FAKE BROKEN

[Blab]

Talk about it over chardonnay complicated. :Д


Какво мислите по въпроса?
Търсят ли хората (вие и тези покрай вас, не някакви обобщени представи за човечеството, моля!) други повредени хора? Ако да, защо?

Защото самите те се осъзнават, като непълни/дефектни/етц., => не могат да заслужат някой... цял?
Защото само по подобен на тях начин сбъркан човек би ги разб(и)рал (каквото и да означава това)?
Иска им се да поправят/геройстват/спасяват (в духа на Супермен/Майка Тереза/произволен гуру)?
Или?

-----------
Тъй като знам части от вижданията на някои потребители по отделни въпроси, ако вие търсите някой, който е умен/амбициозен/перспективен/красавец/отворен към света/прочее суперлативи и/или сте с такъв човек, тогава допускате ли, че е възможно той да... ви е взел под крилото си, т.е. да се чувства по-...голям/ценен/цял от вас и, по един или друг начин, да ви обгрижва, поради някаква причина?
Или вие сте в ролята на спасителя-доброволец?
//това май е по-скоро към момичетата:Д

Ако вземем предвид така обичната теория за стълбата и изберем да й повярваме, то мъжете избират потенциални половинки, които оценяват по-ниско от себе си, като по този начин увеличават възможността за отклик. Действително ли човек търси по-малкото, по-нищожното от себе си и защо? Няма да намесваме Ницше, Фройд и други прелестни романтици:Д, НО властта не е ли действително основното във взаимоотношенията между хората? (особено в любовните)
Наскоро имаше тема на някакво момче, което искаше да си върне водещата позиция във връзката:Д Няма нужда да споменавам комедийния потенциал на проблема му. И все пак, ако взаимоотношенията са борба за власт, и по-силно/дълбоко/отдадено/безрезервно/открито обичащият моментално бива обявен за по-слаб и съответно - подчинен, това не репресира ли хората, не ги ли обръща навътре към себе си, не ги ли заключва - невъзможни за споделяне, откриване пред другия, неспособни за обичане? Или се изисква някаква извънредна смелост и себеотрицание, за да се поставиш сам в ролята на слабия, на подчинения, на слугата/роба? Това ли всъщност значи да обичаш? И, ако е така, тогава възможна ли е реципрочната любов в това уравнение? Как точно си я представяте, че се изразява? Визуализирайте го в картина, по възможност?
//както е прието мъжът да коленичи при предложение за брак, а жената му помага да се изправи.



ПП:баси, мислех да пусна само клипчето и 1-2 реда, но да, ще го преживеете. надявам се и да понапишете нещо.

[Blab]

от толкова писане избягах от заглавието:
Преструват ли се хората на дефектни, за да прикоткат някой по-дефектен, над когото да доминират?

[DisappointedDreamer]

от толкова писане избягах от заглавието:
Преструват ли се хората на дефектни, за да прикоткат някой по-дефектен, над когото да доминират?

Звучи ми отвратително.
Аз се изявявам като лидер, индивидуалист стремящ се към независимост, знания, власт, и не толкова към обич, ласки, разбиране и одобрение от околните, близките или дори семейството ми. И всичко това е изморяващо. С властта идват толкова много отговорности, под чиято тежест рано или късно всеки се изгърбва, независимо колко корав е изглеждал в началото. И точно заради това търся половинка, която да е също толкова доминираща и независима колкото мен, че дори и повече. Търся рамо върху което да прехвърля част от тежестта на отговорностите си. И точно заради тази причина никога не бих харесвала човек, който е "дефектен". Напротив, той трябва да притежава качествата на лидер, за да ме привлече.

А да се преструвам на дефектна само за да привлека някой в пъти по-зле от мен е просто безсмислено. На мен ми трябва отговорен, сериозен и решителен мъж, с когото да споделя тревогите си, който да ми помогне с тях, а не някой който да ги удвоява. Не искам да се грижа за себе си, пък и за тоя до мен.

Но сигурно такива хора има. Звучи логично. Хората обичат властта и биха направили всичко възможно, за да я получат. Цялата картинка изобщо не е красива, ама хей, и светът и хората в него също не са цветенца.

едит:

Защото самите те се осъзнават, като непълни/дефектни/етц., => не могат да заслужат някой... цял?
Защото само по подобен на тях начин сбъркан човек би ги разб(и)рал (каквото и да означава това)?
Иска им се да поправят/геройстват/спасяват (в духа на Супермен/Майка Тереза/произволен гуру)?
Или?

