Времето лекува,но ... ЛИПСВА МИ

[LeleMaiko]

Историята ми е следната. Преди година и половина се захванах с нещо, което ми развали целия живот. Срещнах го, така се развиха нещата и решихме да сме заедно. Направих някои грешки ... той доста неща ми е прощавам. Досега не бях имала такава сериозна връзка и реших да се взема в ръце, че този човек наистина държи на мен и искам да е с мен. Истината е той ме научи на всичко .. научи ме да обичам. Всичко беше добре, но нали всичко е до време. Толкова бях завладяна от него, че изгубих един истински приятел, вярата на родители си и доста неща от себе си. Започна да прави неща, които ме дразнят... въпреки всичко го обичах много. Понякога се държеше добре, а понякога ме караше да съжалявам за това, че съм с него. Преди няколко месеца разбрах, че ще ходи в чужбина. Нещата доста се промениха. Започнахме отново с онази начална тръпка когато се хванеш някой. Доста заедно бяхме вече ... не мислехме да се разделяме защото той трябваше да се върне след няколко месеца и ще чакаме. Преди да тръгне ми каза "Ще си пишеме всеки ден, ще се чуваме ... и дори и да се разделиме, знай че ти винаги ще останеш някъде там в сърцето ми". Всичко, което планувахме не е така. Той тръгна на работа .. има много малко време. Пишем си 2 пъти в седмицата и много малко си говориме. Липсва ми .. много , но от няколко дни насам си мисля нещо. Тъй, като само се нервирам (щом не го виждам на линия, щом нещо се случи и аз няма на кой да си излея душата, щом искам някой просто да ме гушне) не е ли по-добре да се разделиме сега и да знам, че всичко е приключено и да спра да се заблуждавам, че ще изчакаме толкова време и че неговите чувства няма да се променят или да си останеме с едното чатене и да се заблуждаваме, че правиме връзка ? Дано някой ме е разбрал и даде своето мнение ...

БЛАГОДАРЯ : )

[musicinmyveins]

Мисля,че е хубаво да го изчакаш.Чувствата не минават и не заминават толкова лесно.Особено ,когато обичаш някого (ти казваш,че го обичаш нали?) .Месеците,за които той е там едва ли ще са достатъчни,за да го преживееш и да продължиш напред.Дори да се върне и нещата да не са същите,ще знаеш,че явно не ви е било писано.Моят съвет е да не прибързваш с решенията,за да не съжаляваш.И все пак след колко месеца ще се върне е основният въпрос?

[LeleMaiko]

Радвам се, че някой ме надъхва да продължа. Ами вече 3 месеца е там, остават още 5. Доста време си е ... поне за мен. Не съм свикнала да не го чувам.

[In*The*Face]

А ти защо приемаш, че го чакаш? Т.е има ли друг човек в живота ти, нова тръпка, която да отхвърляш, за да изчакаш приятеля ти? Ако има - то тогава добре, задавай си тези въпроси, но в противен случай, защо трябва сама да се терзаеш без причина. Излизай, живей си живота, ходи на училище или с каквото там се занимаваш и времето ще мине. Ако през това време си срещнала друг - тогава го мисли, ако не, можеш да вземеш решение сигурна в себе си и желанията си, едва когато приятелят ти се върне, когато го прегърнеш отново и усетиш...нещо. Дотогава просто не го мисли толкова много. Това, че ти липсва е нещо хубаво, един прекрасен знак, че може би човекът си заслужава. Само времето ще покаже дали е така.

[fenikss_]

Срещнах го.

....и свърши хубавият ти живот с него...

[fenikss_]

Мога да твърдя смело,че времето лекува и всичко се забравя,стига да искаш да забравиш.
Просто се постарай да забравиш.
Прави нещо, учи,работи...знам ли и аз.
Ти си прецени,но времето лекува и изтрива всичко.
И най-важното,гледай на пред и НИКОГА,ама НИКОГА НЕ се обръщай на зад, това е най-голямата грешка.

