Ох, всички сте прави и аз го виждам това, аз не съм някое куче, което тя може да командва, но това някак си само при мен е само в приказките и мислите ми, а действията ми са обратните... Ако ми каже хвърли се, хвърлям се! Това е голям проблем, но сякаш наистина не иска да ме командва, а просто и тя не може да си подреди мислите( поне аз така мисля) и и трябва време. Аз съм готов още да чакам, но искам да се получи накрая не ми пука дали се излагам пред нея, или пред околните, просто наистина много я искам, много чуства вложих и може би тук ми е грешката. Защо казвам, че и тя ме иска... защото когато аз плаках за нея, и тя плака, гадно и стана и се виждаше ясно в очите и, едва ли е толкова добра актьорка, пък и какво удоволствие ще и дава да разбива нечий сърце? Аз вярвам, че все още има добро на този свят и добри хора и смятам, че тя точното момиче, а може и просто така да ми се иска... Вярно е, че съм мъж и трябва малко да скръцна със зъби, но когато го направя всичко продължава не по-дълго от няколко минути, след това отново аз започвам да се моля и да галя и да угажвам, защото не искам да и е гадно. Така да се каже уж няма да правя това, което тя иска, а ето на че заради нея влизам по форуми, пиша искам съвети, с часове мисля за нея и т.н Подаръци и т.н

Боже, ако наистина сте прави и всичко е театър за нея незнам колко време ще ми отнеме да го преживея...