- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Как да преборя самовнушенията?
Здравейте, хора!
Напоследък не знам какво ми се случва, но имам някакви натрапливи лоши мисли, които иксам да споделя с вас, за да намеря ефикасно решение. Случаят е следният...
Приятелката ми учи в Германия. Любовта ни е голяма, но в последния месец осъзнах, че нещо се променя в мен и започвам да изпитвам необосновани притеснения. Тя много учи, скъсва се да чете, и доста често иска да отиде на купон с познати или колеги. За мен това не е проблем и винаги съм й давал свобода и доверие. Но доскоро... В последните два купона, на които беше, се случиха едни събития, които ме накараха да я ревнувам от другите. Аз й имам пълно доверие в това, което прави, но факта, че момчетата около нея си позволяват повече отколкото трябва, много ме дразни и ме потиска. Тя много ме обича и съм сигурен, че няма да позволи да се случи нещо, което да ни раздели. Предложих й да престане с купоните за около месец, докато се отърся от тия проклети помисли, но по този начин й отнемам от свободата и щастието.
Предложете ми друг вариант! Как да се освободя от тези кофти мисли? Разстоянието е голям фактор, понеже не мога да ида до нея и да си поговорим очи в очи, да се прегърнем и да се успокоя. Искам хубав съвет за справяне с подобни мисли. Но ако ще ме осъждате, спестете си го, защото достатъчно много се мразя за това как се чувствам!
Благодаря за полезните съвети от всеки един!![]()
Влезе ли една муха в главата, трудно излиза от там. Не се мрази и виж дали можеш да живееш добре с тези внушения завбъдеще. Постарай се да не скапват твърде много ежедневието ти и виж доколко можеш да ги понесеш. Обикновено те са плод на факта, че в живота няма нищо сигурно и щастието с даден човек вчера, днес и утре е променлива величина. Не спирай приятелката си да ходи на купони, по-скоро се концентрирай върху възможности да скъсиш разстояниято.
Добре дошъл в клуба на ревнивците! хахах
Какво значи, че другите около нея си позволяват повече от колкото трябва? А тя как реагира?
ИнаК това твоето е трудно лечимо.
Според мен трябва да си споделяте много и в подробности за тези неща. Защото ако наистина няма нищо, което да ви нарани, няма да ви е проблем.. + това един лъжец не може да лъже в подробности и винаги се усеща ^^ Аз поне ВИНАГИ знам кога ми пълнят главата с глупости.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Така е, адски точно го каза! И аз съм на това мнение. Трудно се живее с това, осъзнах го вече и искам да се избавя от тези самовнушения. Гледам да не мисля за това и да ги замествам с друго - учене, тренировка, хобита... Ние сме сигурни, че искаме да сме заедно и имаме големи планове в бъдеще, но тази моя негативна нагласа разклаща взаимоотношенията ни и няма да си го простя, ако не направя нещо, за да се поправя.
Колкото до разстоянието, няма как да го скъся, понеже нямам толкова средства, за да ида там. Единствените варианти са, когато тя се прибира на всеки 3 месеца. Там е за 3 години следване, а аз вече планирам своето бъдеще в чужбина, за да сме близко един до друг и занапред. Много е трудно, когато няма как да сме заедно. в това е целия проблем. Но не искам и да се отказвамзаради това!
Благодаря за добрия отговор!![]()
Добре заварила! Но аз не бих казал, че това е точния пример за ревност. Аз нямам съмнения спрямо нея. Тя не ме лъже. Имам съмнения спрямо околните. Тя е адски лъчезарна и усмихната, и позитивна, и е приятелски настроена към всички. Това на момчетата там им се харесва, няма лошо... Но когато започват да я свалят упорито (а тя ми казва за това), естествено на мен не ми става приятно от това, въпреки че сякаш трябва да се чувствам горд, че приятелката ми е толкова привлекателна... Тя, естествено, приема това с усмивка, но никога не би тръгнала да отвръща на свалката.
Проблемът е в мен! Затова и търся възможност и начин да го разреша. На психическа основа е, просто трябва да свикна с факта да приемам това за нещо нормално. Въпросът е как, и колко време ще ми отнеме това? ...