[LeleMaiko]

[QUOTE=fenikss_;10509904]....и свърши хубавият ти живот с него...[/QUOT]

да .. може би е така

Иначе благодаря Наистина ме накарахте реално да се замисля както ще стане след това, но това, което правиме не е връзка. Няма как от такова нещо чувстава да не се променят , дори и изчезнат ....

[TROLLDADLOLCAKE]

Ако любовта не може да оцелее от разстояние , значи не е любов ! Няколко месеца са , ако толкова много го обичаш, ще го докачаш , ако ли не , скъсай с него и продължи напред ! Толкова е просто..

[fenikss_]

^^ TROLLDADLOLCAKE,колкото и да не ни се иска до го признаеме, ''връзката'',от разстояние ,не е никаква връзка.
И ти самият знаеш ,че е така и не го осъзнаваш , или го знаеш,но не искаш да го признаеш,защото ти се иска да повярваш ,че дори от разстояние примерно,тя ще ти е вярна,но винаги ,както знаеш ,има една пречка и тя е думичката (HO).
Ти не можеш да имаш доверие на 100% на никой,освен на себе си и го знаеш.

[TROLLDADLOLCAKE]

Ако не вярваш на 100 % , на човека с когото си и човека , койото обичаш ? Защо тогава си с него ? Един от най - добрите ми приятели , лятото замина за Малта и въпреки това не се разделиха с приятелката му , сега на 5-ти си идва , взима нея и си заминават двамата! Ето , че можело ?

[fenikss_]

^^ дори да си я вземе,хубаво,но тя не може да е сигурна на 100%,че той поне веднъж не и е изневерил.
3а това казвам,че не може и не трябва да сме пълно доверчиви и да имаме 100% доверие,на който и да било,защото изведнъж се обръщаш и ти забиват нож в гърбът..

[LeleMaiko]

Аз му вярвам, но това, че не го чувам и някои навици ... просто ме е страх да не изчезнат неговите чувства. Той е на ново място , нови занимания и т.н.

[fenikss_]

Аз му вярвам

Там ти е грешката...
С риск да се повторя,твърдя пак,че не трябва да имаш 100% доверие на никой освен на себе си,за да не страдаш после ти.

[LeleMaiko]

Струва ми се,че си преживял/а нещо и го казваш от личен опит ... ако искаш ми пиши на лично

[sladka _vip]

Ако наистина мислиш, че го обичаш дай му шанс и да ти го покаже, ако е така. В смисъл изчакай го. Не прибързвай, защото може да съжаляваш.

[sladka _vip]

Но все пак трябва да имаш и самоуважение. Не му позволявай да прави неща които те нараняват.

[Azoria]

Ако любовта не може да оцелее от разстояние , значи не е любов ! Няколко месеца са , ако толкова много го обичаш, ще го докачаш , ако ли не , скъсай с него и продължи напред ! Толкова е просто..

Точно.

^^ TROLLDADLOLCAKE,колкото и да не ни се иска до го признаеме, ''връзката'',от разстояние ,не е никаква връзка.
И ти самият знаеш ,че е така и не го осъзнаваш , или го знаеш,но не искаш да го признаеш,защото ти се иска да повярваш ,че дори от разстояние примерно,тя ще ти е вярна,но винаги ,както знаеш ,има една пречка и тя е думичката (HO).
Ти не можеш да имаш доверие на 100% на никой,освен на себе си и го знаеш.

Глупости. Едва ли не искаш да кажеш, че не трябва да имаме пълно доверие на половинката си, а тогава каква връзка е? Тук си говорим за истинска връзка с истински чувства, а не за някоя връзка тип "запълване на времето".

Аз също не вярвах, че връзка от разстояние може да съществува, докато не ми се случи. Трудно е , изисква доверие, тежко е да не се виждаме, НО имаме желание да продължим тази връзка до момента когато няма да се налага да е от разстояние и после ще е още по-хубаво.

