Бихте ли позволили на човека до вас да определя пътя ви?

[passion.]

Замислям се все повече над този въпрос. Както и над този - Как да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава?.. Честно казано всеки се подвежда малко или много и започва да подражава на действията на партньора си.. според вас това добре ли е и би ли трябвало да избягваме това .. макар че то се получава подсъзнателно?..
Според мен не трябва да допускаме никой да решава кои сме, въз основа на избраната от нас посока.. Всеки си има предначертан път от него, който иска да следва, но понякога заради човека до себе си той се разминава с него, за да може да изпълни желанието му и така се лишава от своето щастие и всякакви random други неща..

[Hayashi]

По някои разбирания се различаваме коренно. Аз искам да уча природни науки и да работя нещо свързано с защита на планетата, той учи икономика и бизнес. Аз мисля, че това, което той учи е пълна простотия, а той че с моята бъдеща професия ще си умра от глад.
Заради него реших, че искам да кандидатствам на съвсем друго място, но мисля че дори правя по-добър избор за себе си така или иначе.

[SisiStrange]

Да ми избира пътя чак... не. Но се съобразявам с него за някои неща. Като молекулярна биоложка тук няма да изкарвам кой знае какви пари, в чужбина би било друго. За него би било ужасно да напусне България и затова оставаме. Не го намирам за кой знае какъв компромис, честно казано. Ако, обаче, се опитваше да ми промени интересите, мечтите за какво бих искала да работя и тн, нямаше да го обичам толкова.

Иначе, ние също се различаваме много по интереси. Той е програмист, аз съм си биолог.

[Azoria]

...

[granger]

Именно, съобразявам се, все пак сме двойка , но не бих казала ,че определя пътя ми. Подкрепя ме във всяко начинание,разбира се, изразява си мнението,но никога не би ме спрял от това,което съм си наумила за цел. Би ми дал съвет, който честно да си кажа,ако е в друга насока от моята ,би ме разколебал , което си е кофти и знае ,че ми влияе. Но все пак аз избирам. Нямам хомот, който да ме вързва,най-малкото пък той иска да ми слага такъв. Не смятам,че засега сме правили компромиси във връзката си , радвам се ,че засега така се стичат нещата. Естествено има време, а и двамата не сме някакви абсолютни инати,които да опъват в своя страна,без да мислят за другия.

[Azoria]

Компромисът е неизбежен в една здрава, зряла връзка. Ако мислиш, че човекът си заслужава "жертвата" да се откажеш от някоя своя мечта, се отказваш. Ако не - продължаваш сам в преследване на целта. И в двата случая изборът е лчен и не бива да има обвинения след това.
Мисля, че в тийнейджърските години не бива да се вземаме толкова на сериозно. След 10 години животите и мислинето ни ще бъде толкова различно, че е смехотворно да си правим такива глобални заключения за начина на живот.

Ако случая е като в коментара на Hayashi - няма нищо лошо човекът до теб дая ти даде съвет и насока.

[granger]

С бившия ми приятел се разделихме именно заради такова "определяне". Задушаваше ме, не ми даваше сама да определя какво да правя. А след фразата " не искам да ходиш да учиш,защото ще ме зарежеш, тук ще стоиш" просто беше края.

[NomNomNom]

Последната ми дълга връзка беше забавна.
Занимавахме се с едно и също, само че той беше бакалавър, а аз със средно и го работех още от 11ти клас.

И той постоянно ме мачкаше психически, и ми обясняваше, че трябва да спра, защото съм дразнела хората, не било работа за момиче и никога нямало да ме бива колкото мъж.

Е, толкова съм щастлива от няколко месеца, че не сме заедно.

Бих позволила, само ако знам, че е добронамерен и се обичаме ( а аз съм решила да се хвърлям от мост и т.н.). Или ако заплашва да убие семейството ми.
В крайни ситуации само.

[bitchwolf]

Не. Не мисля, че бих допуснала да променя коренно целите си заради него. Някакви частични неща за да има мир-да, но като цяло - изобщо. То така се случи, че сме в една посока...за сега

[Dark_Angel_]

Бих позволила, само ако знам, че е добронамерен и се обичаме ( а аз съм решила да се хвърлям от мост и т.н.). Или ако заплашва да убие семейството ми.
В крайни ситуации само.

да заплашва да убие семейството ти ???? и ти ще продължаваш да си с този човек ??? *facepalm*

[NomNomNom]

да заплашва да убие семейството ти ???? и ти ще продължаваш да си с този човек ??? *facepalm*

Обичам новите потребители, нека да има малко свежа кръв у фороно.

[Dark_Angel_]

Обичам новите потребители, нека да има малко свежа кръв у фороно.