Това със заслужването е интересна и може би дори правилна теория. И все пак, хората са егоисти. В пъти по-вероятно ми звучи някой дефектен да потърси такъв който не е като него, за да може самия той ( дефектния) да се издърпа нагоре, да се промени, да стане по-добър, по-пълноценен. Да стане цял. Цялия може да го напътства, да го учи, да му помага, докато дефектния би бил до него само за утеха и нищо повече. По никакъв начин не би могъл да му помогне, могат единствено да се самосъжаляват заедно.

Друг е въпросът дали цялия би търпял един дефектен до себе си. Кой би издържал половинката му постоянно да греши и да не може самостоятелно да се оправя? Мисля, че всички търсим някой, с когото да делим домакинските/семейните отговорности. Аз примерно бих се побъркала. Тук мисля, че твоят въпрос може да се приложи на практика - цялия би търпял дефектния до себе си само и единствено и когато цялия е човек, когото обича да доминира. Човек, когото получава удоволствие от това да учи половинката си може би би се справил отлично. Аз не съм част от тази група хора.

Съвсем отделен е въпросът какво имам/е предвид под "уча". Никой не е роден научен и е наистина егоистично, и дори отвратително (за някои) фактът, че аз не бих искала да бъда с човек, който е по-малко отговорен от мен и който е по-малко образован. Не искам да е завършил в Харвард и да е професор по медицина. Наясно съм, че дипломата в днешно време не играе ролята, която играеше преди пр. 20 години. Но искам да се интересува, да е амбициозен, да знае за много неща. Искам да мога постоянно да научавам нещо ново от него/нея (говоря и за приятели в този случай, не само за половинки).

Така както го описах осъзнах едно нещо - най-вероятно ще си намеря партньор/гадже/съпруг, който обича да доминира и да изнася лекции. :Д Не обичам да ме командват, но искам някой който наистина ще бъде Мъж, с главно М. Някой, който ще може да поеме по-голямата част от нашите отговорности, така че на мен да ми олекне. 

Колкото до втория ти въпрос - дефектен би разбрал дефектен в пъти по-добре отколкото цял би могъл да разбере дефектен. Двама дефектни биха били утеха за each other, но! ежедневието на същите двама не би ли било изпълнено с хаос, безпорядък и неорганизация? Често, външни фактори ни ядосват/развалят настроението, и когато се завърнем у дома имаме навика да си го изкарваме върху близките си, независимо колко невинни са те. И точно този хаос и безпорядък би накарал един от двойката дефектни да прекрати тяхните отношения и да потърси помощ/уроци/връзка от/с Цял, с когото може би няма да се обичат също толкова много, но пък с когото всичко ще е значително по-лесно тъй като ще имаш човек до себе си, когото да ти помога/напътства. 

Колкото до последния ти въпрос - спасяват и геройстват, да. Може би. Всички търсим своето място в света. Помагайки на дефектен би могло да накара Цял да се чувства по-добре относно себе си и с какво (целия) е подпомогнал света и хората в него.

едит 2:

дефинирай дефектен и цял, моля :Д

Ще се върна към темата след няколко часа.
Малко дълго стана.

[Azoria]

Още една тема за "задните мисли". Защо сте така цинични? Да, може би има истина в тези думи, но не мисля, че човек до толкова използва тези подсъзнателни подбуди за властта когато наистина обича някого. И дори да го прави не е нещо фатално. Не е чак такъв стремеж (според мен).

Хората обичат властта и биха направили всичко възможно, за да я получат. Цялата картинка изобщо не е красива, ама хей, и светът и хората в него също не са цветенца.

С това съм абсолютно съгласна..

[DisappointedDreamer]

Оо, може би дори не осъзнавам, че тези подсъзнателни подбуди съществуват.

П.п. Блаб, такива дълги теми действат демотивиращо на повечето съфорумци.

[Auriss]

Преди да си напиша мнението искам определение за 'дефектен човек', тъй като нито клипът, нито ти, мила Блаби, давате такова.

Дефектен емоционално (което мисля имаш предвид), дефектен социално (което е на Диди разбирането май) или просто сакат лол :Д ?

[DisappointedDreamer]

Абе и аз се усетих и я по попитах.

И, прочетох сакат сопол лол. :Д

[Chacho]

Странно е да се каже дефектен, всички сме дефектни. Това, че сме определили някакъв модел за стандартен, не означава, че този тип личности нямат своите също изкривени подбуди, които да ги карат да вършат каквото и да било. Но защото са по-често срещани, по-продуктивни или по-логични, ги определяме за нормални.