П.П.: Забравих да спомена, че тя ми е първата любов и затова може би нямам опит в това как да реагирам, не знам какви недостатъци мога да открия в себе си спрямо това какво чувствам... Но ето, че има един такъв, и не го харесвам!![]()
Последно редактирано от TheOneWarewolf : 11-29-2012 на 10:49
Аз съм абсолютно същата. Няма оправия. :>
Но проблема при мен е, че аз дълго не мога да издържам така и започвам да се вкарвам в по-големи филми, ставам мнителна и недовечива и стой та гледай... :> Ужасно е. Още по-ужасното е, че изключително рядко интуицията ми ме лъже.
Или се превръщаш в леко безчувствено копеле в моментите, в които трябва (което НЕ предпочитам, защото ако аз например съм такава, се отдръпвам в същото време и... изстивам...), или продължаваш да си си такъв, но по начин, по който да не вреди и на двама ви..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ами, предпочитам да е по втория начин. Но знам, че със сигурност щом се съберем, няма да чувствам подобни глупости. Дотогава ще се мъча, без да й го показвам, понеже това я демотивира да се забавлява. Т.е. не се чувства добре с мен, т.е. няма смисъл да е с мен. Така че да се надяваме, че с времето или ще свикна, или ще ми мине...
Благодаря ти за помощта!![]()
Не искам да ти пикая в градинката, но за съжаление, тия планове се променят толкова бързо, колкото са се и появили.
А относно това, че искаш да прекратиш самовнушението - няма как. Съмнението го има във всяко човешко същество. Ако една жена я свалят, то тя дава знаци, че това би ѝ било приятно. Иначе никой няма да се наеме. Ако една жена не иска да я свалят, много лесно може да откаже всеки желаещ. Приятелката ти обаче има нужда от внимание, което ти по Скайп и веднъж на 3 месеца, не можеш да ѝ дадеш. Има нужда да се чувства красива и желана, затова и флиртува. Тия флиртове обаче понякога се превръщат в преосмисляне на дългата и сива връзка. Започва синдрома "Тревата е по-зелена от другата страна". Чуденето и разсъждаването. "Аз един път живея, дали не си пропилявам живота. Я виж тука колко много привлекателни мъже ме искат." Което от своя страна води до прекратяване на връзката.
Една позната замина за Дания да учи. С нейния приятел са заедно тук много години. Не съм сигурен колко точно, защото не ми е много близка, но са към 3-4. Замина тая учебна година. Вчера гледах снимки на които я тагваха в някакъв купон. Едното от момчетата беше в много съмнителна близост и в много съмнителен допир до нея.
Приятелката на един приятел, замина за Германия да учи. Чуваха се. Пишеха си. Той тука си седеше и си чакаше. 1 година мина. Купи си билет да ходи при нея. 2 седмици преди да замине, тя му се обади по телефона, да му каже, че вече не изпитва същото и няма смисъл да ходи при нея вече.
Разстоянието е нещото, което може да развали една "сива и сериозна" връзка. И много често успява.
И аз съм така, поради подобни причини с моят приятел. До сега съм стигнала до извода, че лечение няма. Колкото и да се опитвам- не се получава. А и аз съм на това дередже, защото много често съмненията ми се оказват верни и никога не си набивам такива филми без причина. И такаа... измъчвае и себе си, и половинката по този начин)
Ще ти разкажа малко от личен опит..
Преди 3 години заминах да уча в чужбина, имах 2 годишна връзка изградена на доверие, приятелство, обичахме се, споделяхме си...
След заминаването ми, първите няколко месеца всичко беше ок..След това той започна да ревнува, да си вкарва някакви филми в главата и малко или много нямаше ми доверие както преди.Въпреки, че през този период, аз не съм била с никой друг освен него...Разстоянието съсипа връзката ни...
Съветът ми е не се вкарвай в излишни филми, имай доверие в приятелката си.
Много се кефя на хора с подобни връзки, разделени от разстоянието и въпреки това не спират да се обичат и да си имат доверие.
Същата съм... нямаш поводи за притеснение, гарантирам ти. Щом не би отвърнала (макар че винаги има изключение, тоест, ситуация, в която би поддала) и съмненията ти не са насочени към нея, всичко е наред.
Ако има начин, приемай като повод за гордост факта, че приятелката е умна и готина и затова я свалят. Някакво утешение, притъпяване на негативните емоции е, но действа.
