Историята ми е следната. Преди година и половина се захванах с нещо, което ми развали целия живот. Срещнах го, така се развиха нещата и решихме да сме заедно. Направих някои грешки ... той доста неща ми е прощавам. Досега не бях имала такава сериозна връзка и реших да се взема в ръце, че този човек наистина държи на мен и искам да е с мен. Истината е той ме научи на всичко .. научи ме да обичам. Всичко беше добре, но нали всичко е до време. Толкова бях завладяна от него, че изгубих един истински приятел, вярата на родители си и доста неща от себе си. Започна да прави неща, които ме дразнят... въпреки всичко го обичах много. Понякога се държеше добре, а понякога ме караше да съжалявам за това, че съм с него. Преди няколко месеца разбрах, че ще ходи в чужбина. Нещата доста се промениха. Започнахме отново с онази начална тръпка когато се хванеш някой. Доста заедно бяхме вече ... не мислехме да се разделяме защото той трябваше да се върне след няколко месеца и ще чакаме. Преди да тръгне ми каза "Ще си пишеме всеки ден, ще се чуваме ... и дори и да се разделиме, знай че ти винаги ще останеш някъде там в сърцето ми". Всичко, което планувахме не е така. Той тръгна на работа .. има много малко време. Пишем си 2 пъти в седмицата и много малко си говориме. Липсва ми .. много , но от няколко дни насам си мисля нещо. Тъй, като само се нервирам (щом не го виждам на линия, щом нещо се случи и аз няма на кой да си излея душата, щом искам някой просто да ме гушне) не е ли по-добре да се разделиме сега и да знам, че всичко е приключено и да спра да се заблуждавам, че ще изчакаме толкова време и че неговите чувства няма да се променят или да си останеме с едното чатене и да се заблуждаваме, че правиме връзка ? Дано някой ме е разбрал и даде своето мнение ...

БЛАГОДАРЯ : )