- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Нещо, над което да работите. Малко лични примери.
Трябва да започна да се застъпвам за себе си. Никога не го правя, винаги съм се държала като нещастен лузър и в крайна сметка "си заслужавам съдбата", защото просто не казвам каквото мисля. Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.
Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Нищо не искам да променям. Имам много от така наречените лоши качества и ги смятам за част от характера ми. Нервен съм, мързел съм, паля лесно, прекалено съм търпелив към някой хора. Не се стремя към по-добро аз и си живея доста добре. За мен това не са недостатъци, а сбор от качества, който определят личността ми.
-Трябва да се науча да се отпускам пред хора и да бъда наистина себе си, защото иначе си изграждат лошо мнение за мен.
-Да поработя над самочувствието си в положителна посока.
-Да бъда по силна, защото сега се предавам прекалено лесно.
-В момента ми пука прекалено много кой какво ще каже за мен и кой какво си мисли за мен... мисля, че не е хубаво някой да е в такава крайност.
-Да вярвам в себе си.
Прекалено директна съм (понякога). Много се карам, изобщо не търпя разни лигавщини и нахалство най-вече. За друго не се сещам.
това!
просто трябва да престана да подхождам с добро/вяра към хората. те не го заслужават. и това не е единичен случай. а закономерност. хората не обичат/уважават хората, които ги обичат/уважават. искат изроди. невъзможни изроди. и ще ги получат. нека всеки получи това, което иска. амин!
Според майка ми съм точно такава и било отвратително. Не съм се била съобразявала с хората (под "хората" разбирай семейството) и някой ден животът щял да ме сложи на място и да ме научи да целувам ръка на авторитети, ако не искам да целувам задници на колене.
Оф, сигурно изглеждам егати ужасната.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Повярвай ми, не е на хубаво да си много директен. Обичам да казвам каквото мисля, обичам да казвам истината на хората в очите, но много пъти ми се е случвало да бъда честна спрямо някого, а той да си мисли, че го обиждам. (и по едно време се замисляш и си казваш дали изглеждаш така отстрани, дали не постъпваш ти лошо? Това е кофти от една стана, но сега като се замисля, не знам дали съм аз, или те?!Според мен е по-добре да си честен с някого, отколкото да премълчаваш нещо и да го лъжеш в очите, не е ли така?
+ трябва да поработя в/у разпределянето на финансите си. Винаги си харча парите за ден-два и после и аз не знам откъде намирам.Но обичам да се глезя и да оставям бакшиши навсякъде. Щедростта понякога е лошо качество.
+ веднъж човек направи ли ми лошо впечатление (колкото и незначително да е), трудно ще си изградя различно мнение за него.
ЕДИТ: Благодаря на автора на темата, наистина ме накара да се замисля.![]()
Да, бе, да. Просто си дръжте на мнението. Не сте на 15 да се плашите от конфликти, особено когато не сте вие отговорни за тях, а отсрещния. И спрете да мислите кой доминирал, уважавал и бил потъпкван, това са някакви излишни крайности. Ако си мислите, че има хора, които не се пречупват, пак си помислете. Имате си ценности, взимайте решения според тях, не заради някакви пасивно-агресивни битки за лидерство.
Да не говорим, че ако твърдите, че уважавате хората, то тогава трябва да им гласувате доверието, че са зрели хора и могат да понесат по-остро изказване, без да го приемат лично.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Много хубава и градивна тема! По въпроса - аз имам да променям тоолкова много неща в себе си, че направо се чудя от къде да започна!
-ревнива съм до болката, което е направо непоносимо
-избухлива съм на моменти и обиждам хората без причина
-понякога (според майка ми) съм страхотен егоист без капчица загриженост за другите около мен - което честно казано не е вярно
-често говоря прекалено и казвам нещa, които е по-добре да не бъдат казвани
-дори и най-незначителните тъпанари могат да ме разстроят, ако ме обидят или проявят неуважение
-прекалено много вярвам на хората, след което ест. ме нараняват
П.П Ако имате някакви съвети как да се справям - помагайте!![]()
![]()
Прекалено много мислене. За съжаление няма как да работя над това, без да мисля. А аз наистина мисля прекалено много.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Докато четях част от коментарите си забравих проблемите, но успях да сетя:
1. Трябва да се науча да имам повечко доверие в хората.
2. Да се науча да погледна към себе си за момент, да по работя и над моите проблеми.
3. Да споделям (като се замисля имам много, но на никого почети не споделям)
4. Мисля много (което в някой случаи ме устройва)
5. Да бъда по-малко разсеян
Сигурно има и още. :/
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Разпиляна съм във всеки смисъл, липсва ми търпение, също мисля прекалено много понякога, има моменти, в които някакви супер дребни неща могат да ме издразнят страхотно, улавям се, че не си контролирам достатъчно волята...
Последно редактирано от paradosou : 12-10-2012 на 18:45
- Да бъда по търпелива .
- Да не съм толкова инпулсивна.
- Да не бъда толкова голям инат .
- Страха от провала .
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Търпелива съм, но когато подпаля...става лошо.трябва да ме жегнат доста гадно и тогава емвам всички около мен.. Трябва да поработя над това ; Не бива да съм тооолкова раздразнителна ; Не търпя някой да не може нещо, което на мен ми е лесно ; Трябва да съм по-упорита ; Трябва да започна оценявам нещата, които хората правят и дават за мен ; Да бъда по-мила ; Да не изпадам в истерии толкова често...
Това е за сега.
Последно редактирано от youonlyliveonce : 12-11-2012 на 17:01
Up-вам си темата, защото се сетих за още нещо, над което искам да поработя. Ново нещо в листа:
Да освободя сърцето си от негативни емоции, а то изобилства.
Не знам как ще стане, но си струва да опитам.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
нещото, над което може би трябва да поработя, е мисълта как дори негативните ми страни са си всъщност прекрасни без нужда от промяна;
затварям се в себе си
понякога се държа по коренно различен начин
изолирам се
държа се студено, понякога дори грубо и надменно
изключителен егоист съм
понякога наистина прекалявам с иронията
Трябва да работя над своята самоувереност - много съм срамежлива.
Трябва да работя над това, да не се оставям да ме тъпчат.
Трябва, наистина трябва да работя над подредеността - стаята ми е в окаяно състояние.