Винаги се съмнявай и имай едно наум. Това е жена все пак. Да не останеш приятно изненадат после.![]()
И аз преди бях такава, обаче моето мнение е съвсем протвоположно!
Колкото повече подробности ти разкрива - толкова повече се филмираш за следващите й излизания. Най-добре е(според мен) да не ти обяснява толкова подробно неща, които те карат да ревнуваш, но не са много сериозни. Не казвам изцяло да спре да ти споделя, но понякога, колкото по-малко знаеш толкова по-добре! Естествено, ако се стигне до нещо по-сериозно - да ти го каже много ясно, просто да не ти обяснява как еди кой си я свалял,но тя няма интерес, защото от това се филмираш.
Последно редактирано от xXxPETYAxXx : 11-29-2012 на 14:16
Ако правилно съм разбрал тя ходи на купони в Германия ? Ще ти кажа нещо , двете ми каки и батко живеят там , наскоро си идваха и си говорих с едната от каките ми ! Тя ми сподели , че там момчетата/мъжете са адски задръстеняци , лесно се напиват и не знаят как да купонясват/веселят , според мен няма за какво да я ревнуваш от някакви задръстеняци! Остави я , нека се забавлява , едва ли би оставила приятеля си в България , който обича за някаква малоумна шваба =) !
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
Безценен коментар, благодаря ти. Тук ме окуражи много, понеже е точно така, както спомена. Няма да си го слагам прекалено на сърце. А като се чувствам гадно, изглеждам унил и негативен, което пък се прехвърля на нея, а тя е позитивна, т.е. има противопоставяне. Никой позитивен не иска да общува с техни противоположности. Така че ще си върна старото чувство и няма да се "филмирам" така.![]()
Съгласен съм с теб. Веднъж й казах да ми каже какво е било на купона, и това ми беше грешката. Ще се задоволя с това, че й е харесало и точка. Ако има нещо повече - тя със сигурност би ми казала, защото има адски чистото чувство за съвест. Затова няма да я притискам така и да се мъча после. Голям тъпанар съм.![]()
Последно редактирано от TheOneWarewolf : 11-29-2012 на 15:12
Хубаво си ги нарекъл самовнушения. Докато си наясно, че проблемът е само в твоя телевизор, не мисля, че ще имате кой знае какви проблеми. Останалото колегите са го казали, няма смисъл да го повтарям.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Благодаря на всички за положителните коментари и съвети!
Виждам, че няма причина да си мисля глупости само защото човек иска да се забавлява и да оползотворява времето си така, както е редно. Ревността трудно се лекува, така е, но може да се преодолее. А досега не съм имал и повод за съмнения у нея, което говори несъмнено, че и двамата искаме да сме заедно. И ако не искам аз да съм виновен за това, че съм съсипал връзката си, просто ще свикна да съм още по-либерален. И ако резултатът е добър, значи всичко ще е наред.![]()
Определено съм съгласен с тези факти, но това не се отнася до нея, защото за 3 месеца няма начин да се подлъже или подведе по нещо мимолетно. Все пак не сме отскоро заедно (не гледай, че пиша в сайт за тийнове). Мисленето й не е такова. Вярно, отнася се за болшинстовото купонджийки и момчета, които не могат да разнообразят връзката си, но не е в това проблема.
Спокойно, всичко ще се оправиЗаедно ще преодолеете и най-големите препятствия!
Аз останах с впечатлението, че тя е там да учи - 4 години. Не 3 месеца.
Без значение от колко време сте заедно. И без значение дали пишеш в сайт за тийнове. Аз също не съм тийн. Имал съм 6 годишна връзка. Бил съм на разстояние от нея по средата на тая връзка и т.н. Аз също я обичах, но изкушенията са на всеки ъгъл. Когато най-малко го очакваш. Имаше едно момиче от Казакстан на бригадата в същия град. Запознахме се на улицата. Ако бях прекарал повече време около нея, нямаше да издържа и щях да се поддам. Хубаво, че контакта ни беше кратък и аз се преместих в друг град.
Сега, когато вече сме разделени и аз нямам никакви чувства, мога да погледна назад и да видя как реално стоят нещата и как 2-3 години от тая връзка са си напълно пропиляно време за едното спокойствие и страх.