Авторке, съветвам те да не се отказваш, ако мислиш, че си струва. Пет месеца не са кой знае колко дълго, стига да поддържате връзка и да си вярвате. А и нищо не губиш, според мен.

[TROLLDADLOLCAKE]

Точно.





Глупости. Едва ли не искаш да кажеш, че не трябва да имаме пълно доверие на половинката си, а тогава каква връзка е? Тук си говорим за истинска връзка с истински чувства, а не за някоя връзка тип "запълване на времето".

Аз също не вярвах, че връзка от разстояние може да съществува, докато не ми се случи. Трудно е , изисква доверие, тежко е да не се виждаме, НО имаме желание да продължим тази връзка до момента когато няма да се налага да е от разстояние и после ще е още по-хубаво.

Авторке, съветвам те да не се отказваш, ако мислиш, че си струва. Пет месеца не са кой знае колко дълго, стига да поддържате връзка и да си вярвате. А и нищо не губиш, според мен.

+1 !

[fenikss_]

Точно.





Глупости. Едва ли не искаш да кажеш, че не трябва да имаме пълно доверие на половинката си, а тогава каква връзка е? Тук си говорим за истинска връзка с истински чувства, а не за някоя връзка тип "запълване на времето".

Аз също не вярвах, че връзка от разстояние може да съществува, докато не ми се случи. Трудно е , изисква доверие, тежко е да не се виждаме, НО имаме желание да продължим тази връзка до момента когато няма да се налага да е от разстояние и после ще е още по-хубаво.

^^ И все пак,не е хубаво да си прекалено доверчив/a.
Винаги ,по всяко време дори 'любимият ти' човек може да ти забие нож в гърбът.
Трябва да си имаш винаги едно на ум и да умееш да се пазиш.
Ако ти не се уважаваш и хората няма да уважават.Хората усещат,да.
Ти пак си му имай доверие,но винаги си имай едно на ум,а то е да нямаш пълно доверие на абсолютно никой в тоя шибан живот.Аз нямам пълно доверие дори и на майка ми.Имам пълно доверие само на себе си и на Бог.И ,да,смея да твърдя,че има Бог.Ако вярваш в него безусловно.Чувстваш се силен,самоуверен и недосегаем,но това вече е съвсем друга тема, по която мога да говоря много....Ако ти самият не умееш да се пазиш ,кой ще те предпази от грешки и страдания?Никой.Аз съм такъв човек,че поставям всичко,всички и всяка казана дума от,който и да е под съмнение.Не поставям под съмнение само 2 неща в тоя шибан живот ,a именно вярата в Бог ,и тази в себе си.

[fenikss_]

Струва ми се,че си преживял/а нещо и го казваш от личен опит ... ако искаш ми пиши на лично

3a 6 месеца преживях толко много...че неможе да се опише...
човекът ,в който вярвах повече от колкото вярвам на себе си, 'любимият'' ми човек,ми заби нож в гърбът и ме остави.След това останах 1месец на улицата...
Съсипа ми живота 2 пъти и бях на крачка от смъртта 2пъти,по негова вина,но а3 пак се изправих и продължих да живея и то ,дори с усмивка на лице на пук на него и на всички.Трябва да си много силен в тоя шибан и жесток живот.Иначе просто нямаш шанс за живот.Ако искаш питай нещо,каквото те интересува,тук или на лс.Аз ще ти отговоря.

