Перверзна съм...

[Doom_Stalker]

Колкото до поведението човекът си е социално същество и тъй като размишлява една идея по-високо от едно куче например, може да осъзнае тези неща и да ги прекара през своя собствена гледна точка ,която видиш ли се различава от тази на другите хора. Във обществото на хората има различни мнения и гледни точки, което довежда до изграждане на различни модели на поведение у хората. Различните индивиди могат да анализират тези модели на поведение и да решат дали да ги следват или не.

Сериозно ли смяташ че някой анализира моделите на поведение и решава кой да следва? Хахаха, те затова са модели, защото действат на подсъзнателно ниво - на ниво его. Егото като себеотъждествяване с нещо - форма, предмет, характеристика, идея, образ, роля и т.н. носи удовлетворение на този който се идентифицира с тези неща. Но първо се лепват етикети на съответните роли и чак тогава всеки се определя според тях. Например ролята на мъжът и какъв той трябва да бъде - умът прилепва етикети и създава образ на перфектния мъж, и съответно обратното - създава образ на нежелания мъж. След това, като е създаден идеал и контра-идеал, индивидът се мъчи по всякакъв начин да прекопира и да "притежава" всяка характеристика на образа на перфектния мъж, и така и той да се изживява като такъв.Като съответно и желае да премахне от себе си всяка характеристика на образа "нежелан мъж". В случая, обществото и колективният човешки ум дават наготово образа на перфектния мъж... така се създават идеали. А горе-долу всичко в обществото се върти около конкретната методология за постигането на този образ - постоянно се говори кой как трябва да се държи, че трябва да ходи на фитнес, да е мъжкар, да е успял и т.н. На хората в обществото им е много удобно да говорят постоянно за това, защото така се поддържа постоянно идеята и идеала за перфектен мъж.... или каквото и да е било друго. Или пък затова каква трябва да е перфектната жена. Това са все идентификации на ума с образи - който притежава съответните черти на образа се чувства пълноценен, който ги няма - се чувства нещастен и се комплексира. А всъщност никой не вижда че тези образи са изкуствено създадени, и отъждествяването им с тях е просто лоша шега. И в случая няма правилен и добър "образ" на мъж, жена, или каквото и да е. Докато има образ и идентификация с него, винаги ще има хора дето да вярват в него, да го поддържат и да се стремят да приличат на него... или с други думи - игри за порастнали.

Но да ми казваш, че всеки анализира тези модели и на база собствена преценка избира кой от тях да следва - това е пълен абсурд. Всеки следва това което му потребно, или което е научен, че трябва да следва, за което му е изградена представа като нещо идеално(или сам си изгражда такава). Ако хората разбираха моделите на подражание, те изобщо нямаше да избират, нито пък щяха да ги следват, нямаше изобщо да подражават. Защото подражанието е всъщност израз на вътрешна липса - човек търси и подражава на това, което му липсва. Когато човек притежава дадена черта от някакъв обществено значим образ - човешкото его изпитва наслада и се идентифицира с тази черта. Оттам се развива стабилно себеотъждествяване и егото е в стихията си. А когато му липсва тази черта, започва да се чувства незначителен. Оттам вече развиват комплекси и компенсации. Човекът се чувства нещастен и се идентифицира вече не с чертата си, а с нейната липса. И това се отнася за много други "образи" в обществото.
Колкото до клишето с различните гледни точки в обществото - те са просто израз на същите тези компенсаторни механизми на егото. Човек търси и вярва в това, което му е потребно (или наложено). И това е друг фундамент на социума - хората взаимно си "разказват" приказки и "величаят образи" за да се компенсират взаимно...И за да поддържат образите, да ги вадят отново и отново от прахта, да ги лъснат и да си ги сложат за пореден път - нали все пак те са ги създали, за да им служат на тях.... И в това е смисълът на всичките различни роли, които човек играе в обществото, а и в себе си.
Та конкретно по темата - дали ще е естествен разврат идващ от човешката природа, или ще е подражание на някакъв обществено коректна представа за "добра и благоприлична" жена - няма значение. Даже е по-добре да е курва - поне не се преструва.

