Самотен :(

[AirCrafter]

Еми не бъди срамежлив и притеснителен. Няма от какво да те е срам. Ако те отрежат - те губят. Пък и хората не отказват чак толкова често, просто явно ти е паднало самочувствието. Викни някой от даскало след училището да правите нещо - кафе, спорт, разходка.

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Може да изчакаш да стигнеш дъното, та оттам да се тласнеш нагоре, ако искаш. Ако ли пък не искаш - си стягаш задника и почваш да работиш усърдно върху себе си. Не прави нещо, защото другите така искат. Не прави нещо, за да се харесаш на другите, прави го, за да можеш САМ да се харесаш. Опитай се да бъдеш различен, така ще можеш да се пребориш със 100 обожатели. Няма да влезеш в общата графа. Отделно, приятели се правят, като си социален - записвай се в различни извънучилищни проекти, регистрирай се в различни форуми, съвпадащи с интересите ти, почни да ходиш на форумните срещи и така. И аз понякога се ядосвам за много неща, но знам, че един ден всичко ще се нареди в моя полза. Просто почни да мислиш позитивно и ще видиш резултатите - може да почакаш, но знай едно - това, което ти се случва днес, е резултат от това, което си постигнал вчера. Късмет ти пожелавам! Вярвам, че можеш. Всеки може. Важното е да поискаш нещо и да направиш всичко възможно то да се случи!

Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

[Amore-Mio*]

Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

Щом съм с тоя човек - няма да ме бърка дали има приятели или не.
Аз излизам с него, избрала съм него, заради самия него /ех, че повторения/, така че все ми е тая дали има компания, дали има приятели.

[Chacho]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Като спреш да очакваш нещо от хората. Приеми, че винаги ще има риск в тоя живот и че рискът не е лошо нещо. Грам да не ти пука, не си мисли, когато вършиш нещо, какво ще кажат другите и дали правиш добро впечатление. Заеби чуждото мнение. Само-чувствието го имаш, когато усещаш нещата самостоятелно, без да имаш нужда от чужда оценка. И ще ти е от полза да се насилиш първоначално, щото притеснението изчезва чак след като се изправиш очи в очи с него.

Сериозно, предложи на някого да излезете да се мотаете. Няма нищо нередно в това, въпроса е да се забавлявате и да убивате време. Ако ти откажат, значи нещо им не работи телевизора, да отказват забавление. Било то някой приятел или някоя яка мацка.

[Blab]

Като спреш да очакваш нещо от хората.

)

няма да се изказвам по темата, защото не съм я чела подробно, да не кажа хич. но съм била там, да. понякога се връщам. циклично е, като животът. другият не е по-значим от теб (само защото ти така го определяш) - започни от тук.
хареса ми това за убиването на време. действително е така. поне го споделям като усещане. другият (може да) ти е ценен, когато предизвиква нещо в теб, когато нарушава покоя ти (ако изберем аналаг от физиката).

//и разни други неща, за които съм твърде неадеквата в момента.

успех!)

[notlike]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?



Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

Не знам, пич, не съм жена, за да ти кажа. Но аз попринцип обичам да си изграждам собствено мнение за хората и честно казано не ми пука кой какво мисли. Ако съответният човек си заслужава вниманието, чувствам се на място в неговата компания и не деградирам, ми е все тая какво говорят другите за него. Не можеш да живееш вечно за хорското мнение, тъй като винаги ще те оценяват по тяхната система, а критериите винаги ще са различни от твоите. А за това кой форум да посещаваш, не знам. Не съм теб. Аз се интересувам от технологии, новини и прочие - затова и в такива сайтове влизам. Навремето се занимавах малко и с езотерика и подобни. Приоритетите сам си ги избираш, но пак ти казвам - ние можем да ти налеем много информация в главата, но ти ако си си решил, че ще играеш ролята на социален аутсайдер, никой не може да те извади оттам. Има една много умна приказка и те съветвам да разбереш смисъла й добре: "Ако сам не си помогнеш, и Господ не може да ти помогне".

[Godzilla]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Като промениш в себе си това, което не харесваш, за да можеш да добиеш самочувствие. Тогава срамът ще изчезне сам. Може да си повтаряш, че ако не се получи нищо, тази/този/тези от които те е било срам, няма да ги видиш никога отново.

След това се научи да бъдеш отхвърлян. Излизай с мисия да заговориш всяко момиче, което ти хареса. Просто нещо. Дори и един простичък въпрос. Без да те интересува, че ще те отхвърли. Това е и целта. Ако те отхвърлят, пожелаваш ѝ всичко добро и преминаваш към следващата. След време няма да ти прави впечатление.
Ами ако не те отхвърлят?

Преди време с приятел играехме една игра. Излизаме на бар/дискотека. Аз му давам 50лв в началото на вечерта и за всяко момиче с което завържа някакъв по-смислен контакт, той ми връща по 10. Ако не заговоря 5 момичета до края на вечерта - губя пари. Така се научих да приемам отказа, а и се запознах с много нови хора. Жени предимно.