Здравейте! Преди време бях писала тема за моя приятел, бивше гадже, с когото прекарвам доста часове от ежедневието си. Бяхте ме посъветвали да се откажа, защото няма да получа друго освен приятелство. Но с времето, в което сме заедно, просто осъзнавам, че е невъзможно да се откажа. Харесвам го все повече и повече със всеки ден. Той го знае със сигурност, защото ми го каза преди няколко дни. Попринцип през повечето време сме си супер, но факта, че той осъзнава, че го харесвам, му вдига самочувствието, което е нормално, и понякога се държи леко надменно, но друг път ми казва, че наистина ме уважава и държи на мен.
Попринцип съм човек, който супер бързо забравя и прощава всичко, което е добре предполагам, но вече имам чувството, че си губя достойнството. А това е отблъскващо...
Дайте ми идеи как да обърна нещата в своя полза. Глупаво е, но не мога да спра да мисля за това. И съм супер упорит човек, който никога не се е отказвал и в крайна сметка винаги получава това, което иска. И знам, че и това ще стане някой ден, просто още не съм открила начина.
Сега сме ваканция и не се виждаме, но всяка вечер водя борба в себе си дали да му пиша или не. В крайна сметка гордостта ми надделява и не го правя, за да му докажа, че мога и без него (защото той ми е казвал, че не мога), но не знам докога ще мога да продължавам така. Смятате ли, че ако му пиша някоя вечер ей така да го питам какво прави, ще му вдигна самочувствието още повече... или пък е нормално нещо... нали все пак сме приятели.
Кажете нещо, каквото и да е, тази история направо ми е влязла под кожата и осъзнавам колко глупаво звуча за възрастта си, така че колкото по-бързо си дойдат нещата на мястото, толкова по-добре.