[klimatronik]

Сериозно ли смяташ че някой анализира моделите на поведение и решава кой да следва? Хахаха, те затова са модели, защото действат на подсъзнателно ниво - на ниво его. Егото като себеотъждествяване с нещо - форма, предмет, характеристика, идея, образ, роля и т.н. носи удовлетворение на този който се идентифицира с тези неща. Но първо се лепват етикети на съответните роли и чак тогава всеки се определя според тях. Например ролята на мъжът и какъв той трябва да бъде - умът прилепва етикети и създава образ на перфектния мъж, и съответно обратното - създава образ на нежелания мъж. След това, като е създаден идеал и контра-идеал, индивидът се мъчи по всякакъв начин да прекопира и да "притежава" всяка характеристика на образа на перфектния мъж, и така и той да се изживява като такъв.Като съответно и желае да премахне от себе си всяка характеристика на образа "нежелан мъж". В случая, обществото и колективният човешки ум дават наготово образа на перфектния мъж... така се създават идеали. А горе-долу всичко в обществото се върти около конкретната методология за постигането на този образ - постоянно се говори кой как трябва да се държи, че трябва да ходи на фитнес, да е мъжкар, да е успял и т.н. На хората в обществото им е много удобно да говорят постоянно за това, защото така се поддържа постоянно идеята и идеала за перфектен мъж.... или каквото и да е било друго. Или пък затова каква трябва да е перфектната жена. Това са все идентификации на ума с образи - който притежава съответните черти на образа се чувства пълноценен, който ги няма - се чувства нещастен и се комплексира. А всъщност никой не вижда че тези образи са изкуствено създадени, и отъждествяването им с тях е просто лоша шега. И в случая няма правилен и добър "образ" на мъж, жена, или каквото и да е. Докато има образ и идентификация с него, винаги ще има хора дето да вярват в него, да го поддържат и да се стремят да приличат на него... или с други думи - игри за порастнали.

Но да ми казваш, че всеки анализира тези модели и на база собствена преценка избира кой от тях да следва - това е пълен абсурд. Всеки следва това което му потребно, или което е научен, че трябва да следва, за което му е изградена представа като нещо идеално(или сам си изгражда такава). Ако хората разбираха моделите на подражание, те изобщо нямаше да избират, нито пък щяха да ги следват, нямаше изобщо да подражават. Защото подражанието е всъщност израз на вътрешна липса - човек търси и подражава на това, което му липсва. Когато има дадена черта от някакъв обществено значим образ - човешкото его изпитва наслада и се идентифицира с тази черта. А когато му липсва, започва да се чувства незначителен.Оттам вече се развиват комплекси и компенсации. Затова примерно грозните жени имат такива разнообразни и интересни характери - защото компенсират липсата на характеристиките от "идеалният образ" с нещо друго. И това се отнася за много други "образи" в обществото.
Колкото до клишето с различните гледни точки в обществото - те са просто израз на същите тези компенсаторни механизми на егото. Човек търси и вярва в това, което му е потребно (или наложено). И това е друг фундамент на социума - хората взаимно си "разказват" приказки и "величаят образи" за да се компенсират взаимно... В това е смисълът на всичките различни роли, които човек играе в обществото.
Та конкретно по темата - дали ще е естествен разврат идващ от човешката природа, или ще е подражание на някакъв обществено коректна представа за "добра и благоприлична" жена - няма значение. Даже е по-добре да е курва - поне не се преструва.

Хората са наложили етикети ,които трябва да се спазват,ако искаш да бъдеш разбран
щото по твоята логика - ще настъпи хаос

[Doom_Stalker]

Хората са наложили етикети ,които трябва да се спазват,ако искаш да бъдеш разбран
щото по твоята логика - ще настъпи хаос

А ти не искаш да настъпи хаос, защото така всичко на което се опира "АЗ"-ът ти би изчезнало. Ако нямаше роли, образи, ако не се идентифицираше с нищо - без име, без лична карта, без семейство, приятели, обществено положение, убеждения, мнения, позиции и т.н. ... какво би останало от теб? Нищо! Точно затова и умът ти има нужда постоянно да се идентифицира с нещо, с някакви илюзии и себе-изживявания, защото без всичките тези неща ти не съществуваш...

ПП: Далеч съм от мисълта да убеждавам някой да мисли като мен. Така че думите ми да не се разбират като призив към нещо. Един несъзнателен човек никога не би надмогнал страха от хаоса в себе си. Та нали ако настъпи хаос ще пропадне целия мисловен театър, който той нарича "АЗ".