трябва да ти кажа, че искрено се забавлявам тук - много е забавно

[marilyn]

Не може някой друг да ми определя пътя. Уча си каквото искам, правя каквото искам и се занимавам с каквото аз искам. И искам човекът до мен и той да е така.
Прочетох мнението на Сиси и относно това за чужбина... аз не бих направила този компромис. Ако искам да замина в друг град, държава, континент.. ще го направя.. и защото не искам после да ме е яд, че съм пропуснала възможност.

[Dark_Angel_]

аз лично съм я допускал тази грешка и сега ме е яд, но човек като е влюбен просто престава да мисли рационално. затова, въпреки чувствата, трябва да си оставаме със всичкия. тоталното отдаване на един човек не е добре и често води до сериозни грешки. ок ти си с някой, съобразяваш се с него, но не губи собственото си мнение, в противен случай рано или късно ще бъдеш използван/а

[xoxi]

Не може някой друг да ми определя пътя. Уча си каквото искам, правя каквото искам и се занимавам с каквото аз искам. И искам човекът до мен и той да е така.
Прочетох мнението на Сиси и относно това за чужбина... аз не бих направила този компромис. Ако искам да замина в друг град, държава, континент.. ще го направя.. и защото не искам после да ме е яд, че съм пропуснала възможност.

Току-що прочетох собственото си мнение. 1:1!
И ние бяхме изправени пред същата дилема. Аз се стягам за чужбина, той е решил, че остава в България. Никой не направи компромис със себе си и в крайна сметка явно аз ще замина, той ще остане.
Малките компромиси са важни за една връзка и ги одобрявам, но съм твърдо против единия да загърба себе си и собствените си желания/мечти, заради другия. Една връзка за мен трябва да се състои от две личности, а не от личност и половина и единия да се води като кученце по другия.

[marilyn]

Една връзка за мен трябва да се състои от две личности, а не от личност и половина и единия да се води като кученце по другия.

Много правилно. Проблемът на много хора е, че се заличават като личности, когато са във връзка. И става нещо като получовек... ужасно е.

[fenkaaa]

Съобразявам се с него за някои неща,както и той с мен,но не мисля,че той или който и да е човек може да ми определя пътя.Това си е лично мой избор и никой не може да го промени.

[anonymous708973]

Да ми избира пътя чак... не. Но се съобразявам с него за някои неща. Като молекулярна биоложка тук няма да изкарвам кой знае какви пари, в чужбина би било друго. За него би било ужасно да напусне България и затова оставаме. Не го намирам за кой знае какъв компромис, честно казано. Ако, обаче, се опитваше да ми промени интересите, мечтите за какво бих искала да работя и тн, нямаше да го обичам толкова.

Иначе, ние също се различаваме много по интереси. Той е програмист, аз съм си биолог.

Защо?
Малко егоистично ми се вижда предвид факта, че неговата професия е добре платена навсякъде, а твоята - не.

"Определям път" ми е малко мъгляво като дефиниция. Съобразяваме се, всеки цени мнението на другия. В същата ситуация като xoxi сме.

[jghgh]

Просто не трябва да си пречим.


Прочетох само заглавието бтв.

[SisiStrange]

Защо?
Малко егоистично ми се вижда предвид факта, че неговата професия е добре платена навсякъде, а твоята - не.

"Определям път" ми е малко мъгляво като дефиниция. Съобразяваме се, всеки цени мнението на другия. В същата ситуация като xoxi сме.

За мен семейството и кариерата са еднакво важни с лек превес на семейството. Той ужасно силно обича България и мисля, че ако го заведа навън би страдал много и въобще не би бил щастлив. Не казвам, че се е запънал с двата крака. Ако му направя "ултиматум" (лол) или ако сериозно се запъна аз, ще се съгласи. Ние сме решили, че искаме да създадем семейство => в крайна сметка единият ще склони. Би могъл да бъде той, но аз не мисля, че после ще харесвам такъв дом с един изпълнен с носталгия и тъга съпруг. Самата аз мога да работя няколко интересни неща в България, които са с прилични заплати. Имайки в предвид, че той самият не е хич зле платен, не мисля, че има нужда да размишлявам толкова над финансовите страни на нещата. В смисъл, едва ли ще живеем в бедност дори моята заплата да не е космическа. Та общо взето съм на принципа да си избера спрямо това, което ми се работи и ми е на душа.