[Azoria]

^^ И все пак,не е хубаво да си прекалено доверчив/a.
Винаги ,по всяко време дори 'любимият ти' човек може да ти забие нож в гърбът.
Трябва да си имаш винаги едно на ум и да умееш да се пазиш.
Ако ти не се уважаваш и хората няма да уважават.Хората усещат,да.
Ти пак си му имай доверие,но винаги си имай едно на ум,а то е да нямаш пълно доверие на абсолютно никой в тоя шибан живот.Аз нямам пълно доверие дори и на майка ми.Имам пълно доверие само на себе си и на Бог.И ,да,смея да твърдя,че има Бог.Ако вярваш в него безусловно.Чувстваш се силен,самоуверен и недосегаем,но това вече е съвсем друга тема, по която мога да говоря много....Ако ти самият не умееш да се пазиш ,кой ще те предпази от грешки и страдания?Никой.Аз съм такъв човек,че поставям всичко,всички и всяка казана дума от,който и да е под съмнение.Не поставям под съмнение само 2 неща в тоя шибан живот ,a именно вярата в Бог ,и тази в себе си.

Първото,което е: ако човекът до теб ще те предава няма значение дали си му имала 100% или 99% доверие, боли и в двата случая. Но, ако не се довериш напълно, никога няма да си позволиш да изпиташ максималното удоволствие от любовта.

"Ако ти самият не умееш да се пазиш ,кой ще те предпази от грешки и страдания?Никой." - я това ми го обясни. Ти как се пазиш от страдания и грешки?

А пък това за вярата в Бог няма да го коментирам изобщо.

[xXxPETYAxXx]

fenikss_ моля ти се, спри да предаваш своя негативизъм на другите. Добре, преживяла си нещо, което определено не е хубаво, но това не значи, че всички трябва да са черногледи колкото теб в момента. Защото не на всички ще се случи това, което се е случило на теб! Просто спри да предаваш тези негативни емоции и да насърчаваш хората да са недоверчиви.

А сега по темата - авторке ти си знаеш най-добре как се чувстваш спрямо момчето. Ако искаш да си с него, ще потърпиш още 5 месеца. Никой не може да даде гаранция какво ще се случи, но, ако ти искаш него - защо ще го режеш. Съгласна съм, че връзката от разстояние не е връзка, но все пак това са 5 месеца и после ще сте си заедно(поне ще сте в 1 град, а какво ще стане с вас не се знае).Нормално е да не можете да си чатите всеки ден, но това не трябва да те тревожи.

[shmatarok]

Авторке, решението си го взимаш сама в крайна сметка.
Не знам някога сблъсквали ли сте се с това, което преживява авторката, че повечето й обяснявате как едва ли не 8 месеца (щото доколкото разбрах три са минали и остават още 5) ще минат като на сън и те пак ще си се съберат. Това е повече от половин година и от личен опит знам, че изобщо фразата "времето лети" не може да бъде използвана тук. За толкова време могат да се променят мега много неща - и авторката, и приятелят ѝ, и обстоятелствата. Ето, при нея вече се появяват съмнения и притеснения и напълно нормално - и моят човек да е далеч от мен за толкова време и аз бих се тревожила.
Естествено, това си е лично мое мнение и не задължавам никого да се съгласява с него. Аз лично съм скептично настроена към подобен тип връзка, особено след като реално имам шанс да чуя човека едва 1-2 пъти седмично. Това за мен не е пълноценна връзка, а самозалъгване. Но хора всякакви, представи за любов - също. Може би греша и любовта им е силна, не знам.
Ако авторката има увереност в развитието за себе си и в приятеля си, няма защо да къса с него на този етап. Но прояви ли се съмнение веднъж, после много трудно можеш да го изкорениш.

[LeleMaiko]

Благодаря за разбирането и мнението на всички ви Ще опитам да разбере себе си защото съм на моменти и се заблуждавам сама. А това, че ако веднът помислиш за раздяла не ти излиза от главата е много вярно. Отново благодаря някои неще ме накараха да си спомня колко ми е отнел, но и колко ми е дал. Така, че наистина съм решана да продължа с него ... засега .

[fenikss_]

PETYA,казвам,че не трябва да имате пълно доверие на никой.
HE вярвайте сляпо на никого.