Ако личността ти се основава на такива комплекси, че да търсиш разбиране, ще търсиш сходно дефектен човек. Ако жадуваш за власт, ще търсиш човек, с когото ще можеш да я упражняваш.

Това, което усложнява ситуацията е, че може да имаш конфликтни желания в себе си, които да те разпокъсват в противоположни посоки. А като добавим и променливата време, тъй като менталната ни система е крайно променлива, в един момент ни движат едни сили, а в следващия - други. С думи прости, често не можем да си наумим кво точно искаме. На всичкото отгоре едни желания имат по-висок приоритет, други по-нисък; а съзнателния ни разум има съвсем трети глас, който се кара на емоциите ни да мълчат, за да се адаптираме към реалността.


В психоаналитичната литература има достатъчно разсъждения в тая посока, но така или иначе е на границата с художествената измислица и вероятно дълго време ще си остане така. Блаб, не си тормози толкова съзнанието с тези глупости. Имаш над 20 години стаж в тая реалност, имаш изградена интуиция за хората, доверявай и се повече, не бутай всичко на разума си. И без това колкото повече дефинираме нас и взаимоотношенията ни, толкова по-грозни стават.

[DisappointedDreamer]

И без това колкото повече дефинираме нас и взаимоотношенията ни, толкова по-грозни стават.

Тадъм.

[Blab]

И точно заради това търся половинка, която да е също толкова доминираща и независима колкото мен, че дори и повече.

т.е. си готова да си по-слабата. да бъдеш доминирана. как Другия ще покаже тази готовност от своя страна, ако разсъждава като теб?

Още една тема за "задните мисли". Защо сте така цинични? Да, може би има истина в тези думи, но не мисля, че човек до толкова използва тези подсъзнателни подбуди за властта когато наистина обича някого. И дори да го прави не е нещо фатално. Не е чак такъв стремеж (според мен).

аз не говоря за задни мисли, по-скоро за несъзнаваното, да.;

искам определение за 'дефектен човек' (...)
Дефектен емоционално (което мисля имаш предвид), дефектен социално (което е на Диди разбирането май) или просто сакат лол :Д ?

човек, който осъзнава, че нещо не му е наред. мислещ, аналитичен(+-чувствителен) човек, наясно с недостатъците си, както и с тези на останалите. просто човек. но не от онези, които преминават през живота ей така, по-забързано, оглеждайки се единствено за удоволствие. психически наранен (и това не е думата, но да, губим се в превода:Д), по един или друг начин деликатен/крехък, вследствие природа или някаква фрустрация, със сигурност човек с опит в живота, не дундуркан и гален от него. човек, комуто са се случили неща, от чието повторение той гледа всячески да избяга.
//колкото повече прибавям към дефиницията, толкова повече се отдалечавам от смисъла, просто защото не е важно моето субективно определение и образ. а аз, от своя страна, се опитвам да го оставя по-широко и го разпръсквам в различни посоки. както каза Чачо, всички сме дефектни, точно затова не исках да пояснявам какво разбирам аз под това. откроиха се няколко различни представи и, съответно - нагласи. това е ценно, макар... няма значение.



в някакъв смисъл, това е една от онези 3290682756 теми "съществува ли любовта, как точно изглежда и се осъществява" според теб(всеки един питащ се и отговарящ си).
//както и да е. мисля, че изпуснах момента за "разговор"/дискусия по темата. а и е толкова изморително, понякога, да се опитваш да се обясниш/преведеш и да не ти се получава.

ПП: не вярвам на интуицията си, Чачо, защото ме води в нездрави крайности - от абсолютната приказка и приятно самозаблуждение до най-черното черно, след което нищо не виждаш. интересно ми е какво свързва хората, какво ги води един към друг, защото при мен най-често това е усилието, вследствие някакво изследователско любопитство, но... нищо повече. нм. хубава вечер!)

[Chacho]

ПП: не вярвам на интуицията си, Чачо, защото ме води в нездрави крайности - от абсолютната приказка и приятно самозаблуждение до най-черното черно, след което нищо не виждаш.

Къде е онова момиче, което ми каза, че чувствата ни вървят постоянно между двете крайности, но желае отново и отново да се потапя в тях, за да ги усети докрай? Имам чувството, че си разменяме позициите, а там откъдето идвам въобще не е цветно. Не ме разочаровай!

[Blab]

)
//де да ставаше така:Д