление, не съм толкова твърда и категорична, че да оставя човечето си ако ми изневери, НО и не съм момиченце, на което могат да тъпчат чувствата. И би ми станало доста обидно, тъжно и като цяло удар върху цялата стеничка от хубости, които съм си изградила и зад която не пускам никой друг, освен НАС.

Ами мила мога да ти кажа,че ходих 2 год. и 7 месеца с приятеля ми след неговите две изневери и мисля,че е предостатъчно време да дадеш шанс на човека когото обичаш! Но идва един момент и наистина съжаляваш,че не си го напуснала по рано защото човек изневерил 2 пъти на когото му е простено просто ей така се качва на главата ти и наистина вече ти писва.. Защото при мене стана точно това простих му защото го обичах,но промени ли си нещо освен това,че повече не ми изневери(поне така мисля). И въпроса не е само в изневярата,въпросът е дали човека на когото вече му е простено за такава ОГРОМНА грешка цени твоята постъпка, дали той изобщо осъзнава колко много държи човека насреща му на него. Просто явно не си изпитвала това унизително и съсипващо връзката чувство. И вярвай ми не дай си боже ако го изпиташ няма никога да го забравиш,ще му простиш но той вече ще знае,че не можеш без него и ще се опитва да те мачка с всеки изминал ден, и един ден когато сте щастливи и внезапно той види тази с която ти е изневерил и втренчи поглед в нея тогава ще осъзнаеш,че си изгубила празно време с човек който може би не те е обичал а просто му е било хубаво с теб в някои мигове.. Просто този който не е падал от високо не знае каква е болката ! Пък аз се борех до колкото можах но защо аз да си провалям живота с човек който не ме цени! Ако му бях изневерила аз, той нямаше даже да ме послуша така,че не говори големи думи! И като не знаеш цялата история не критикувай другите по този начин,защото не си на тяхно място!