- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Губя си достойнството
Естествено, че имам морални граници, след като усещам, че губя достойнството си.Но то е по-силно от мен. Пък и надеждата понякога е много лошо нещо. Не мога с него, не мога и без него. Омагьосан кръг е. Аз не мисля, че съм чак безхарактерна, но на моменти ме е яд на себе си, че не му казвам „не“. Макар че никога не правя неща против волята си. Смисъл няма чак такава власт над мен. Просто ни се правят едни и същи неща по едно и също време и нямам нищо против да ги правим заедно, щом предложи. Пък казва, че и аз мога да разчитам на него и обикновено наистина е така. Обаче ми дава и супер двусмислени сигнали. Понякога си мисля, че се опитва да ме сваля, макар че сигурно си въобразявам, пък и какво има да сваля,
аз по-свалена от това не мога да бъда.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.