Нали сте наясно, че ако наистина твърдо и категорично сте решили, че ще оставате заедно, а не сте тийн история с видим край, няма как да не се направи подобен избор? Щом сме решили, че ще сме двамата, няма как хем да сме там, хем тук. Аз не искам връзка от разстояние, камо ли такъв брак (примерно). Винаги има начин да се направи компромис. Доколкото знам има чуждестранни лаборатории в България. Както и възможности за съвместни проекти с чужденци пак от тук. Дори да се наложи някога да пътувам, за да изпълнявам условията им едно е да ида някъде за месец, друго е да заживея там и да се чуваме по скайп. Не казвам, че това не е нормален вариант за хора, които са способни на това, но при нас не би се получило по редица причини.

[anonymous708973]

Очевидно не говоря за възможността ти да си някъде си, а той тук. Просто в случая като страничен наблюдател смятам, че той е този, който трябва да отстъпи предвид избраното от него поприще. Щото... какво става, ако след 15 години се разделите и ти си със заплата от 500-600 лв, защото досега си разчитала на съпруга си? Да, сигурно ще се справиш, но сриването в стандарта на живот ще е огромно.
Знаеш, че в чужбина имаш много по-добри шансове (а неговите са горе-долу равни), но искаш да повярваш, че и тук не е "никак зле" като това се редува с реалната ситуация за правенето на "не кой знае какви пари". Разбирам го, но не мога да разбера как правиш такъв избор с лекота.
Не ми е работа да се бъркам, просто споделям мнение.

[Sh@d0w]

Пантерке защо си мислиш, че в чужбина мога да взимам такива пари каквито и тук? Само ще ти кажа, че грешиш.

Иначе има и редица други фактори които не взимаш в предвид, както и да е.

[DilqnaPencheva]

По самата тема: НЕ! Хора това си е вашия живот! Приятелите ви и човека до Вас го избирате Вие! Те нямат право да Ви променят и ако се опитват да го направят, знайте че не са за Вас! Не успях да изразя точно каквото мисля, но предполагам че сте ме разбрали!

[SisiStrange]

Абе същите пари ще взимаш, Радославе, но просто не е там въпроса.

Не се целя в 500-600лв на месец. Това, което съм си избрала е от порядъка на 1000лв грубо. За сегашните стандарти не е нито свръх заплата, нито прекалено малка за живеене. Бих се справила при такъв евентуален вариант.

По-скоро всичко опира до това, че не си ни представям да живеем някъде далеч, със същия стандарт на живот в крайна сметка, защото въпросът не е да си богаташ, а да живееш добре /за справка, никога не съм искала да съм богата/ и той да е нещастен. За мен не е нормално в едно семейство да гледаш да се уредиш, за да се презастраховаш за някакви хипотетични варианти (раздяла, примерно) за сметка на щастието на другия. В нашия случай да го замъкна в чужбина би било като да хвана орхидея и да я сложа да вирее в пясък вместо в дървесни кори. Ще оживее (вероятно, не съм сигурна като се замислих, както и да е), но няма да цъфти. Та парите може да са ни една идея в повече, но няма да има смисъл от тях, защото няма да можем да им се порадваме истински. Разбираш ли сега?

Пък аз съм си добра в попрището (може да звучи нескромно, но си го знам) и при такъв ужасен развой на събитията като да се разведем един ден, нищо не ми пречи да замина. Докато, обаче, сме заедно и сме щастливи така, не бих го насилила да иде някъде, където ще се чувства зле само, за да добавя някаква определена сума към иначе приличния ни доход. Ако въпросът беше на живот и смърт и от това зависеше да можем да се справяме един ден с елементарните ни нужди, нещата вероятно щяха да стоят различно. Но при сегашното положение, не намирам за наложително да ни поставям в такова положение.

[passion.]

Чудесно би било любовта ви да пребъде благодарение на решението ви, които сте взели.
но..
Това за парите и заплатите и примерните ситуации в които те ще се разделят или пък примерно да имат деца и тя да остане на заплатата си сама с детето.. е адски крайно според мен.
Понякога не трябва да се мисли за по нататък, защото не е сигурно какво ще се случи утре или другия месец.. обстоятелствата коренно ще се променят. Всичко се променя до последно..
Но понякога когато човек иска да отиде в друга страна, за да се развие и да живее една идея по-добър живот.. и ако този с който си, не одобрява това само защото мисли за себе си как на него няма да му е комфортно, никой не го спира да си остане тук.. Ако обаче вие искате той да е при вас, пак се получава доста голямо разминаване.. смисъл не може в тая ситуация да се получи на 100 процента съгласие.. все един от двамата няма да е напълно щастлив.

Според мен точно това, че някой иска нещо.. решава, че за него би било по-добре ако бъде някъде далеч от тук..примерно.. и партньора му казва, че не желае/не иска/няма възможност и т.н. да бъде там с него.. то тогава вие си променяте пътя на развитието с това съгласие.
Не знам .. всеки го приема по различен начин. Това ми е гледната точка на мене..